(№ 5) Паметна бележка от разговора на полков[ник] Протогеров и Т. Александров с Н. Ц. В. княз Кирил Преславски на 9. V. 1916 год.



/Дадена на княза на 10. V. 1916 год./



1. Лошо прехранване на войската



2. Глад в Македония



Главната причина на това е антагонизма между Военния министър и Началника на Глав[ното] тилово управление.



Продоволствието на войската и населението трябва да се ръководи от едно и също място.



Необходимо е да се внесе единство във военните учреждения, като Главнокомандующия стане и Военен министър, в който случай, при нужда, да оставя заместник, както това бе през Съюзническата война с генерал Ковачев.



3. Грабежите в Комитета за Обществена предвидливост.



4. Износа на храна и др. сурови материали досега ставаха от отделни лица и големите „печалби" [4] оставаха в тяхна полза. Последствията от това са неимоверно поскъпване на живота, липса на най-необходимите за живеене продукти, забогатяване на отделни облагодетелствувани партизани, което поражда:



а/ завист и злоба всред пренебрегнатите партизани и от опозицията,

б/ упадък в духа на армията,

в/ отчаяние всред населението и

г/ отслабване в нашите съюзници вярата им в нашите сили и способности.



Мислим, че е нужно:

а/ бърза и коренна промяна в Комитета за Обществ(ена) предвидливост,

б/ излишните храни и др. сурови материали да се изнасят от държавната комисия или бюро, в който случай печалбите



17





да останат част за самите производители и част за държавата.



5. Лоша администрация в новите земи.



6. Никакво желание от Министъра на вътрешните работи да се подобри тя. Необходимо е за министър на вътрешните работи да се постави др[уго] лице строго, справедливо, добросъвестно и честно.



(Ако е полезно, Организацията може да земе участие в управлението.)



7. България, поне до мира трябва да има мощна армия и правителство силно вътрешно и с пълно доверие пред съюзниците.



Поради това считаме, че не е добре сега да става промяна на сегашния кабинет по важни политически причини, външни и вътрешни, по-необходимо е да стане реконструкция:



а/ Главнокомандующия Жеков да стане и Военен министър,

б/ Министърът на вътрешните работи да се замени с друго лице,

в/ Министърът на финансите Тончев да земе др[уго] Министерство, а секретаря му Пиперков да се уволни,

г/ Ако е нужно, могат да излезнат от кабинета и министрите Динчев и Апостолов.



Пропуснато да се говори:



1. Щабът на 2-а армия изгонва от Неврокоп пунктовите началници Ст. Филипов и Ив. Вапцаров и ги замества с Паница и др[уги] подобни. (Генерал Тодоров на годишнината от смъртта на Сандански ходил на гроба му на поклонение.)



2. За началниците на Военно инспекционните области в Македония и Моравско.





След няколко дена виждаме заедно с Протогерова и поотделно Н[егово] Ц[арско] В(исочество) престолонаследника. Говорихме и по последните два въпроса.



На Протогерова му бе много мъчно, задето царят не ни прие, макар да бяхме искали това с писмо. Тогава правителств[ените] хора бяха пуснали интрига, че Глав[ната] квартира (полк[овник] Сапунаров с Протогеров) образували военна лига. (По-късно се установи, че франкмасонската ложа, в която влизат горните двама, са я взимали за лига.)



Установи се също, че донесените сведения от Протогеров,



18





какво ген[ерал] Тодоров с група офицери от Щаба на 2-а армия са били на гроба на Сандански на годишнината се оказа неверно. Царят направил бележка на генер[ал] Тодоров, а последният доказал, че това не е верно, и царят му съобщил, че тая интрига е пусната от Протогеров и мен. С това се изложихме тв[ърде] много както пред царя, тъй също и пред ген(ерал) Тодоров, който почна систематически да преследва Протогеров и хората на Вътр(ешната) организация.



Тодор Александров



ЦВА, ф. 22, оп. 3, а.е. 227, л. 144-145,147-148. Оригинал. Ръкопис.


[url] "Т. Александров Дневник и кореспонденция от Първата световна война 1915-1918 г." http://macedonia.kroraina.com/knizhki/aleksandrov_1915-8.htm [/url]

И едно друго писмо. Не е по темата, но се чудя къде да го сложа:

„Из писмо от член на Бюджетната комисия при Народното събрание до Андро Лулчев за впечатленията му от народностния облик, икономическото и стопанско положение на Македония и Тракия след обиколката му в тези райони, 9 септември 1941 г.



9/IX 1941

Частно


Многоуважаеми Господин Лулчев,


Прося извинение, че така късно споделям с Вас впечатленията си от обиколката която направих като член от бюджетарната комисия из Македония и Тракия.

Първия град който минахме бе Крива Паланка, за него останах с впечатление, че там сръбското влияние се силно чувства и то не само в говора с по младите, а това и между по възрастните хора. Беше пазарен ден и имах възможност да вляза в контакт с населението.

Куманово, там се потвърдиха моите впечатления, които имах от световната война, а именно – силно сръбско влияние. Там се говори на почти сръбски език.

Скопие впечатления доста пъстри и не са далек от тия, които имах през световната война. Там тогава бях доста време. Сръбското влияние е доста голямо и като че ли Скопие е било прицелната точка на Сърбия; наричайки го дори столицата на Южна-Югославия. Там те са направили няколко хубави обществени сгради, между които първи са: народна Банка, Гарата, Бановината, Военен клуб и т.н. За да мога да се добера до истинското положение отделих се от колегите си и тръгнах сам из града, за да възстановя спомените си от далечното минало. За мое очудване подслушвайки в малката градинка при камения мост, при Театра и по посока към бившето здание на Запасната Школа през 1916/17 г. разговорите на подслонилите се на сянка граждани чувайки да говорят на сръбски език ругаеха българия и говоряха за близката свобода, която ще дойде от победата на Англия и Америка. Аз за да скрия от тях моята мисия носях немски вестник и седнал или движейки се четях за да не дам съмнение че им разбирам от езика. Имах случай да говоря и със стари скопяни, езика на които е доста огънат и аз доста трудно го различавах от сръбския. Младежта обаче до 30-35 години говори чисто сръбски. Позволих си да направя една невинна забележка на една група по млади хора, които бяха на кафе седнали. Те доста сопнато ми отговориха, че не са виновни те, защото нямало кой да ги научи български.

Моето голямо разочарование обаче на сутрента се допълни при срещата която имахме – бюджетарната комисия с първенците на гр. Скопие, които бяхме поканени да изслушаме относно нуждите им там. Срещата се състоя в салона на театра им. Останах много учуден от дръскостта на повечето говоривши скопяни, които като че ли едногласно защищаваха едва ли не каузата – Македония за македонците. Искаха всички служби да се заемат от македонци, да се запазят всички служащи македонци, които са били на сръбска служба макар и да не знаят езика. Един от тях, ако се не лъжа Гюзелев ни говори за понятието Македония и македонец, като ни каза, че Македония и македонец, това са били техните знамена в борбата и искат да си останат такива. Не би трябвало всичко българско да се наложи ам блок, а постепенно, защото хората там са свикнали на сръбския режим и пр. и пр. Той не говори, че македонците са българи или най малкото да каже поне, че са македонски българи, а държеше на това, че те са македонци. Някой от говорившите дори застана на становището, че там трябвало да се оставят заедниците /партиите/, защото те свикнали с тях. Настояха да се пристъпи към избиране на нар. представители за там и пр. и пр. Все в този тон беше напева им. Един млад скопянин си позволи доста остро да критикува порядките на българската власт и интересувайки се кой е отговори ми се, че бил сестрен син на Дрангов, и че бил действующ сръбски офицер. Каза ми се там дори, че в Скопие били създадени едва ли не вече два-три враждуващи лагери и ако нямаме бдителното око на нашата полиция и администрация не били изключени и инциденти от по сериозен масщаб. Останах с впечатление, че нашата администрация там в лицето на нейните висши представители се движат по повърхността и не изучават нещата основно за да могат да дадат добра диагноза за положението, та съответно това и да се вземат съответни мерки

Напустнах Скопие доста разочарован и дано съм се лъгал.
[…]

Готов съм винаги да Ви дам и по подробни данни по отделни въпрос, които Ви интересуват и оставам,

с почитание към Вас,

/подпис/

Източник: ЦДА, ф. 95К, оп. 2, а.е. 21, л. 1-5.“

Ако някога фашизмът дойде в Америка, той ще дойде под маската на либерализма

Жалко, че не е даден целия текст, както и името на автора. В интернет успявам да го изровя само орязано.

Има разлика във възприемането на реалностите от наша страна тогава и днес.
След двайсет години терор над българското население от страна на сръбските власти, нашите очакват повече от това да ги посрещат като освободители.
Като че ли не се отчита факта, че освен дива съпротива, това чуждо и круто управление засилва и местната регионална идентичност за сметка на преследваната българска. Точно това ще уловят сърбите през въпросният период и ще го доразвият и доразработят в последващия.
И сега какво имаме там? Съвкупност от:
- стокхолмски синдром у някои.
- благодарност у други за индивидуализиране, усамостояване и еманципиране на местния регионализъм.
- чувство за естествена близост със сърбите, макар и изкуствено създадена у трети.
- чист прагматизъм спрямо сърбите с чувство на страх от загубва на независимост от българите у четвърти.
- осъзнати или неосъзнати комплекси за незначителност спрямо околните им древни съседи у пети, с които са въоръжени в по-малка или по-голяма степен и другите посочени по-горе групи.

Само че разликата в днешните българи спрямо тогавашните, е в голяма степен елиминираните чувства и емоции и прагматичен поглед към случилото се и ставащо в момента там.
Това или не се схваща много добре в РСМ или се разчита на някакъв низ от случайности и чужди намеси, които да ги вкарат в най-цивилизования съюз, създаван някога.

Просто мисленето изглежда там изостава с десетилетия спрямо това на хората от ЕС. Разбира се нещата не са много по-различни в Сърбия, от които това мислене е наследено или копира в момента.

Свръхпоказателни и реални данни.....

Ако се Бугари, арно - ќе се разберам...

Терорът над ВМРО след преврата 1934 е скъсал синджира...

Мисля, че трябва да се отнасяме със известна доза скептицизъм и към подобни публикувани мнения, защото е много лесно за някой от източна България езика на скопяни да изглежда прекалено сръбски.

Да, ако на сърбите им бяха дали още 10-15 години кралска Югославия, Македония щеше да е посърбена необратимо, което не е по-добър резултат за нас от македонизма. Не е тайна, че Северна Македония е мястото, където като цяло нашите през 1941 заварват най-поразени българските чувства. То още до 1912 тези територии са поле на ожесточена битка със сръбската пропаганда, като ВМОРО трябва със сила да се бори да ограничи териториалното й разширение.

Подобни са докладите на царската Държавна сигурност за Пиротско: през 1941 г плакати и показна радост, че идва Майка-България, през 1943 г вече апатия и откровена просръбска ориентация.

А иначе въпросният роднина на Дрангов е дражевист по-късно и като такъв е бастисан от нашите.

Редактирано от goga на 28.01.21 15:51.

Тъжнотия.

Терорът над ВМРО е организиран от югославските агенти в редовете на 19майците, които не са един и двама...пълна деморализация има тогава в средите на военните....

Ако се Бугари, арно - ќе се разберам...