|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | (покажи всички)
Тема
|
Когато детето разбере, че като бебе е било
|
|
Автор |
goga (изследовател) |
Публикувано | 20.01.21 19:41 |
|
откраднато и след това възпитавано да мрази биологичните си родители...
https://bgnesagency.com/world/%d0%be%d0%b7%d0%b4%d1%80%d0%b0%d0%b2%d1%8f%d0%b2%d0%b0%d0%bd%d0%b5-%d0%be%d1%82-%d0%bf%d0%be%d1%81%d1%82-%d1%8e%d0%b3%d0%be%d1%81%d0%bb%d0%b0%d0%b2%d1%81%d0%ba%d0%b8%d1%82%d0%b5-%d1%82%d1%80%d0%b0/?fbclid=IwAR3-zxPFC-BW6sISHyCOD2VJsH0q0g9UfzUQTWzHCFqP7J4sOrZaoDPfuFQ
"От чисто човешка гледна точка, това отрезвяване от просръбски, проюгославски, проантични и какви ли не още зазубрени заблуди, е изключително тежка и мъчителна вътрешна драма. Двайсет години от краткия човешки живот, си посветил да учиш, приемал си и усвоявал учебните програми на доверие, с уверението, че опознаваш истината, че ще станеш уважаван учен, ще се реализираш в обществото и един ден някой ти казва, че целият този труд е напразен, че всичко, което си научил и в което вярваш, което си говорил или може би писал, е една плиткоумна лъжа!
Дълбоко в себе си осъзнаваш, че наистина е лъжа, но нямаш време и сили да тръгнеш да преосмисляш възприетите „истини”. Имаш две възможности. Едната е, да захвърлиш всичко и да тръгнеш сам да си търсиш истината, въпреки че знаеш, че тя, истината, не само няма да ти послужи за нищо друго, освен за собствено удовлетворение, но и ще ти донесе само ядове и конфликти. Втората възможност е, да потиснеш всички съмнения и дилеми, да се затвориш и окопаеш в себе си и да продължиш да си живуркаш с лъжите. Та нали учителят по история не получава заплата затова, че учи учениците на историческа истина, а за това, че преподава учебния план по история предписан от министерството на образованието! Затова, давай напред – българите са фашисти и окупатори, ние сме братя с югославските народи и народности, да живее братството и единството с тях, Тито беше велик, в Югославия ни беше добре, имаше шоколади, дъвки, маратонки, имаше „фичи” и „стоядинки”… Ето това е цялата философия на малкия човечец от пост-югославското пространство.
Той не може за една нощ да се отърси от натрапеният македонизъм, както други не могат да се отърсят от натрапеният комунизъм три десетилетия след пропастта му. И може би никога няма да се отърсят. Намират се в позицията на подхвърлено дете, което един ден се изправя пред истината, че родителите, които са го отгледали и възпитали не са му истински родители, че има други, биологични родители, които не познава. Това е шок. После идва болката и страданието. После се запознава с истинските родители и намира, че те не са толкова лоши, просто такъв е живота…"
| |
Тема
|
Re: Когато детето разбере, че като бебе е било
[re: goga]
|
|
Автор |
jingiby (АнТИКВИзатор) |
Публикувано | 20.01.21 21:06 |
|
Напълно съгласен....
ВЕТО!
| |
Тема
|
Re: Когато детето разбере, че като бебе е било
[re: goga]
|
|
Автор |
mulcho () |
Публикувано | 20.01.21 21:14 |
|
Отличен текст на Иван Николов!
| |
Тема
|
Re: Когато детето разбере, че като бебе е било
[re: goga]
|
|
Автор |
cumanich126454 (русский трол) |
Публикувано | 20.01.21 21:19 |
|
Не е точно тука темата, но попаднах на четиво, че виновник за случилото се във Вевчани е... Венко Марковски:
С новичко букварче под мишница Венко тръгва да ренегатства по югозападните предели на отечеството:
Македонци секога сте били,
не болгарска кърф ви тече в жили.
Славяни сте со славянски език,
со адети свято що се пазят.
Кой ви каже болгари сте били,
той ви мами, знайте, той ве лаже,
сака в ярем да ви впрегне сили
и на шия да ви стави яже.
Класическата симфония е в три части. Това е първата, в която диша мелодиката на Шопен. Втората следва ритмиката на Бетовен:
Села и градой гореа,
пищеше Македония
под тройна страшна робия:
Първата беше германска,
фтората беше талианска,
трекята камен гореше.
Българска беше кървава.
Финалната част е по Вагнер, когото Тодор Павлов пропуска да призове за съавтор на Венко:
Войници изрод болгари,
по кърф и зверства бирани,
пратени в Македония,
децата во утробите
майкини да ги пропищат,
до чера клали в Септември,
денеска в кърф я баняат
несрекьна Македония.
През 1946 г. поетът Трифон Кунев чува тази какофония и я коментира: „Македония се отделила в самостоятелна държава? На добър час! Но нима когато синът се дели от баща си, непременно трябва да се отрече от него и да го напсува жестоко?“
Ако някога фашизмът дойде в Америка, той ще дойде под маската на либерализма
| |
Тема
|
Re: Когато детето разбере, че като бебе е било
[re: goga]
|
|
Автор |
TCNQ () |
Публикувано | 20.01.21 22:31 |
|
| |
Тема
|
Re: Когато детето разбере, че като бебе е било
[re: cumanich126454]
|
|
Автор |
goga (изследовател) |
Публикувано | 21.01.21 08:48 |
|
Венко после да обяснява какъв голям българин бил... Веднъж вкарана отровата в душата на македонските българи, след това с нищо не може да си изкупи вредата.
| |
Тема
|
Re: Когато детето разбере, че като бебе е било
[re: goga]
|
|
Автор |
kuduger-96506 ((Котроманичев)) |
Публикувано | 21.01.21 09:42 |
|
В това се крие драмата:
"Три десетилетия след разпадането на Югославия, в РС Македония едва сега започна разпадането на югославската (великосръбска) идеология. Без нея, голяма част от македонските учени от хуманитарните науки, изкуствата и културата са просто безпомощни. Стотици томове редактирана в Белград история, дипломи, докторантури, титли – целият този труд днес е напълно непотребен и не върши никаква работа. И не само не върши работа, а е тежко бреме, от което днешна РС Македония все по-дълбоко потъва в калта.
От чисто човешка гледна точка, това отрезвяване от просръбски, проюгославски, проантични и какви ли не още зазубрени заблуди, е изключително тежка и мъчителна вътрешна драма. Двайсет години от краткия човешки живот, си посветил да учиш, приемал си и усвоявал учебните програми на доверие, с уверението, че опознаваш истината, че ще станеш уважаван учен, ще се реализираш в обществото и един ден някой ти казва, че целият този труд е напразен, че всичко, което си научил и в което вярваш, което си говорил или може би писал, е една плиткоумна лъжа!"
| |
Тема
|
Re: Когато детето разбере, че като бебе е било
[re: goga]
|
|
Автор |
mulcho () |
Публикувано | 21.01.21 11:34 |
|
Хм, голям българин... да не го бяха избутали от копанката югославските му другари дали щеше да се спомни за българското? Имам някъде един СРМакедонски буквар от 40-те години, вътре половината стихотворения Венкови, дали имаше и едно в което да не е споменат другаря Тито. Наколенкаджия и помияр.
| |
Тема
|
Re: Когато детето разбере, че като бебе е било
[re: mulcho]
|
|
Автор |
leyte (старо куче) |
Публикувано | 21.01.21 13:28 |
|
Аз пък предлагам да се вземем в ръце! По този начин мир вътре в нас няма да има, а какво остава за помежду ни. Ти, като ги прочете усети ли бяс в себе си? А даваш ли си сметка, че роденото зло вади още по-голямо зло, че ставаш зъл? Че това не си ти? Харесваш ли се такъв?
Как да се върнем към нормалното си състояние - има само един начин и той се нарича "прошка". Ако не ти се е случвало поне веднъж в живота си да простиш на най-близък за обида, нанесена като от най-чужд, може би няма да ме разбереш. Но, понеже хората сме еднакви съм сигурен, че сам си грешил и са ти прощавали, както ти си прощавал. Има ли граница... Няма!
Ще усетиш същото пречистващо (то е точно такова - чисти злото) и освобождаващо чувство, както усмивката на майка ти, когато се хвана да правиш беля в най-ранния ти спомен. Вместо възмездие, си получил урок. Добър урок!
Един от най-почитаните християнски празници сред македонската емиграция до днес е "Прошки"(Сирни). Прощават се много по-жестоки постъпки от нанесените обиди с думи. Говорим за братоубийства и кървища без аналог. Има ги описани безброй в историята.
Ние не сме албанци да се колим до 10то коляно! Не си ли прощаваме ще изчезнем и тези, малкото, които помним и си знаем миналото. Тогава ще останат само днешните, злобните с бясната омраза към най-близките си за съществуващи и несъществуващи грехове.
Знаеш ли какво е да се кълнеш пред цяло село, че не си българин, като в Гърция (македонец... може!)? Какво е в Сърбия да си татар ти и цялото ти племе? В Румъния да ти вземат последното и те заселят в циганските колиби?
Или умираш (кел файда къв си мъж), или вършиш грях и се надяваш все някой някога да ти прости, защото ти на себе си е трудно да простиш.
Като четеш Венко, мисли за това.
Като идеш да палнеш свещ за Бог да прости, сети се и за нашите стари и днешните грешни. Чети, помни, но прощавай! Прости ме и мен.
| |
Тема
|
Ааа не со тие куршуми
[re: goga]
|
|
Автор |
SashetoBE (рекордьор) |
Публикувано | 21.01.21 13:44 |
|
преценето е да се говори за националната припадност како за фундаменатлна човечка категорија, уште повеќе што во нашиот случај културно-традициопналните карактеристике не се променети суштински.
<P ID="edit"> Редактирано от SashetoBE на 21.01.21 13:52.
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | (покажи всички)
|
|
|