откраднато и след това възпитавано да мрази биологичните си родители...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Напълно съгласен....

ВЕТО!

Отличен текст на Иван Николов!

Не е точно тука темата, но попаднах на четиво, че виновник за случилото се във Вевчани е... Венко Марковски:

С новичко букварче под мишница Венко тръгва да ренегатства по югозападните предели на отечеството:

Македонци секога сте били,
не болгарска кърф ви тече в жили.
Славяни сте со славянски език,
со адети свято що се пазят.
Кой ви каже болгари сте били,
той ви мами, знайте, той ве лаже,
сака в ярем да ви впрегне сили
и на шия да ви стави яже.

Класическата симфония е в три части. Това е първата, в която диша мелодиката на Шопен. Втората следва ритмиката на Бетовен:

Села и градой гореа,
пищеше Македония
под тройна страшна робия:
Първата беше германска,
фтората беше талианска,
трекята камен гореше.
Българска беше кървава.

Финалната част е по Вагнер, когото Тодор Павлов пропуска да призове за съавтор на Венко:

Войници изрод болгари,
по кърф и зверства бирани,
пратени в Македония,
децата во утробите
майкини да ги пропищат,
до чера клали в Септември,
денеска в кърф я баняат
несрекьна Македония.

През 1946 г. поетът Трифон Кунев чува тази какофония и я коментира: „Македония се отделила в самостоятелна държава? На добър час! Но нима когато синът се дели от баща си, непременно трябва да се отрече от него и да го напсува жестоко?“

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Венко после да обяснява какъв голям българин бил... Веднъж вкарана отровата в душата на македонските българи, след това с нищо не може да си изкупи вредата.

В това се крие драмата:

"Три десетилетия след разпадането на Югославия, в РС Македония едва сега започна разпадането на югославската (великосръбска) идеология. Без нея, голяма част от македонските учени от хуманитарните науки, изкуствата и културата са просто безпомощни. Стотици томове редактирана в Белград история, дипломи, докторантури, титли – целият този труд днес е напълно непотребен и не върши никаква работа. И не само не върши работа, а е тежко бреме, от което днешна РС Македония все по-дълбоко потъва в калта.
От чисто човешка гледна точка, това отрезвяване от просръбски, проюгославски, проантични и какви ли не още зазубрени заблуди, е изключително тежка и мъчителна вътрешна драма. Двайсет години от краткия човешки живот, си посветил да учиш, приемал си и усвоявал учебните програми на доверие, с уверението, че опознаваш истината, че ще станеш уважаван учен, ще се реализираш в обществото и един ден някой ти казва, че целият този труд е напразен, че всичко, което си научил и в което вярваш, което си говорил или може би писал, е една плиткоумна лъжа!"

Хм, голям българин... да не го бяха избутали от копанката югославските му другари дали щеше да се спомни за българското? Имам някъде един СРМакедонски буквар от 40-те години, вътре половината стихотворения Венкови, дали имаше и едно в което да не е споменат другаря Тито. Наколенкаджия и помияр.

Аз пък предлагам да се вземем в ръце! По този начин мир вътре в нас няма да има, а какво остава за помежду ни. Ти, като ги прочете усети ли бяс в себе си? А даваш ли си сметка, че роденото зло вади още по-голямо зло, че ставаш зъл? Че това не си ти? Харесваш ли се такъв?

Как да се върнем към нормалното си състояние - има само един начин и той се нарича "прошка". Ако не ти се е случвало поне веднъж в живота си да простиш на най-близък за обида, нанесена като от най-чужд, може би няма да ме разбереш. Но, понеже хората сме еднакви съм сигурен, че сам си грешил и са ти прощавали, както ти си прощавал. Има ли граница... Няма!
Ще усетиш същото пречистващо (то е точно такова - чисти злото) и освобождаващо чувство, както усмивката на майка ти, когато се хвана да правиш беля в най-ранния ти спомен. Вместо възмездие, си получил урок. Добър урок!

Един от най-почитаните християнски празници сред македонската емиграция до днес е "Прошки"(Сирни). Прощават се много по-жестоки постъпки от нанесените обиди с думи. Говорим за братоубийства и кървища без аналог. Има ги описани безброй в историята.
Ние не сме албанци да се колим до 10то коляно! Не си ли прощаваме ще изчезнем и тези, малкото, които помним и си знаем миналото. Тогава ще останат само днешните, злобните с бясната омраза към най-близките си за съществуващи и несъществуващи грехове.

Знаеш ли какво е да се кълнеш пред цяло село, че не си българин, като в Гърция (македонец... може!)? Какво е в Сърбия да си татар ти и цялото ти племе? В Румъния да ти вземат последното и те заселят в циганските колиби?
Или умираш (кел файда къв си мъж), или вършиш грях и се надяваш все някой някога да ти прости, защото ти на себе си е трудно да простиш.

Като четеш Венко, мисли за това.
Като идеш да палнеш свещ за Бог да прости, сети се и за нашите стари и днешните грешни. Чети, помни, но прощавай! Прости ме и мен.

преценето е да се говори за националната припадност како за фундаменатлна човечка категорија, уште повеќе што во нашиот случај културно-традициопналните карактеристике не се променети суштински.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от SashetoBE на 21.01.21 13:52.