Някой знае ли, достъпна ли е някъде в Интернет литература/изследвания върху влиянието на литературния български език върху съвременния литературен македонски?

Без съмнение, още по време на Възраждането чрез вестници и кореспонденция между интелигенцията от различните български краища става размяна на думи и изрази, но този процес се ускорява от 90-те години на 19 век. Изграждането на широка мрежа от екзархийски начални училища, прогимназии и гимназии в цяла Македония позволява “девствените” тогава македонски диалекти изпълнени с турцизми бавно но сигурно да се “замърсяват” и обогатяват с думи и изрази от литературния български. Този процес продължава безпрепятствено към две десетилетия и после пак по време на ПСВ. Литературният български е езикът на образованите хора в Македония тогава, но без съмнение думи и изрази попиват в по-долните необразовани слоеве. Като се натъквам в македонските вестници на думи като “ечи”, “задник"

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Нямам данни за такова изследване и не знам дали е правено. За някои думи и аз съм имала подобни подозрения (няма как да ги потвърдя), но те са по-скоро единици. За "суштествува" се сещам. Наред, разбира се, с "постои" за противовес. ;)
А на задника какво му е? Нали не говориш за трибуквения му синоним?

”...но ти му се смееш с усмивката чиста на своя малък син...”

... може да каже като по- запознат с творчеството на "гения от Небрегово", той твърдеше някога, че за всяка македонска дума има същата българска, но в"речникот" умишлено като първа е посочена сръбска, а нашата е най- накрая.

Проблема възниква с недопускане на влияние на югозападните български говори, върху формирането на съвременния български език, след 1878г.

Историкът Георги Баласчев от Охрид отбелязва, че ако се беше запазил преводът на Пърличев, и ако беше изпълнил обещанието си да преведе и други гръцки класици, „то, без всяко съмнение, в негово лице западните български говори щяха да си имат свой представител, а в такъв случай и влиянието на западните говори върху съвременния ни книжовен език щеше да бъде много по-чувствително.“

нема прва втора..просто в практиката “победиха“ српскитеваријанти заштото хората учиха на српски или хрватски унуверзитети.
Интересно е че напоследак забелезвам некои балгаро руски думу се повторно на мода, чудно, но вистинито..примерно сауштествува наместо постои, потоа собитие тржество, световна, управител наместо раководител, полза наместо корист, пречи наместо смета, следи наместо прати, смета наместо рачуна итн.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от SashetoBE на 29.12.20 21:35.

Интересно...
Само като прочетох няколко реда от македонски вестник попаднах на друга дума от български произход, незатрита от Конески. “Почина”, в смисъл “умря”. Предполагам, че е имало толкова много думи, че не е било практически възможно да се заменят всички.

Да добавя и "Цувиса". От баба ми от самоковско. Значи умря.

дал има македонска дума којато да не е српска а да не е разбираема за балгарина които нјама баба от МАкедонија. И оште, дали има балгарска дума којато македонеца да не разбира а да не е руска. Ште дам неколко фреквентни балгарски думи които се комплетно или частично неразбираеми за посредсвенија македонец от западна македонија.

винаги
штастие, штастлив
волни, волнува
реве, ревнува
обида
вреда, вреди
бадаште,
художник,
подправка,
кухња,
обед,
рисува,
цвјат,
булка,
гадже,
свирка,
п“шка,
картина,
рокља,
прическа,
дири, издирва,
прелестна,
отпуска,
заплата,
хили,
фелдфебел,
мирјасва,
крака,

итн

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Е кухня не е ли куйна, какво е неразбираемото?