Това е начина по които требва да се говориа на Мак / Политика, Свят / Македония

Балгарија прави нешто еи така заштото и е ќеф или иска пак ди ни окупира или да прави голема Балгарија до Охрид
Божей, Божкей...!?

Нещо, което Македония не разбира, е отношението на цялото българско общество към нея и как то се промени през последните 30-40-50 години.

Да, имаше настроения подобни на немските сред незапознатата част от населението, че и ние като немците едва ли не ще се обединим по взаимно желание. Голяма част обаче не щеше и да чуе повече за Македония. Аргументите са чисто емоционално-исторически, колко е загубила България заради Македония. Само героичните спомени нека останат, нищо друго не искаме.
Много бързо, буквално от раз дойде "отрезвяването". Още с първите екскурзии до Охрид и Скопие, дори стари преселници махнаха с ръка. Най-вече на тях им е познато от сравнението с Гърция, където всичко е в руини.

Дори във времето на Тодор Живков не стояха така нещата. За две години казарма само веднъж помня да е споменавана Македония от наш офицер и то заради Сърбия. Ние на цяла Югославия й викахме Сърбия и не ги деляхме хората или републиките. Език, надписи, песни, всичко като сръбско. Даже войната там не я съвсем разбирахме. Толкова далеч ни беше. Имахме си наши грижи. За нас бяхте сърби вече бе, човек, като Партизан и Звезда! Ние това македонци не го разбирахме. Музиката ви дори вече не беше наша.

Не ни се служеше, с нежелание ходихме в армията. Леш беше работата. Чудиха се как да ни надъхват - Турция била заплаха с огромната си армия, американците с атомните бомби, гърците с войските си в Тракия. Имахме три армии и всички на Юг, към Гърция и Турция. Само граничари служиха по границата с Югославия. Ние път към вас нямахме като хората. Никой и не мислеше да ходи в Македония. Влакове, магистрали, поделения, всичко надолу. Румъния не я броихме за нищо. По Дунава и катери не плуваха за охрана.
Като ни обясняваха заплахите за България, защо да служим и къде бихме воювали един единствен път ни обясниха, че Югославия държи войска в Ниш и близо до нашата граница, но ние и да не мислим да се плашим - "Ако ни нападнат, най-много да си вземем Македония". Толкова, край!
На Сливница знаеш ли какво имаше - затвор за дезертьори и криминални войници. Те щяха да ни "пазят" от вас.

Дори сръбска телевизия и радио се хващаше в София, Благоевград, Враца и Видин, та чак до Плевен. Един ден в седмицата имаше и македонски емисии. Никой не се е захласвал толкова, освен да гледа някой филм или шоу, музика. Никой не го спираше и не се ограничаваше. Кеф ти сръбско, кеф ти гръцко, слушаш каквото си искаш. Пълна глупост е, че сме ви имали за американци. Вие сами може да сте се имали, ама кой българин е избягал в Югославия и останал там, че му било по-хубаво? Кажи - един! Напротив, ние си имахме ваши избягали от Тито.

Разликата е огромна.
На Делчево имахте вие маса заглушители сакън, да не стигне български сигнал от радио и телевизия до вас или Димитровград. Всички това го знаехме. Беше ни все тая.

Вие дразните и плашите България, не тя вас. Нито на Македония, нито на Сърбия гледаме като на нещо опасно. Като цигански тъпан дето думка до нас и врява вдига. Вие се държите като татари.
Не само не сме мечтали, не сме желали да я "взимаме Македония". Не е било цел за никого след 1945. Всичко приключило отдавна. Ние си имахме Левски-ЦСКА.

Преди няколко дни имаше изследване - 83% от българите не им е важно дали Македония ще влиза в ЕС или не. Не ги интересува друго, освен да се пази паметта на старите българи от читанките още от Възраждането живели там или дошли тук едно време, не сега. То е романтика от миналото и се държи на нея. Не се пуска, българска е. В наши църкви, училища, армия, държава, на наш език.

Сега Македония ни занимава наша ли е, тяхна ли е. Ако не съществуваше Македония, както не е съществувала до 1990, нямаше да съществува това питане. Проблема за нас е от 1990, не от 1945. Онова е минало отдавна. Този спор, дали освен наша може да е и македонска, за българите е глупав. А, като добавим и "откога" имали и те (някакви новопоявили се) право на нея (историята, възприемана от нас като романтика от миналото), дали от 1920 или 1945 е направо идиотско питане.

Ти разбираш ли, че в интерес да си запазим романтизма е по-изгодно за нас да ви няма или даже както беше преди 1990, да сте сърби, но не и да делим миналото си.
Вместо това ви признаваме, помагаме, въоръжаваме, работим за Вас в ЕС, прегръщаме се и приятелски договори подписваме... Това повече обърква страничните наблюдатели и партньорите ни. Дори гърци и сърби не ни разбират. Много и българи вече не го приемат, викат "Стига с тая Македония!". Дайте да си гледаме нас си. Вето и да се оправят.

Значи, като заключение, както вие искате разбиране, така трябва и да проявявате разбиране. Следете и научете как живеят и са живяли българите, в това число македонските българи тук, в България и са работили, воювали за България някога. Говорим винаги за миналото, настоящето няма нищо общо. В настоящето няма какво да ни дели, разделени сме отдавна. То е факт!
Е...? Ако така трябва да се говори на македонците, как трябва да се говори на българите?
Дай идея!