Щърк, Джинги, Комита... / Политика, Свят / Македония

Офтопик, за партизаните и битките. И още нещо си мислех, мислила съм си го и друг път. Дядо ми по бащина линия е бил железничар във Велес по време на "българската окупация". Жалко, че когато почина, бях на 11 години и не съм го питала за разни неща, които евентуално е видял, негови впечатления. Баща ми е бил на 12-14 години тогава и с баба ми са си стояли в София. От него помня да е разказвал някакви откъслечни неща - примерно, че дядо ми накрая на бърза ръка си събрал багажа и си заминал, защото го предупредили, не знам кой, че някой има мерак да го убива (ей тва са татарите - страхливци ;)). И дори, за срамотиите, не съм сигурна дали партизаните бяха кандидат-убийците, или обратно - нашите власти са го заподозрели в контакти с партизаните. Глей колко ме е интересувало тогава и колко съм била в час. А по-късно не съм се сетила пак да попитам баща ми, почина и той преди десетина години. Майка ми не знаеше, тя от баба ми помнеше само, че дядо ми не могъл да си превози целия багаж и там останал някакъв юрган, който бил много хубав и баба ми съжалявала, както и че когато баба ми ходила до Велес да види дядо ми, по влака стреляли партизани (тук вече поне съм сигурна, че поне според преразказа на майка ми за партизани става дума). Ей така, докато човек се сети или се усети, че има смисъл да попита, хората умират и спомените се губят.

”...но ти му се смееш с усмивката чиста на своя малък син...”