Истанбулска арменка, с книга за истанбулските българи.


Пред “Труд” авторката сподели, че “Цариградските българи. Децата на изгубеното време” в момента е на полиците с най-продавани книги в големите вериги книжарници в Турция. В продължение на години Зифлиоглу изследва цариградските българи, техните предшественици и наследници.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Това би било интересно, и за фиромите даже...

Ако се Бугари, арно - ќе се разберам...

Дано се преведе и у нас.

Сигурно ще я преведат, представлява интерес.

”...но ти му се смееш с усмивката чиста на своя малък син...”

Интервюто. Уникален психологически разказ за кризата на идентичността, тъй характерна за всички клонки на бившия български народ:

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

- Ако трябва да сравните старите цариградски българи и тези, които са останали
днес в съвременна Турция, какъв портрет би се получил?

- Един доста тъжен портрет. Не е останало нищо от духа на тези стари цариградски фамилии. Наблюдава се сериозна ерозия, а някои даже се срамуват да се нарекат българи. Други, които дори привидно се назовават българи, после уточняват, че са били с македонски корени. Трети, предпочитат да се самоопределят като гърци. Има много смесени семейства, в които майчиният език е забравен и се говори само на турски. Аз бях много изненадана от дълбоко закодираната им идентичност, защото самоличността и екзистенцията на един човек се изразяват предимно чрез неговия етнос. Според мен, човек трябва до край да отстоява културната си идентичност, вместо да я крие, като нещо срамно. Как мога например аз, която съм арменка да се прикривам с други идентичности. Някакъв особен вид феномен на отчуждение от собствената си същност, корени, предци. Изпитвах голяма дилема по този въпрос, защото ми беше много трудно да го разбера. Трябваше да проявя емпатия, иначе щях да се отдалеча от обективността, което за мен щеше да означава проектът да се провали.

Да, видял съм го с очите си това, когато се запознах с председателя на българското сдружение Васил Лязе(в). Но съвсем не мисля, че влага този смисъл, който влагат по Вардарско.
Прелюбопитен е начина, по който авторката разкрива, защо се е стигнало до тук. Мисля аналогията между цариградските и вардарските ни еднокръвници е много приложима. Липсата на български училища, лошият имидж на комунистическа България и прочие.