Ти би ли си изоставил личния лаптоп някъде? Ако същият съдържа поверителна информация и лични данни, би ли го потърсил след това? Намерилият го собственик на сервиз/магазин, който знае кой го е забравил, а би могъл да разбере това и от съдържанието, би ли опитал да потърси собственика, особено като знае, че той не е случаен човек, или поне да го предаде на полицията?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ти би ли си изоставил личния лаптоп някъде?

Ами имам личен лаптоп (впрочем пиша от такъв), но го ползвам само като приставка към монитора и клавиатурата... ( в смисъл, че не го разнасям нагоре и на доноле). Дори батерията му никога не съм я зареждал. От време, на време го продухвам със сгъстен въздух в близкия автосервиз...
-----
Разбирам те какво искаш да кажеш, но не това ми е интересното. Мога да оценя станалото като добър удар от отбора на Тръмп.

Destroys Our Common Humanity:

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от kuduger-96506 на 16.10.20 17:02.

Ако казаният човек е бил отишъл в България по "служебно поръчение", и по поръчение е бил научил български, и прочие - при връщане в САЩ щеше да е отчитан като "наш човек отбил дълга си". Доста е трудно да настояваш да си "чужд" когато своите те приемат и обичат и всякак третират като "свой".

Но ако той сам, по свое желание, е бил в България и тъй нататък... Доста джентълмени от системата няма да пропуснат да го отчетат като "отметнал се". И да започнат намеците и разни други "сигнали" към него, че той не е съвсем свой. Това няма да остане незабелязано от работодатели и изобщо от началническата верига над него. Доста лесно се става "чужд" когато своите те подбутват и недолюбват и всякак третират като "чужд".

Хората, статистически, са много чуствителни към относителните разлики в отношението към тях от заобикалящото общество. Ако българите са били третирали казания човек радушно, или поне сносно, без натякване на национални различия, а американското общество (около казания човек, нали! което е доста специфична част от САЩ общество - но той с него общува и на него реагира) започне да бръчка нос и да пуска разносмислени намеци които вредят на кариера и изобщо личен живот... Ей го "ние българите". Ако той е оженен за българка - съвсем! Впрочем, съпругата му би показала окончателно, за споманатите джентълмени, дали той е истински американец, или е бил такъв - но не повече.

В тази връзка той не пропусна да ми сподели, че неговия съквартирант с който дели апартамент във Вашингтон, го смята за странен и не одобрявал много неговите предпочитания към българската общност там.

Иначе докато престоя му бе вече по собствено усмотрение, бе канил и баща си да види България. Харесваше българките (той самият бе доста добре изглеждащ бял), но все още ергенуваше, когато го видях за последно....

Холивуд винаги се е командвал от евреи. Нищо лошо за евреите, но за да си много известен холивудски актьор основно изискване е да имаш еврейска кръв, независимо от коя част на света идваш. Антиеврейски филми не се толерират, спомняме си какво стана с Лудия Макс когато направи Страстите Христови, направо го докараха до лудост. Унижението за Мел Гибсън бе показно.

Доноси, цензура, мания по идентичността… Бивша сътрудничка на рубриката за мнения в големия американски вестник, Бари Уайс разказва пред френския “Поан” как се е оказала сектантка в тази институция на журналистиката: "Изведнъж от прогресистка в “Уолстрийт Джърнъл” се оказах консервативна в “Ню Йорк Таймс”. Предусещах го! Някои от колегите ми не ми говореха, но беше поносимо, това беше цената, за да работя в най-влиятелния вестник в света... Атмосферата стана твърде враждебна, като дребнавата атмосфера в училищния двор. С времето се оказа все по-трудно да пиша и да поръчвам написването на статиите, които ме интересуваха - и мисля, че някои от тези, които написах, когато се присъединих към вестника през 2017 г., вече не могат да бъдат публикувани днес. Тогава настъпи повратна точка, принудителната оставка на моя пряк шеф - отговорният редактор на страниците за мнения Джеймс Бенет - след публикуването на изявление на сенатор Том Котън. Напускането на Бенет ме трогна лично. Когато шефът ти е уволнен за 48 часа, защото е публикувал становището на сенатор републиканец, който изразява гледна точка, споделяна от мнозинството американци, как след това да поемаш рискове като журналист? Можех или да остана и да работя по безобидни теми, или да си тръгна и да продължа да пиша за това, което смятам, че е истинско. Реших да си тръгна, което беше много трудно, но не съжалявам. И това, което виждам в “Ню Йорк Таймс”, откакто си тръгнах, само потвърждава това, което видях отблизо... Това, което разказвам за “Ню Йорк Таймс”, не засяга само “Ню Йорк Таймс”. Той е важна илюстрация, но остава само илюстрация, на важна ревоюлция, която тече вътре в нашите институции"

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Вън от борсата! Nasdaq изхвърля компании, управлявани само от бели хетеросексуални мъже

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите