|
Страници по тази тема: 1 | 2 | (покажи всички)
Тема
|
Љупчо Коцарев
|
|
Автор |
SashetoBE (рекордьор) |
Публикувано | 06.06.20 23:27 |
|
Еден од најдлабоките мислители на полето на природните науки во Македонија во последните децении...се опитва на друга тема
Накрая обаче разбрахме,че не се познаваме и че сме изгубили жизнените връзки помежду си(В.Перев)Редактирано от SashetoBE на 06.06.20 23:35.
| |
|
„Автобиографијата“ верно ги пресликува трите периоди на животот на Прличев: грчкиот период (1840-1861, приврзаник на хеленизмот, период во кој ги создал своите ремек-дела „Сердарот“ и „Скендербег“), бугарскиот период (1861-1883, период во кој раскинува со грчкиот јазик и воопшто со грцизмот, учествува во борбата против Цариградската патријаршија и го открива бугарскиот идентитет), и македонскиот период (1883-1889, период во кој сѐ повеќе се оддалечува од бугарскиот идентитет). Тогаш ја пишува „Автобиографијата“, таму ќе запише: „...бев, како и денеска што сум уште, слаб во бугарскиот јазик“, и се посветува на својата татковина.
Първите два периода са изяснени и нама спор. Сега въпросът е за третият период. знае ли г-н Коцарев каква е татковината на Пърличев? нещо цитати от тази му автобиография? Всъщност третият период на пърличев е бил панславянски. праввел е некакви опити да направи общославянски език. Разбира се, че резултатът от това му начинание е бил плачевен.
------
Между другото: Знаеш ли Саше, как е заглавието на знаменитата песен на Григор Пърличев по повод укинуваньето на Охридската Архиепископия?
Хиляда и седем стотин шестдесет и второ лето
в Охрида от Цариграда дошъл Салаор.
Се представил пред Арсеня наша Патрика честнаго
и му рекъл слово горко, слово жалостно:
"Царска веля е да търгнеш денеска за в'Цариграда...
----
Аз не го знаех допреди 5 минути. Ами ето какво е било заглавието:
"Жалостна песна за Блъгарски народ в Охрит и Струга и за секои блъгарин"
https://strumski.com/biblioteka/?id=1163
| |
|
Понатаму, во истиот текст, Детрез вели дека за Прличев зборот отечество (или татковина) не значи ни Бугарија ни Македонија, туку само градот Охрид. Мекриџ заклучува дека ако Прличев беше роден порано, многу веројатно тој „ќе останеше активен пропагатор на грчката култура“, додека, ако беше роден подоцна, тој „без сомнение би станал македонски националист.“ Поради отсуството на институционалната рамка, македонската национална свест се развива подоцна.
Лесно можем да проверим това твърдение. Е, нема как да се прероди Пърличев в по-рано или по-късно време. Но косвено сравнение можем да направим като проследим как се е развил сина му - Кирил Пърличев. Нали крушата не пада по-далеч от дървото?
Между другото - за да се разбере какво е Пърличев ще е добре да се прочете и написаното от Кирил Пърличев за баща си:
http://www.mni.bg/2016/01/nepoznatiat-grigor-purlichev.html
| |
|
Меѓутоа, од друга страна, тој сѐ повеќе, во последниот период од неговиот живот, се оддалечува од бугарскиот идентитет
Я да видим:
Във втората година на учителствуванието ми в Битоля св. Екзарх благоволи да увеличи платата ми още с 630 франка, а следующата ме назначи в отечеството ми, дето животът за мене беше неможен: охридяни възроптаха, дето аз получавам четверократно повече, отколкото те ми плащаха. Миналата година, както и настоящата 1884/5 учителствувам в Солун, се наслаждавам с добро здравие
-----
Купен е од егзаpхията та охpигяни го изгонили
| |
|
Срам за фамилията Коцареви:
| |
|
Тоя човечец е малоумен като всички фиромски платени агитатори....Много му поздрави от Олга Пърличева....фиромите страдат от мозъчен коронавирус, а този как носи почтеното име Коцарев ми е направо чудно....
Ако се Бугари, арно - ќе се разберам...
| |
|
Главният проблем на несърбоманския македонизъм...е да намери причина за съществуването си.
За сърбоманския македонизъм е лесно...македонците и сърбите са славяни, а българите турко-монголи.
Несърбоманския македонизъм...ако признае общо минало с българщината...идва питането, а защо се е отделил? Отговора...защо Сърбия окупира Вардарска Македония и се опита да я денационализира и сърбизира...не го приемат...а това е историческата истина.
И сега се опитват да докажат или някаква специфичност - разлика от българите още 19 век, или лоши българи, ли нещо друго.
Пак се пази свещенния ореол на сърбите.
| |
|
изреченија. От мене ште добавам че ако нешто е нужно да го има ште се намери.
Накрая обаче разбрахме,че не се познаваме и че сме изгубили жизнените връзки помежду си(В.Перев)
| |
|
„Автобиографијата“ верно ги пресликува трите периоди на животот на Прличев: грчкиот период (1840-1861, приврзаник на хеленизмот, период во кој ги создал своите ремек-дела „Сердарот“ и „Скендербег“)
Чудна работа... Издадената в Белград през 1875 г. песна "Жалостна песна за Блъгарски народ в Охрит и Струга и за секои блъгарин" требе да е от грчкиот период?
| |
|
И още едно от "гръцкия" период на Пърличев:
Когато цариградски Патрикъ Самуилъ съ страшна измама урна Охридската Архиепископия и я претопи и по вся България прати гърци владици, и на столътъ святи Климентовъ седнъхъ фенерски зверове и се изгони славянскиятъ язикъ и отъ цьркви и отъ училища, тога Български народъ се облече въ чърно, наведе глава до земя и не се надѣваше никакъ да добие пакъ, това що изгуби. Отъ тога насамъ, 108 години работахми повече за гърци. Со потъ български се вадехъ (поливахъ) гърцки училища, гърцки болници, гьрцки книгохранителници, и фенерски раскошъ. А българинътъ беше оголенъ и осъденъ само да работитъ и вси народи се смееха со насъ. Денеска царь хвърли на насъ милостиво око и ни подари все що бехми изгубили и стори лицето наше свѣтло и весело заради напрѣжните ни мъки. Напредъ Гръцки Патрикъ беше ходатай предъ царя само за гърците, денеска царь ни даде да имаме и ние ходатай за насъ предъ него.
Слово по повод обявяването на фермана за Българската екзархия – Григор Пърличев (Охрид, 1870 г.)
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | (покажи всички)
|
|
|