В поверителен доклад номер 214 от БК в Скопие до министър-председателя Ив.Гешов в София, изготвен от Иван Т. Икономов, с дата 21 март 1911г., директно се обвинява ВМОРО, че носи вина за сърбоманията в Македония, поради това, че българите стават подозрителни за турците и те отварят вратата за чуждите пропаганди, за да разбият българския елемент. За точка на пречупване се сочи Винишката афера. Изложението е от 10 страници, с детайлно описание на сърбоманските села. Не смятам да ги преписвам.

Селата за които говореше Щъркот, в Скопско Църногорие, са Кучевица, Чучер, Горняни, Баняни, Кучково и Бровец, пише че са сръбски бежанци между 1689-1739г. Пише, че те никога не са влизали в Екзархията, а покрай тях, правят сърбомански още 7 села.

Гърците не са действали по по-различен начин. В България в днешно време, слагаме знак за тъждественост между ВМРО и македонски българи, което въобще не е било така. Масата население, си е гледало поминъка. Във всеки случай, всички доклади сочат, че дейността на ВМОРО, руши това което постига Екзархията, в борбата против сърбоманията. От друга страна, ВМОРО пък удържа гъркоманията на юг, което води до постоянни гръцки кланета, в села, някои от които тук имаме за патриаршистки. Генерално мисля, че и Априлското и Илинденско-Преображенското въстание, нанасят повече вреди на развитието на България, отколкото с нещо да помагат. Едното докарва руснаците и спира естественото развитие на българите около Екзархията, другото донася толкова кланета, че всички в Македония се обръщат срещу нас и хич вече на масата население, не му е кеф да се наричат българи и постоянно да ги тормозят.

Редактирано от komitaO3 на 25.05.20 00:50.

Ами ако разсъждаваме така, то и шоплука и северозапада са си били плява преди 1878, а централна България до някое време през първата половина или средата на 19 век. Процесът на формиране на нация си протича нормално когато му дойде времето, ако не се намесят външни национализми със сила да обърнат процеса. Все едно във врящото тенджере със супата да се налее кана с лед. Нещо такова се получава в Македония. И става мазало, както казват шопите.

Бих се радвал много, ако се случи, но на какво се базира тази икиномическа прогноза?

Не е точно икономическа прогноза, а по-скоро житейско предусещане.

Но ако държиш на графики и числа - има една съседна тема, която доста добре онагледява процесите през последните 20 години. По-скоро съм склонен да мисля, че тази тенденция ще се запази.

Но пак казвам: няма да е само въпрос на икономика, а на комплексни житейски фактори.

Както казах, населението в Македония, и в частност това с български произход - е жертва на обстоятелствата.
В българския северо-запад, особено Поморавието, това е още по-валидно. Там има натрупвания: езикова и религиозна близост с новите асимилатори, Печка патриаршия, с около век по-ранно сръбско националистическо пробуждане и създаване на държава, преклалена близост до контактната зона с православни и езиково близки и много агресивни нови асимилатори, икономическа обвързаност с новата сръбска държава. Просръбските залитания в Трънско идват чак, когато Пирот попада в сръбски ръце.
Но ако се беше запазила ситуацията като в Македония, сърбите нямаше да стигнат по-далеч от селата западно от Пирот..
Иначе, в края на 19 век Македония е минавала за много по-българска от Нишко.

Редактирано от goga на 25.05.20 08:00.

Като население по епархии имаш ли статистика, в частност за Скопска и за Дебърска?

Като цяло съм съгласен с това, обаче основната причина е че никой от великите сили не иска голяма България, която да владее и Повардарието. Австроунгария си е била заплюла Санджак, Косово, Албания и Македония със Солун за себе си. Англия и Франция гледат подозрително на идеята за голяма югоизточна славянска държава, защото си представят, че при определени обстоятелства Русия лесно ще я погълне. Русия по едно време си прави точно такава сметка и затова подпомага българщината, да не си кривим душата. На Цариградската конференция великите сили гледат по неволя да начертаят две автономни Българии, източна и западна, първо за да възпрепятстват западната да е под руско влияние, второ да не се създаде голяма славянска държава и трето да забавят автономизна на източната част, като такава с по-смесено християнско и мюсюлманско население, оттам и да я оставят при възможност в Османската империя окончателно или за по-дълго време. Мисълта е пак да се ограничи руското влияние и да се държи Русия далече от Проливите и Средиземно море. Русия пробва, все пак да създаде Санстефанска България, въпреки че вече е обещала че Поморавието и Вардарската долина да не са част от нейните интереси. Тогава все още Русия си мисли, че до няколко години каквато България създаде такава и ще анексира при следващи благоприятни обстоятелства. Гледа да я доближи максимално до Проливите по протежението на Черно море. Македония в санстефанска България е по-скоро за да сложи нещо повече на масата, като разменна монета при бъдещи преговори с другите велики сили, или на принципа "ако мине случайно, мине". България обаче се оказва костелив орех за Русия, еманципира се изненадващо. Тогава Русия гледа да балансира между България и Сърбия, а в определени периоди открито и гледа да задоволи сръбската страна. Австроунгария също гледа да отклонява вниманието на Сърбия от Босна и е склонна да я стимулира да се разширява на изток - към български земи. След като е постигнала сухопътна преграда между Русия и България, Франция също е по-благосклонна да допусне Сърбия да се разширява към Косово и Македония. Общо взето никой не иска България в долината на Вардар. Апетитът на сърбите се изостря, като взимат Нишко, Пиротско и Вранско и виждат, че там няма проблем да сърбизират. Съюзяват се с гърците, правят проекти за дележ на Македония на сфери на влияние - приблизително Скопска и Дебърска епархии за тях, Струмишка и Битолска за гърците, а Охридска и Велешка - на който се вържат на пропагандата. Сътрудничат си по линия на патриаршията. Страхуват се и в никакъв случай не искат в бъдеще да има голяма България, позиционирана в центъра на Балканите и която да доминира. Те тогава и Гърция и Сърбия са по-малки от България /Сърбия е по-малка и сега по територия/. Фикс идея на Гърция и Сърбия е че за да не доминира България и за да има равновесие на силите трябва те - Гърция и Сърбия да имат обща граница, било в Македония, било в Албания, било и в двете части. Договарят се за обща граница по река Шкумбини в Албания. Сърбия си представя че ще вземе Северна Албания или поне мюсюлманската й част, Тирана, Елбасан и ще има пристанище на Драч. Гърция си представя, че ще вземе Валона, Берат, Корча, Поградец, Москополе, Гирокастер. Представяли са си или да няма Албания или ако има то да е някаква малка и само католическа около Лежа и Шънгин и територията на католическите кланове в севера като мирдитите и др, сгушена между Черна гора и Сърбия и евентуално като Италиански, Австроунгарски или смесен протекторат или доминион. За да стигне до Северна Албания и Драч, Сърбия трябва да вземе Косово и Северозападна Македония. Концентрира пропагандата си именно в този район, чак до Струга на юг. Това е и спорната зона, която постигат при преговорите с България. Русия подкрепя Сърбия за това. България също практически се е примирила. Албанците обаче оказват неочаквана съпротива и плановете за Сърбия на Адриатика стават невъзможни, както и на Гърция за Северен Епир. Албанците са подкрепени и от някои от великите сили. Решава се да има албанска държава, а сърбите остават с пръст в уста за излаз на Адриатика. България е пас, има си достатъчно проблеми как да удържа фронта с мюсюлманите в Тракия и Родопите, как да задържи това, което е окупирала. Но иска и Македония. Цялата. Ако не цялата, то всичко на юг от спорната зона, нали такава е уговорката със сърбите!!! За сърбите обаче това споразумение вече не важи, защото то е в пакет с българите на Бяло море, а те на Адриатика. Акцентира се на променените обстоятелства и на това, че те били помогнали на българите при Одрин, косвено по този начин и за излаза на българите на Бяло море, а българите не са им помогнали за това да се оправят с албанците. Русия иска Сърбия да е компенсирана и все пак доволна, никой не иска България западно от Вардар, то цяло чудо че сме в някои участъци до там и все още всички са горе-долу съгласни. Всеки да си вземе това което е окупирал. България не е съгласна, Румъния чака на пусия България да сгреши. Всички чакат България да сгреши и България за съжаление не закъснява..... След като губиш следващите три войни, няма как да искаш ония по Вардара да не си модифицират съзнанието и да търсят други варианти, още повече че и преди е имало хора, които са мислели други варианти и са имали други идеи там.

Редактирано от Dean Dimov на 25.05.20 10:32.

По каази има, за 1908/1909г.

Дебърска кааза: 12 500 екзархисти, гъркомани няма, 10 000 помаци, 500 сърбомани, 3000 турци и цигани, 24 000 албанци мюсюлмани.
Реканска кааза: 12 000 екзархисти, 6 500 помаци, 215 сърбомани, 3 500 албанци мюсюлмани, 3 000 албанци християни.
Тетовска кааза: 13 000 екзархисти, 1 300 помаци, 4 000 сърбомани, 11 800 турци и цигани, 19 000 албанци мюсюлмани.
Гостиварска кааза: 4 000 екзархисти, 300 помаци, 5 000 сърбомани, 4 000 турци и цигани, 11 000 албанци мюсюлмани, 900 албанци християни, 50 власи.
Кумановска кааза: 18 500 екзархисти, 500 помаци, 11 000 сърбомани, 4 800 турци и цигани, 6 000 албанци мюсюлмани, 50 власи.
Скопска кааза: 24 000 екзархисти, 2 500 помаци, 6 000 сърбомани, 50 протестанти, 16 000 турци и цигани, 10 000 албанци мюсюлмани, 150 албанци християни, 50 гърци, 400 власи, 800 евреи, 800 чужденци.
Паланкска кааза: 11 500 екзархисти, 9 000 сърбомани, 3 000 турци и цигани, 200 власи.
Прешовска кааза: екзархисти няма, 15 000 патриаршисти, 5 000 сърбомани, 10 000 албанци мюсюлмани.

За Тетовска кааза, изрично пише, че поради отсъствието на чети на ВМОРО, сърбоманията НЕ Е спечелила нови села.