Миналата година Тамара Тодевска направи минискандал като изхвърли Гоце Делчев, Питу Гули, Яне Сандански от химнот:

https://kurir.mk/makedonija/vesti/namerno-ili-sluchajno-tamara-todevska-gi-isfrli-goce-delchev-pitu-guli-dame-gruev-i-sandanski-od-makedonskata-himna-video/

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Според историчарот, дополнително, и во времето на Втората светска војна ликот и делото на Гоце Делчев, но и на другите македонски револуционери, биле мотивација за дејствувањето на македонските партизански одреди што ги носеле нивните имиња. Во денешна Бугарија, пак, во истиот период партизанските бугарски одреди се именувале по лица од тамошната историја. Ти да видиш историческа логика...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Не знам, но както има днешен "градски" фолклор, може и да може да има фолклор от 1903 г., без запазени данни кой е авторът. Тук не споря, не съм запозната.

”...как сред южната местност хълмиста
Варна свети, чудесна и чиста
като сбъднал се утринен сън.”

Редактирано от MupaM на 18.05.20 15:51.

Което пък ме подсеща, че можеха да добавят в същия дух още един аргумент за народността на Гоце Делчев: в македонския химн се споменава за него, в българския - не.

”...как сред южната местност хълмиста
Варна свети, чудесна и чиста
като сбъднал се утринен сън.”

Т.е. щом такива български националисти като партизаните и въобще БКП от оня период, БРП(к) ли беше, която изобщо, ама изобщо не е пригласяла и съдействала на опитите да се обособи македонска народност, не са си кръщавали отрядите на Гоце Делчев, значи работата е ясна.
Впрочем имало е отряд "Яне Сандански" в Пиринско, така каза Уикипедия. Обаче пък тия в Пиринско нали не били българи, а етнически северни. Язък, начи!

”...как сред южната местност хълмиста
Варна свети, чудесна и чиста
като сбъднал се утринен сън.”

Редактирано от MupaM на 18.05.20 16:03.

А, преките роднини на тие шо са именувани партизански отряди по време на ВСВ работят за българската власт. Брата на Питу Гули, на Никола Карев...

Извинявайте, но може ли изобщо да се говори за народни песни за личност, загинала през 1903 г.?
От разказа на един летописец на времето (май беше Христо Силянов, но може и да греша) си спомням как на терен са се творили народните песни:
Когато загинел някой известен войвода (като Георги Сугарев например) някой по-учен от четата (обикновено даскал) съчинявал стиховете в памет на героя. Натъкмявали музика и заставяли местните селяни да научат песента. После при следващия тур през селото са правили изпит доколко тя е усвоена.

В крайна сметка в статията е отделено десет пъти повече внимание на Никола Тесла, отколкото на Гоце Делчев...

Но това технически не е фолклор, отвсякъде си е агитпроп

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Примера ти определено излиза извън графата автентичен фолклор, който пък се развива и след 1903г. В общи линии автентичното си заминава с масовия отлив на селското население към градовете, т.е. след 1946г. По това време се изчерпва и епоса, а битието вече коренно се е променило. На новата власт и остава да превъзнася "партизаните" в... "партизански песни". За щастие, тя предприема една по-разумна политика: да копира съветския модел по изучаване, популяризиране и съхраняване на вече съществуващия натрупван столетия автентичен фолклор: певчески, инструментални и танцувални колективи и ансамбли. Разбира се продължава създаването на фолклорни произведения от различен характер, който прави сериозен завой спрямо автентичното и на практика вече навлиза термина - модерен фолклор.