Историята често пъти си играе със съдбата на народите по най-лековат начин.
Цар Симеон Велики умира на една не съвсем преконна възраст - някъде на 60 и няколко години. Жизненият път му се оказва доста по-кратък от този на баща му или на прословутия ичиргу боил Мостич. Или дори от този на Климент Охридски.
Какво се случва в последните години от управлението на Симеон: Сърбия е окупирана и жестоко наказана за двойнствената й политика и заиграване с Константинопол зад гърба на сюзерена си - българския владател. Малобройният сръбски елит е окован във вериги и докаран в Преслав заедно със семействата им. Голяма част от сърбите са депортирани и разселени в североизточните погранични райони на българската държава. В Сърбия е назначен български управител, пряко подчинен на централната власт.
Моделът не е нов: по същия начин Омуртаг смазва вероломството на тимочаните и за 2-3 поколения те стават част от сформиращата се българска народност.
Трябвало е Симеон да поживее още 10-15 години. И днес нямаше да има сърби. А само българи.
Вероятно щеше да се реши по-удачно и въпросът за престолонаследието. Май, Петър все пак не е бил първи и безапелационен избор на Симеон, защото e странно, че никой от внуците му не носи неговото име, а е бил българският владетел с най-голям престиж към онзи момент. Очевидно Петър не е бил особено горд с баща си или най-малкото не е бил привърженик на неговите методи в политиката. Той не научава нищо от баща си. Вероятно, защото е и прекалено млад към момента , когато Синеон умира.
Петър не научава най-важния урок от управлението на Симеон: опасността от степния северо-изток. От там България търпи най-големи загуби при Симеон, а и при Петър и Борис Втори. Северо-изтокът убива България, а не Византия.
Българската армия излиза по най-глупавия начин в открито сражение с варягите, когато не е готова за това. И е разгромена. Падането и разорението на столичния хинтерланд води до невъзвратими ресурсни и военни загуби: губим тежката конница и районите, в които тя най-много се рекрутира.

Редактирано от goga на 27.04.20 19:32.

Североизтокът и Югоизтокът са ни били винаги проблем...от запад идват само луксозни стоки, казвам го без никаква ирония....

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Това за степняците от североизток е твъърде ясно на византийците. Урока който получават от основаването на Дунавска България в хинтерланда им, няма никога да забравят, но в крайна сметка умело ще се възползват. Българите с времето си остават опасен (дори след християнизацията), но предвидим и вече цивилизован съсед, който е буфер между непрекъснато прииждащите диви номади и самите тях. След смъртта на свръх амбициозния Василии II ,който ликвидира този буфер и особено след загубата при Манцикерт от селджуците, е възможно вече да са съжалили за този му ход.

Армията на варягите е мачкала наред по онова време - мисля, че стигат чак до Средна Азия.
Факт е, че са превзели и разорили десетки крепости в Северо-източна България. И, че след тях в тази част на България населението не се възстановява като демография за векове.
Общо-взето, много лекомислено сме проиграли генералното сражение. А има сведения, че Петър и българската държаввна власт са имали информация за силите и възможностите на варягите, защото вече няколко пъти са ги пропускали да минат на юг, макар преди това да са предупредили Константинопол за нашествениците от север.

Може би е липсвал субективният/личният фактор, който да обърне събитията в наша полза. Какво имам предвид: при Крум бронираната тежка коннница мачка наред, прави каквото си иска пред стените на Константинопол. Умира Крум и същите войни със същите воински умения са бити и търпят поражения от ромеите.

Не е имало военачалник и владетел, който да поеме на плещите си това бреме - за голяма тотална война със Светослав. Както 70 години по-рано е направил същото Симеон с маджарите.

Редактирано от goga на 27.04.20 18:52.

Водача винаги е важен, без значение времето, обстановката и прочие фактори. Факт е, че варягите на Светослав опитват да действат и срещу Волжка България с по-малък успех, но на практика пък сгазват Хазария завинаги. Аз не съм сигурен, че нашите са имали инфо по отношение армията на тези викинги, защото доколкото си спомням, те в по-ранни години са се пробвали срещу Константинопол безуспешно по море. Цар Петър е пропускал маджари, но варяги не знам...

Ще се сетите вие за Северозапада...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Прекалено съвпадение е упадъка на Североизтока и излизането на предна линия на ЮгоЗапада за следващите 100 години. По скоро нашествията са убедили българите към масово преселение в тази посока.

Ичаш насреща си основно пехота, твоят коз е конницата, не е ли разумно да предпочетеш сражение в равното? Че не се е получило... според мен дългия мир е отслабил армията, не са имали опит, ветерани които да са скелета на частите.

Не знаем детайли варягите на Светослав дали са имали тежка конница, но очевидно срещу България действа огромна за тогавашните стандарти армия. Вероятно "варяги/викинги" са били само малка част от рекрутите - останалото - славяни, угро-фини, покорени степни народи.
Тази армия е превишавала двойно българската. И е имала технологичните възможности да обсажда и превземе едновременно в рамките на месеци десетки български твърдини. Такъв тип ефективност нямат до този момент нито страховитите маджари, нито ромеите.

Едва ли само пехота ще тръгне да превзема далечни градове около Каспийско море...

Редактирано от goga на 28.04.20 08:23.