За любителите на алтернативна история / Политика, Свят / Македония

Седеше дълбоко замислен на Даунинг-стриит 10 и не можеше да реши какво решение да вземе. Това не бе му се случвало и не бе характерно за него. В целият свят го познаваха като твърде решителен човек, първият който бе посмял открито да се противопостави успешно на Хитлер. Но тогава обстоятелствата бяха други. А имаше две предложения преди и след битката за Британия. И двете от този обсебващ, мустакат фюрер: първото дойде след разгрома при Дюнкерк. Учуден беше, че Вермахта изчака да натоварят експедиционния си корпус и едва когато отплаваха през Ламанша, Луфтвафе им потопи няколко съда, а можеха да ги избият преди това, още на плажа. На следващата година пък, за още по-голямо учудване, Хитлер си прати дясната ръка Рудолф Хес. Пак със същото предложение: сепаративен мир с между Германския Райх и Британската Империя със съпровождащите го условия. Сега след още две и половина години за трети път все същото. Е, условията всеки път леко се разминаваха, но същността оставаше - мир между двете нации. Първият път лорд Халифакс и някои членове на неговото правителство бяха твърде склонни да приемат. До този момент германският лидер още нямаше загуба и трябваше първо тях да убеди, преди твърдо да откаже. Вторият път като че ли му бе по-лесно: все пак бе спечелил Битката за Британия. Сега обаче подозираше, че целият кабинет ще бъде срещу него, ако и трети път откажеше. Не толкова го притесняваха разрушенията от крилатите ракети Фау-1, които кралските изтребители се бяха научили да прихващат, колкото тези от не възможните за сваляне балистични Фау-2, както и от новите стратегически бомбардировачи на райха, трудните за прихващане Хе-177. Допълнително загуби С. Африка, Близкия изток, а вече и средна Азия. Оставаше да загуби и Индия, тогава беше най-добре той самият да се изгуби... А имаше възможност за това. Ромел чакаше заповеди и не бе ясно намерението му: на изток или на север да поемат войските му. По тази причина Сталин бе в същата не изгодна позиция. Ако му се отвореше нов фронт от юг, независимо от стабилизирането на източния фронт и патовата ситуация там, настъпила след битката при Курск-Орел, Съветите бяха загубени. Това не го искаше, но още по-малко искаше Британците да загубят и последният си бастион в Азия, след като японците им отнеха и окупираха всичко там. Разбира се както винаги, той старателно бе проверил информацията, идваща от Германия. Щом предложенията идваха от две места, първо от агентите на Абвера и почти едновременно с това на техните вътрешни конкуренти от СД, значи нямаше съмнение: немците бяха склонни на сепаративен мир с британците. Ако вторите бяха склонни да го подведат или провокират, защото бяха верни на партията и Хитлер, първите бяха патриоти и дълбоко заинтересовани от съдбата и просперитета на Германия.
Внимателно прочете условията на договора още веднъж:

1) Германия незабавно спира бомбардировките над Британските острови и спира бойните действия навсякъде срещу британските войски или такива от нейните доминиони в замяна на спиране стратегическите бомбардировки над Германия и прекратяване на бойните действия срещу немските войски по суша въздух и вода от страна на кралските въоръжени сили.

2) Германия поема задължението да се изтегли незабавно след ратифицирането на договора от германския райхстаг и британския парламент и влизането му в сила от: териториите на северна Франция, Холандия, Белгия и Люксембург, но при запазване на Елзас и Лотарингия в замяна на прекратяване на помощта и разтрогване на съюза между Британската империя и Съветския съюз, както и незабавно напускане на Великобритания от страна на войските на САЩ и Канада.
(Ха, ха, ха...могъщия австриец се страхува от десант в северна Франция).

3) Германия поема задължението да се изтегли също от и Персия при уважаване бъдещия неутралитет на тази суверенна страна, така както Великобритания поема същия ангажимент и се задължава да не нарушава този неутралитет с войски при никакви обстоятелства сама или в съюз с трета страна.

4) След окончателно приключване на войната в Европа и в частност срещу СССР, германските войски ще бъдат изтеглени от Норвегия, Дания, Балтийските страни и Гърция, както и от Малта и Египет и Ирак, но при запазване на германско военно присъствие в Тунис и Трансйордания и италианско военно присъствие в Либия. Крайният гръцки североизток, включващ двата пристанищни града Драма и Кавала до турската граница, включително островите Тасос и Самотраки, администрирани в момента от България, стават нейна интегрална държавна територия. Същото важи за Додеканеските острови, които са неприкосновена италианска държавна територия.
(Този немски хитрец иска окончателно и завинаги Италия и България в немската орбита и сфера на влияние).

5) Суецкия канал ще бъде под едновременната юрисдикция на Германия и Великобритания, а Гибралтар под едновременната юрисдикция на Великобритания и Испания.
(Този мустакатко отново хитрува - иска да привлче окончателно на своя страна и Франко).

6) От една до пет години след фактическият край на войната и след частичното или напълно възстановяване от разрушенията на икономиките на воюващите страни, Германия поема ангажимента да даде правото на самоопределение на чехи и поляци при възстановяване на държавите на тези страни с условието Германия да запази за себе си Австрия, Судетите и северния коридор свързващ крайният немски североизток с Данциг и прилежащите му околности.

7) Също от една до пет години, Райха ще даде право на самоопределение на сърби, украинци и белоруси и възможност за установане на държавност при определени условия, включващи от една страна - областите от източната страна на р. Морава, както и тези от двете страни на р. Вардар, администрирани в момента от България, стават неразделна част от нейната държавна територия, а от друга Бесарабия и Буковина, както и Запорожието стават неразделна част от Румъния.
(Бе тоя луднал фюрер май иска целите Балкани да бъдат част от германската орбита и политическо влияние).

8) Крайният север на Сирия, както и кюрдските територии на Ирак, стават турска държавна територия. Този въпрос ще бъде уреден в момента на даване държавна независимост на Ирак, а що касае сириският въпрос, то той ще бъде приключен в същия момент от тристранна комисия, съставена от германци, французи и турци.
(Този Хитлер наистина се изживява като господар на Европа и съседните и територии).

В заключение са отправени най-добри пожелания за здраве и дълъг политически живот, бла, бла, бла и хоп... ако уважаемият г-н и министър-председател на Великобритания желае, може да съдейства за една тристранна среща в средата на 1944-та между него, президента на САЩ, г-н Франклин Делано Рузвелт и фюрера на германският народ и върховен лидер на Третият Райх, г-н Адолф Хитлер.
Няма накъде този ужасен диктатор да бъде по-нагъл и арогантен, но лошото е, че много добре разбира, че е в позиция и въпреки предишните свои два провала, да го привлече като съюзник, защо да не опита още веднъж...
Но какво да каже на Рузвелт и Сталин на предстоящата среща на върха между тримата, отложена за края на февруари 44-та? Всъщност всичко това би трябвало час по-скоро да сподели на приятеля си и най-мощен съюзник Рузвелт. Сталин никак не го харесваше, но без негова помощ знаеше, че войната в Европа не може да бъде спечелена. Само че и той го бе закъсал по същият начин. А дали случайно Хитлер не бе отправил и към него подобно предложение и ако съветският диктатор приемеше, Ромел и японците да притиснат британците в Индия? Съюз между тези двама сатрапи вече бе съществувал в продължение на две години, когато се опитваха да си разделят Европа!

Взимайки предвид промените вътре в Райха между 1933г и 1945г., както и онова, което се случва в сходния в много отношения СССР по време на студената война, особено след смъртта на Сталин, може да кажем следното:
Германия еволюира много бързо, най-вече по време на войната. По отношение на технологии, въоръжение, тактики, стратегии и политики. Tова е забелязано и от нейните противници, за това не случайно тримата големи (Рузвелт, Чърчил и Сталин) още в Техеран взимат решение на първо място да разгромят въоръжените сили на Третият Райх, едва след това на Япония. Има за какво много да ги е страх и противно на мнението на някои историци, времето играе в полза на Германия. Толкова водят в техническо отношение съперниците си, че на практика са на прага да заличат с един замах чудовищно неравностойното съотношение в жива сила, бойна техника и ресурси. Разликата между смъртта на Хитлер на 30 юли и изпитанието в пустинята Невада на първата американска атомна бомба е точно два месеца и половина. Това на военен език е много време. Съюзниците го знаят и бързат, но те не може да бъдат готови преди 6-ти август, а това дава още 20 дни, т.е. общо над три месеца... Германците разполагат с всичко, за да обърнат във всеки един момент хода на войната, странното е, че повечето не го знаят, а онези които са наясно, са обезсърчени и нямат никакво желание да го правят. Главният мотиватор и катализатор на такова действие може да бъде само и единствено самият фюрер, който е толкова болен и неадекватен в този момент, че човек неволно си мисли, дали наистина е бил в състояние да сложи край на живота си? Така или иначе много от нацистките величия вече са си опекли работата за след войната. Испания, Аржентина, Парагвай и Чили, а донякъде Бразилия, Боливия и Уругвай са идеални за тяхното постнацистко бъдеще, а италиански католически свещеници се намират бол, които чрез червения кръст им осигуряват нова самоличност и трамплин от италианските пристанища до съответните дестинации. От там идеята за евентуален четвърти райх разбира се е бясна комерсиална спекула! Няма и нужда: третият е могъл да спечели войната в Европа, да установи надмощие над СССР и държи в изолация САЩ зад океана, посредством оръжието за масово поразяване. Историята има своя логика и става това което знаем, не без помощта на глупостта на фанатични гестаповци и есесовци, твърде упорито преследващи евреите до последния ден на войната, отклоняващи така нужните за фронтовете ресурси и логистика в безумна посока. Иронията е, че самите СС и Химлер вече са компрометирани пред фюрера, а шефа на имперската служба за сигурност, наследника на Хайдрих, Ернст Калтенбрунер, никой, никога не е смятал, че има качествата за водач на райха. Луфтвафе и Гьоринг също са компрометирани, а на генералите от сухопътните сили, Хитлер никога и не е имал доверие, особено след атентата на 20-ти юли 1944-та, поради което новият фюрер за седмица е върховния командващ на Крийгсмарине, Карл Дьониц. Всъщност едва ли има такова значение точно кой поема руля, след като за почти всички войната вече е досада, която е добре, че приключва. Повечето германци ще се фокусират да изградят страната си отново от разрухата. Големите им учени ще направят кариера в САЩ, а военните им, ще имат възможност отново след 10 години да се отдадат на кариера в изграждащият се Бундесвер. Ако се абстрахираме от този финал и се върнем на двете точки за самоопределението и независимостта на определени славянски източноевропейски държави, отчитайки преди всичко еволюцията на самото мислене на хората от които зависи бъдещето на националсоциалистическата държава, то едно хипотетично възраждане на описаните от мен окупирани държави, не е изключено. Това би било продиктувано както от общото положение по фронтовете, така и от едно вътрешно пренареждане на противоборстващите сили в самият Райх. Най-общо казано те са две: прохитлерови и антихитлерови, но има и една много голяма група, която е по-скоро неутрална, само го играе с първите от страх, а в действителност много бързо би заиграла с вторите, при определени благоприятни обстоятелства. "Валкирия" не успява да се превърне в такова обстоятелство, но го споменавам, защото един такъв проекто-договор би могъл да дойде и от едно алтернативно германско правителство, а тогава много по вероятно би бил приет от съюзниците...Е, отклонихме се значително от истинските събития, разиграли се преди 75г., но главният извод от тази за мен интересна тема е: южният фронт е нежелан от германците и те отиват там в помощ на съюзните им италианци, но веднъж открит, той се превръща в гордиев възел, който при по-сериозно отношение от страна на Оста, би могъл да обърне войната в тяхна полза.