Благодаря ти за оценката!
По отношение на изглеждащите фантастични моменти от проекто-договора:
нацистката идеология не толкова еволюира с времето като теоретична същност, колкото като прагматично прилагане на тази идеология по места. Аз не отдавна бях подредил инструментите за терор на Райха на окупираните източни територии (разбирай Белорусия, Украйна и Русия), защото те са част от политиката на германизация, но и унищожение, което е различно. В много съвременни филми, било документални или игрални се набляга именно на тези моменти и се пренебрегва късната политика на Хитлер, по отношение местното население, а то не е еднозначно, дори към евреите, към които даже още преди войната има "видове" отношение според периода или "ранга" на отделните граждани. Темата е ужасно дълга и ще се спра на нея, като имам време, за да защитя онези клаузи, които не са ти се видели възможни за изпълнение...

Ще започна с една кратка историческа ретроспекция, като цяло добре известна, но някои детайли биха могли лесно да бъдат пропуснати, ако се фокусираме само и единствено върху силовите методи, характерни за националсоциалистите. Та все пак са могли да играят добре и с моркова, не само тоягата!

Хитлер основно печели електорат по две линии: реваншизъм по отношение на победителите в ПСВ, което достатъчно много хора във Ваймарската република смятат не точно за "победители", поне не на бойното поле. Важен момент е, че сред това множество германци, попадат и висок брой влиятелни люде: политици, военни, индустриалци, интелектуалци. Тези хора стават бързо фенове на бъдещият канцлер и фюрер. Масата обаче трябва да бъде хипнотизирана със страх и омраза, класика, която обаче именно Хитлер довежда до невиждана кулминация и висота. Работническата класа става негова, макар на първо време да я дели с немските комунисти. Интересува ни обаче времето в което те получават възможност да се разпореждат със съдбините на всички под тяхна власт. На първо време антисемитизма изобщо не е на дневен ред: трябва да се стегнат вътрешните редици на ГНСРП (нощта на дългите ножове 1934г.), да се изградят инструментите за контрол на населението (СД, Гестапо, Зипо, Орпо и т.н.). След това идва ред на изграждането на националната митология, пречупена през призмата на господстващата идеология и представянето на достиженията на нацията пред света (олимпийските игри 1936г.) и едва тогава пълзящия сред обществото антисемитизъм, подхранван от нацистката власт, взима връх (кристалната нощ 1938г.). Разбира се юридически в кюпа на низвергнатите попадат и циганите, хомосексуалистите, инвалидите и в крайна сметка комунистите. Теорията за ниското развитие на славяните и приравняването им към гореспоменатите групи идва вече с избухването на войната, като оправдание за "похода на изток", нещо, в което новите идеолози достатъчно добре намират опора в миналото на Тевтонския орден. Да но в част от окупираните славянски територии на практика няма провеждан геноцид над славянското, а над еврейското население (Полша, Чехия). Други изобщо не са окупирани, напротив, дадена им е възможност за самоопределение и държавен живот (Хърватия, Словакия). В останалите наказателните акции са свързани главно с партизанска съпротива по места, но отново предимно еврейското и циганското население го отнасят (Русия, Украйна, Белорусия, Сърбия). Останалата част от източна Европа са съюзнически на райха държави: Унгария, Румъния, България.
Ако нацисткия елит дълбоко е вярвал в собствената си истерична в голямата си част расова демагогия, нямаше да има толкова много изключения от правилото, които на практика го обръщат: в армията, за работа и в много други отношения, народите извън германските (които по презумпция се водят по-висши), са назначавани масово и ценени, често не по-малко от самите немци. Примерите са много, но аз в следващия си постинг, ще схематизирам някои крещящи такива, както и ще подредя приоритетите на различните нива на нацисткото общество, в които много трудно и по-скоро по изключение ще се открива на първо място "геноцид над по нисшите". За жалост точно те ще бъдат използвани масово след ВСВ и от съветската пропаганда и от западната пропаганда и от израелската такава. При първите две не просто за да изкарат дявола по-черен отколкото е, но за да прикрият и оправдаят собствените си престъпления в тази война. При последните, причините са много по-комплексни, поради факта, че са най-потърпевши.

Редактирано от kuduger-96506 на 20.05.20 17:20.

Ще започнем с един интересен пример, който е симптоматичен за процесите, които текат ако не в цялото германско общество, то със сигурност измежду военните, т.е. тези, които изнасят войната.
През 1940г. след разгрома на Франция, Вермахта пленява над 3000 негри, служещи във френската армия. Те стават обект на подигравка и биват използвани от нацистката пропаганда с цел осмиване на французите и показване на "деградацията" на обществото им.
Само две години по-късно към Африканския корпус на Ромел, е сформиран арабски помощен легион в чиито редици са рекрутирани и негри, дадена им е немска военна униформа и никой ариец не се сеща, че те са "подочовеци".
Хитлер междувременно се разпорежда за окончателното решение и спира да се вълнува повече от евреите, след като преди войната му минават множество екзотични идеи за заселването на същите на различни места по света, включително там, където сега е Израел. Той така и никога не стъпва в концлагер, барем да погледне що вършат там подчинените му. Това обаче го прави Химлер, човека с прецизни счетоводни наклонности, който поверява решението на такива като него, за които хората са цифри и нищо повече. Еманация на подобна личност е известния и осъден от израелски съд, Адолф Айхман. Злото освен, че е банално, се оказва понякога, че има и лице. Само че организацията на цялостният процес е поверена на друг мъж, коренно различен като типаж и характер, сочения според някои за бъдещ наследник на фюрера - Райнхард Хайдрих. Решителен, предпочитащ да жъне успехи, както на тихия фронт, така и на бойното поле, той пък е еманацията на онзи типаж, който копнее за слава и успех на всяка цена и когато разполага с възможностите и таланта за това, резултатите може да бъдат впечатляващи или съответно ужасяващи. Може да се каже, че подобните нему, които никак не са малко в Райха, вярват в арийското надмощие над останалите. Болшинството военни не са измежду тях. Не са и много от членовете на средния ешелон на СС. Има министри, висши партийни кадри, индустриалци, да не говорим за интелектуалци, които и никога не са вярвали в нацистката идеология. В крайна сметка властта на националсоциалистите им дава огромни възможности, войната също (да направя подходящ паралел с македонистите, поради актуални теми, които текат във форума, много от които са крайно наясно с истината, но продължават да си лъжат банално). В един момент германската армия започва да се задъхва на множеството фронтове и недостига войска, както и работна ръка вътре в Райха. Нужни са бързи решения, за които фанатичната идеология може да се окаже пречка. Е, ако интелекта надделее, крайният успех не изглежда толкова фантастичен, особено когато има под ръка хора, като Алберт Шпеер, както и световни учени, при това от най-добрите от всички браншове на науката, работещи по различни военни направления и разбира се прагматични люде от върха на нацистката йерархия, за които идеологията не струва пукната пара...

Следва...

Има интересен контраст между държавната атеистична политика на националсоциалистите, култа към древната езическа скандинавска религия на елита на СС и разбира се католическото християнство на множеството австрийци, както и протестантско такова сред германците.
Израз на този контраст е на практика доста толерантното отношение към вярващите изобщо, като изключим юдеите. Разбира се това може да се дължи отчасти на старото познанство между Адолф Хитлер и папа Пий-XII, за който пък най-голямото зло без съмнение е тотално атеистичния и отричащ и погзаващ всякаква религия болшевизъм.
Така или иначе е факт, че към Вермахта са зачислени множество свещеници, които носят военна униформа, но на фуражката им там, където трябва да е кокардата, стои християнски кръст. Те придружават военните съединения на първа линия и дават последно причастие на смъртно ранените войници.
Нещо повече: към Вермахта или Вафен-СС се рекрутират цели мусюлмански съединения от Босна, Албания, Кавказ и Сев. Африка, при това както сунити, така и шиити. Рекрутират се в легиона "Фрейес Индиен" индуси и сикхи, да не говорим за сформирането на множеството православни съединения от руснаци, украинци, румънци, та накрая и българи. В огромния Съветски съюз, който също е микс от население, изповядващо различни религиозни култове, също се рекрутират хора с всякакви вероизповедания, но те се смятат зорлем за атеисти, защото системата вече би трябвало да ги е направила такива, да не говорим за отношението на болшевишката власт по места към свещениците и служителите от различни религии. Всъщност целта на написаното не е сравнение между двете иначе приличащи си много тоталитарни системи, а позитивите на едната, от където би могла да печели точки, които в крайна сметка да дадат шанс за позитивен изход от ВСВ.

Следва продължение...

Все пак за да не изпуснем нишката е редно да се насоча към славянските подразделения на Вермахта и Вафен-СС.
Преди немного време, тук на страниците на форума бях описал националностите, които са воювали на немска страна (също и тези на съюзническата страна).

Имаше от цяла Европа, включително британци и шведи на немска служба (двуцифрено число хора и за едните и другите, но все пак...). Важно е да се отбележи факта, преди да мина по същество, че немците винаги правят разлика между отделните етнически групи (македонци обаче никой никога не вижда), независимо от коя държава рекрутират поданици, например: валонци и фламандци са в отделни формирования. Галицийците имат отделно съединение с различна наръкавна емблема от останалите украинци. Казаците първоначално докато са във Вермахта са разделени в три отделни подразделения (кубански, донски, терски), а когато биват прехвърлени към Вафен-СС, се появява и четвърто на сибирските казаци.

Но да се върнем: хърватите участват първоначално на източния фронт със сухопътни и въздушни съединения. Имат пленени над 5000 червеноармейци. Впоследствие попълват редиците на 13-та СС-планинска дивизия "Хандсшар".
Босненците пък са вкарани в 23-та СС-планинска дивизия "Кама", а след като я разпускат в края на 44-та, ги преразпределят в дивизията "Недерланд".
Словаците участват с логистични и въздушни съединения изключително в помощ на Вермахта.
Сърби може да открием в 7-ма СС-планинкса дивизия "Принц Ойген".
За руснаците на немска служба бях правил отделно описание, пак година-две назад. Редно е да спомена РОА на генерал Власов, като най-голямото съединение в което има също белоруси и украинци. Те дори биват снабдени от немците в началото на 1945г. с авиация (изтребители Ме-109), което говори за доверието в тях, макар и много трудно извоювано. Второто по големина, но с кратък срок на съществуване е РОНА на Камински, които биват зачислени за известно време към Вафен СС като 29-та СС-гренадирска дивизия, но на която немците нямат същото доверие. Има и други по-малки руски (главно бивши белогвардейски, вербувани от цяла Европа), кито не са нито толкова голями, нито толко популярни.
На края идва и 30-та СС-гренадирска дивизия "Вайсрутения".

Много от тези съединения разбира се са използвани и на западния фронт, а често и за тилови осигурявания и борба с партизаните. Доверието варира според заслугите и дисциплината.
Примери биха могли да се дават и по отношение на работната ръка в самата Германия. Там разбира се са ползвани тези, които са нямали ентусиазъм да воюват с оръжие в ръка и отношението вече е било друго. Така или иначе биха могли да се направят определени заключения...

Редактирано от kuduger-96506 на 29.05.20 16:42.

"6) От една до пет години след фактическият край на войната и след частичното или напълно възстановяване от разрушенията на икономиките на воюващите страни, Германия поема ангажимента да даде правото на самоопределение на чехи и поляци при възстановяване на държавите на тези страни с условието Германия да запази за себе си Австрия, Судетите и северния коридор свързващ крайният немски североизток с Данциг и прилежащите му околности.

7) Също от една до пет години, Райха ще даде право на самоопределение на сърби, украинци и белоруси и възможност за установане на държавност при определени условия, включващи от една страна - областите от източната страна на р. Морава, както и тези от двете страни на р. Вардар, администрирани в момента от България, стават неразделна част от нейната държавна територия, а от друга Бесарабия и Буковина, както и Запорожието стават неразделна част от Румъния."

Това са контроверзните точки, както биха казали македонците.
Да поразсъждаваме малко на база примерите представени в горните постинги. Дали "Някои моменти са прекалено фантастични,..., като нацистко самоопределение за населението в Източна Европа" и точно ли е, че "По определение и практика на геноцид спрямо славянското население на по-голяма част от окупираните територии, нацистката идеология и личните малоумни убеждения на Хитлер са просто несъвместими с проекто-договора"?


Националсоциалистите изначално не преследват славяните, т.е. нито преди да вземата власта, нито след това. По време на войната приобщават територийте на съседните им Полша и Чехия, изтривайки имената им от картата на Европа, но не засягат населението в тях поне до критични събития, като убийството на Хайдрих или варшавското въстание, които пък не биха се толерирали от нито една окупационна власт без значение за кой етап или конфликт от човешката история говорим. Примери бих могъл да дам, но не ми се отклонява от темата. Ще дам обаче примери от крути действия на нацистите и в западните окупирани държави, без да ги описвам детайлно, за да не губя време: след окупацията на Италия в Рим през 1944г. има неколцина организирани от италианците саботажи срещу нацистката власт, при която загиват шепа германски войници. В отговор немците избиват по десет италианеца за всяка немска жертва и предупреждават съпротивата, че следващият път ще са по 100 италианеца за немец. Във Франция след деня-Д, има поне две френски села, чийто жители са избити заради оказана съпротива и помощ на съюзниците. Има случай и в Норвегия и в Холандия в които местното население плаща скъпо за съпротива спрямо окупационните власти.
С други думи: нацистката система има в идеологията си строга йерархия в която са подредени народите, но практиката подсказва друго поведение на властите: те смазват предимно и целенасочено само гнездата на съпротива, без значение къде са и кой народ седи в дъното на тази съпротива. Болшевишката пропаганда раздува до небето сегрегационно отношение спрямо славяните по обясними причини, но такова има само срещу евреите и циганите, както и някои групи, които споменах в даден момент. Разбира се комисари в плен не са взимани, нито са вербувани, биват разстрелвани веднага. Германците доста правилно оценяват комунистическата идеология и методите за борба с нея. Дават възможност на всеки готов да се бори с болшевизма и награждават по заслуги. На високи йерархични постове има и хора със славянски произход като фон Дем Бах-Зелевски. Изобщо войната, която на източния фронт има чудовищен характер за разлика от западния или южния фронт, е не поради факта, че там сблъсъка е предимно срещу славянски армии, а поради факта, че тези армии са жестоко идеологизирани или поне командващите са такива. Това не е сблъсък на народи, а на идеологии, за това жестокостите там преобладават за разлика от другите места. И именно тези неоспорими факти (всички горепосочени в неколцината постинги) пораждат една логика, свързана с цялата картина, общото положение на Райха на картата на света и неговото бъдеще. Тази логика е диктувана от типичния немски прагматизъм, който една човеконенавистна идеология не може да измести или поне не при болшинството германци...

П.С. Последния си заключителен постинг по темата ще го пусна другата седмица при възможност.

Редактирано от kuduger-96506 на 31.05.20 11:10.

Взимайки предвид промените вътре в Райха между 1933г и 1945г., както и онова, което се случва в сходния в много отношения СССР по време на студената война, особено след смъртта на Сталин, може да кажем следното:
Германия еволюира много бързо, най-вече по време на войната. По отношение на технологии, въоръжение, тактики, стратегии и политики. Tова е забелязано и от нейните противници, за това не случайно тримата големи (Рузвелт, Чърчил и Сталин) още в Техеран взимат решение на първо място да разгромят въоръжените сили на Третият Райх, едва след това на Япония. Има за какво много да ги е страх и противно на мнението на някои историци, времето играе в полза на Германия. Толкова водят в техническо отношение съперниците си, че на практика са на прага да заличат с един замах чудовищно неравностойното съотношение в жива сила, бойна техника и ресурси. Разликата между смъртта на Хитлер на 30 юли и изпитанието в пустинята Невада на първата американска атомна бомба е точно два месеца и половина. Това на военен език е много време. Съюзниците го знаят и бързат, но те не може да бъдат готови преди 6-ти август, а това дава още 20 дни, т.е. общо над три месеца... Германците разполагат с всичко, за да обърнат във всеки един момент хода на войната, странното е, че повечето не го знаят, а онези които са наясно, са обезсърчени и нямат никакво желание да го правят. Главният мотиватор и катализатор на такова действие може да бъде само и единствено самият фюрер, който е толкова болен и неадекватен в този момент, че човек неволно си мисли, дали наистина е бил в състояние да сложи край на живота си? Така или иначе много от нацистките величия вече са си опекли работата за след войната. Испания, Аржентина, Парагвай и Чили, а донякъде Бразилия, Боливия и Уругвай са идеални за тяхното постнацистко бъдеще, а италиански католически свещеници се намират бол, които чрез червения кръст им осигуряват нова самоличност и трамплин от италианските пристанища до съответните дестинации. От там идеята за евентуален четвърти райх разбира се е бясна комерсиална спекула! Няма и нужда: третият е могъл да спечели войната в Европа, да установи надмощие над СССР и държи в изолация САЩ зад океана, посредством оръжието за масово поразяване. Историята има своя логика и става това което знаем, не без помощта на глупостта на фанатични гестаповци и есесовци, твърде упорито преследващи евреите до последния ден на войната, отклоняващи така нужните за фронтовете ресурси и логистика в безумна посока. Иронията е, че самите СС и Химлер вече са компрометирани пред фюрера, а шефа на имперската служба за сигурност, наследника на Хайдрих, Ернст Калтенбрунер, никой, никога не е смятал, че има качествата за водач на райха. Луфтвафе и Гьоринг също са компрометирани, а на генералите от сухопътните сили, Хитлер никога и не е имал доверие, особено след атентата на 20-ти юли 1944-та, поради което новият фюрер за седмица е върховния командващ на Крийгсмарине, Карл Дьониц. Всъщност едва ли има такова значение точно кой поема руля, след като за почти всички войната вече е досада, която е добре, че приключва. Повечето германци ще се фокусират да изградят страната си отново от разрухата. Големите им учени ще направят кариера в САЩ, а военните им, ще имат възможност отново след 10 години да се отдадат на кариера в изграждащият се Бундесвер. Ако се абстрахираме от този финал и се върнем на двете точки за самоопределението и независимостта на определени славянски източноевропейски държави, отчитайки преди всичко еволюцията на самото мислене на хората от които зависи бъдещето на националсоциалистическата държава, то едно хипотетично възраждане на описаните от мен окупирани държави, не е изключено. Това би било продиктувано както от общото положение по фронтовете, така и от едно вътрешно пренареждане на противоборстващите сили в самият Райх. Най-общо казано те са две: прохитлерови и антихитлерови, но има и една много голяма група, която е по-скоро неутрална, само го играе с първите от страх, а в действителност много бързо би заиграла с вторите, при определени благоприятни обстоятелства. "Валкирия" не успява да се превърне в такова обстоятелство, но го споменавам, защото един такъв проекто-договор би могъл да дойде и от едно алтернативно германско правителство, а тогава много по вероятно би бил приет от съюзниците...Е, отклонихме се значително от истинските събития, разиграли се преди 75г., но главният извод от тази за мен интересна тема е: южният фронт е нежелан от германците и те отиват там в помощ на съюзните им италианци, но веднъж открит, той се превръща в гордиев възел, който при по-сериозно отношение от страна на Оста, би могъл да обърне войната в тяхна полза.

И ги пращам в Южен Судан, но без оръжие. Или същото като на местните. Да се оправят.

Когато специалните сили на най-силната европейска държава изпадат в такава крайност, значи има нещо тежко нередно в устройството и идеологията по която се развива тя и ЕС.