Ааа, можеше някой оживял близък до Ернст Рьом, да се добере до фюрера.

Казабланка и Техеран биха били под съюзнически контрол, но за конференции би било твърде опасно. Чакам продължението!

Оживели опозиционери от СА и ГНСРП през 1940-та няма. Новия шеф на щаба на СА Виктор Луце и приближените му са изключително лоялни на Хитлер. Партийните големци около секретаря на партията Рудолф Хес, а и около наследилия го Мартин Борман също. Вътрешнопартийната опозиция е смазана в "нощта на дългите ножове", Грегор Щрасер е под земята, брат му Ото Щрасер беглец последователно първо в Чехословакия, после в Канада. След смъртта на Ернст Рьом, щурмовата пара-военна организация СА, толкова спомогнала за идването на нацистите на власт в Германия е маргинализирана, а нейните членове след избухването на войната ще започнат да попълват редиците на Вафен-СС, формирайки дивизията "Хорст Весел", чийто боен знак ще бъде емблемата на СА във формата на стилизирани руни (зиг-руна свързана със буквата А, чието дясно рамо представлява светкавица).

При първа възможност, която сигурно ще бъде в следващите дни.

На 17 септември 44г. се провежда тайна среща между представители на българското военно разузнаване и ГРУ. Въз основа на агентурна дейност, разпити и свидетелства включително снимки и показания, на съветската страна са предоставени неопровержими доказателства за тежката обвързаност на Ранкович, Тито, на сръбската и югославска комунистическа партия с имперските служби за сигурност, включително изпълнителното бюро за специални операции и тайната външноразузнавателна служба. И не само по военни въпроси, а също и политически наред с мястото, ролята и външната ориентация на Югославия след разгрома на Оста. Подобни доказателства са предоставени и за групата около Дража Михайлович. Сред предоставените документи са и писма и секретни съобщения, в които вътрешно-партийно се критикува остро политиката на СССР и лично ЙВС.

Представителите на ГРУ са като онемели. Преди да съберат доказателствата, които българската страна любезно предоставя, съветската страна приема да изслуша на по-късно дати, отново в София, представители на ЕЛАС, както и на НХД. Българското разузнаване представя писмо с ясни политически и военни ангажименти на НХД при съветска подкрепа за хърватската самостоятелност и право на самоопределение.

Много яко и ако бе станало така, границите на Балканите щяха да са съвсем други след ВСВ. Аз обаче се съмнявам, че във варианта който разиграваме, събитията, като съвкупност от действия точно в този период от време, биха се развили точно така. То всъщност би следвало да са поне близки до това в последният ти пост, баш в реалната история, но уви... Може би ако Ото Скорцени собственоръчно бе гръмнал Тито, при бягството му с помощта на англичаните през юни 1944-та, вместо да прави задните му части на ренде, шансовете ни за благоприятно развитие след войната биха били с една идея по-добри.

Новите планове на стратезите му, подкрепяха личната му визия по отношение бъдещите военни действия. Блицкрига беше история. Сега всичко се основаваше да дълбоката стратегия. Бяха подценили възможностите на Съветския Съюз, а срещу тях вече воюваше и икономическия колос САЩ. Бяха се сбъднали и най-лошите му кошмари от война на два фронта, но поне не бяха три: южния му фланг беше осигурен. Сега просто трябваше окончателно да спечели Франко за своята кауза, което можеше да повлече и Салазар и така да бетонира крайният запад на Европа, а и нямаше да има необходимост да навлизат африканските му войски в Мароко, при все ангажиментите на Ромел в средна Азия. Индустриалните му центрове се изместваха в крайният юг на Германия, присъединена Австрия и протектората Бохемия и Моравия и така оставаха неуязвими за стратегическите бомбардировачи на Съюзниците. Разполагаше с арабския петрол и дори да не успееше да сложи ръка на персийския, пак щеше да захранва цялата германска военна машина, дори и тази на своите съюзници през Турция и България. Нещата можеше да станат още по-добри, ако можеше официално да привлече и Швеция, но дори и в тази им неутрална позиция на основен доставчик на желязна руда, го устройваше. Северното пристанище Мурманск беше вече елиминирано, а до Архангелск се пътуваше повечко и неговият надводен и подводен флот пращаше на дъното половината от англо-американските доставки за Сталин. Любимият му генерал бе успял да превземе през Басра и персийските пристанища на Бандор Шапур и Бушир и да прекъсне доставките от юг през Персийския залив на главният му болшевишки съперник. На практика Съветите трябваше да се оправят сами и беше въпрос на време да бъдат изгонени и от Техеран. Находчивият и често противоречащ му Манщайн, след като с ариергардни боеве се бе изнесъл от Кавказките планини и свързал на юг със съюзническите турски части, му бе дал идеята за атака от север на иранската столица от към Шалус. Той обаче му бе необходим за есенната офанзива на Вермахта на изток, свързана с операция "Цитадела". В Персия изпрати своя диверсант номер едно - Ото Скорцени, заедно с най-добрите му специални части, които щяха да организират на място иранците, които заедно с войските на Ромел да избутат англо-руския окупационен корпус от страната. Нямаше смисъл да се дават излишни жертви на този тежък полупланински и планински терен. И без това западна Персия бе в ръцете му, както и северен Кавказ. Там бяха и помощните легиони "Фреиес индиен" и "Фреиес арабиен", както и на скоро организираните "Фреиес персиен" и "Тюркестан", които се уголемяваха главоломно и вече достигаха размерите на дивизии. Не вярваше, че един ден ще допусне такива формирования във Вермахта, но ако по принцип не се вслушваше в съветите на генералите си, точно тук си го позволи. Все пак тези дивизии щяха да играят предимно логистични и помощни функции под немско командване. Не можеше да им се довери, както и на турците, след като дори европейските му съюзници не оправдаха доверието му при Сталинград, но бяха необходими, особено последните. Сега дислоцираше най-добрите си дивизии на изток по направление Курск-Орел: "Грос Дойчланд", "Херман Гьоринг", 'Лейбщандарте Адолф Хитлер", "Дас Райх", "Викинг" и "Мъртвешка глава". Всички бяха там, въоръжени с новите танкове Тигър и Пантер, подкрепени със самоходните танко-изтребителни бронирани установки "Щурмгешутц" и "Елефант". Там бяха и най-добрите му въздушни асове Адолф Галанд, Гюнтер Рал, Улрих Рудел и много други. Надяваше се, че след провала на Съюзниците с десанта край Диеп, нямаше отново да се решат на такива само убийствени мисии, поне за сега. А имаше и още един един ход, който не бе споделил все още с никого...

Последните няколко дни бе започнал да има онова неприятно чувство, което в дните след 21 юни, преди две и кусур години го бе споходило, откакто човека на когото се бе възхищавал, го бе ударил с цялата си мощ на която бе способен. Тогава си мислеше, че съпартийците му ще дойдат за него и ако не разстрел, то сигурно би изгнил в затвора. Никога преди това, нито след този момент бе показвал слабост. Нямаше да покаже и сега: масите благодарение на усилената съветска пропаганда и купищата дивотии, които бяха сътворили фашистките завоеватели на руска земя, му бяха направили голяма услуга. Той беше генералисимуса, спасителя на измъчения съветски човек, бащицата на всички угнетени народи. Все пак силата, която бе събрал Хитлер и развитието на битката при курската дъга, както викаха на издатината при Курск-Орел, никаk не му се нравеше. Съветските ВВС бяха понесли огромни загуби в началото, а бронираните единици на немците бяха на път да преодолеят и трите ешелона на съветската отбрана и да навлязат в дълбочина. Една случайност бе отложила временно, а може би дори осуетила трагедията, надвиснала над съветските въоръжени сили: ненадейната среща на двете противникови танкови съединения при едно малко селище - Прохоровка. Равният резултат от битката, следствие на близкият бой между танковете, заради облаците прах, бе изравнил силите, които не достигаха на руските танкове при бой на далечно разстояние. Въпреки много по-големите съветски загуби, този резултат поне за малко го устройваше. Притъпяването остротата на немската атака бе жизнено необходимо за оцеляването на Червената армия, на която също като при немците, бе започнало да не достигат ресурси. Просто Съветите не бяха още готови да воюват сами срещу Хитлер и неговите съюзници, но с тези незначителни англо-американски доставки напоследък, ситуацията можеше да се окаже катастрофална. Британците вече се бореха за оцеляването на империята им в Азия и повече се притесняваха да не би след на практика загубената иранска столица, Ромел да хукне след тях към Индия, при все неколцината дребни, но неприятни офанзиви на японците по границата им между Индия и Бирма. Американците пък повече се концетрираха на тихоокеанския театър на военните действия и единственото, което предприемаха спрямо Хитлер, ако не броим стратегическите бомбардировки, бе да трупат войски за защита на приятеля им Чърчил и британските острови. Може би той, мъжът от стомана, трябваше да приеме поканата на Рузвелт за конференцията в Казабланка, която не се състоя след провала на "Факел", но се състоя няколко месеца по-късно в Отава, където отново настоятелно бе канен. Отказа, заради присъствието на Чан Кайши. Само му трябваше да провокира император Хирохито и особено този несимпатичен империалист, министъра му Хиройоши Тоджо. Не стига, че задели червеноармейци да прогони германците от Майкоп и да си върне поне Южен Кавказ, а ми сега трябваше да мисли и за Туркистан, ако крайната цел на немските войски в Персия бе пробив на север и така да му отворят нов фронт в Казахстан. Не можеше дори да си представи японска атака в далечния изток. Просто нямаше какво да им противопостави, освен монголски конници, срещу калените в битки квантунски бойци и да повтори полското безсилие при навлизането на немците на тяхна територия: коне и копия, срещу танкове и модерно стрелково оръжие. Не, трябваше на всяка цена да приеме скорошната нова покана на Рузвелт, където особено настоятелен сега бе този дебелак Чърчил. Въпроса бе дали ще е в Калкута, да не би да стане както преди близо година с Казабланка...?

Редактирано от kuduger-96506 на 05.05.20 18:38.

Седеше дълбоко замислен на Даунинг-стриит 10 и не можеше да реши какво решение да вземе. Това не бе му се случвало и не бе характерно за него. В целият свят го познаваха като твърде решителен човек, първият който бе посмял открито да се противопостави успешно на Хитлер. Но тогава обстоятелствата бяха други. А имаше две предложения преди и след битката за Британия. И двете от този обсебващ, мустакат фюрер: първото дойде след разгрома при Дюнкерк. Учуден беше, че Вермахта изчака да натоварят експедиционния си корпус и едва когато отплаваха през Ламанша, Луфтвафе им потопи няколко съда, а можеха да ги избият преди това, още на плажа. На следващата година пък, за още по-голямо учудване, Хитлер си прати дясната ръка Рудолф Хес. Пак със същото предложение: сепаративен мир с между Германския Райх и Британската Империя със съпровождащите го условия. Сега след още две и половина години за трети път все същото. Е, условията всеки път леко се разминаваха, но същността оставаше - мир между двете нации. Първият път лорд Халифакс и някои членове на неговото правителство бяха твърде склонни да приемат. До този момент германският лидер още нямаше загуба и трябваше първо тях да убеди, преди твърдо да откаже. Вторият път като че ли му бе по-лесно: все пак бе спечелил Битката за Британия. Сега обаче подозираше, че целият кабинет ще бъде срещу него, ако и трети път откажеше. Не толкова го притесняваха разрушенията от крилатите ракети Фау-1, които кралските изтребители се бяха научили да прихващат, колкото тези от не възможните за сваляне балистични Фау-2, както и от новите стратегически бомбардировачи на райха, трудните за прихващане Хе-177. Допълнително загуби С. Африка, Близкия изток, а вече и средна Азия. Оставаше да загуби и Индия, тогава беше най-добре той самият да се изгуби... А имаше възможност за това. Ромел чакаше заповеди и не бе ясно намерението му: на изток или на север да поемат войските му. По тази причина Сталин бе в същата не изгодна позиция. Ако му се отвореше нов фронт от юг, независимо от стабилизирането на източния фронт и патовата ситуация там, настъпила след битката при Курск-Орел, Съветите бяха загубени. Това не го искаше, но още по-малко искаше Британците да загубят и последният си бастион в Азия, след като японците им отнеха и окупираха всичко там. Разбира се както винаги, той старателно бе проверил информацията, идваща от Германия. Щом предложенията идваха от две места, първо от агентите на Абвера и почти едновременно с това на техните вътрешни конкуренти от СД, значи нямаше съмнение: немците бяха склонни на сепаративен мир с британците. Ако вторите бяха склонни да го подведат или провокират, защото бяха верни на партията и Хитлер, първите бяха патриоти и дълбоко заинтересовани от съдбата и просперитета на Германия.
Внимателно прочете условията на договора още веднъж:

1) Германия незабавно спира бомбардировките над Британските острови и спира бойните действия навсякъде срещу британските войски или такива от нейните доминиони в замяна на спиране стратегическите бомбардировки над Германия и прекратяване на бойните действия срещу немските войски по суша въздух и вода от страна на кралските въоръжени сили.

2) Германия поема задължението да се изтегли незабавно след ратифицирането на договора от германския райхстаг и британския парламент и влизането му в сила от: териториите на северна Франция, Холандия, Белгия и Люксембург, но при запазване на Елзас и Лотарингия в замяна на прекратяване на помощта и разтрогване на съюза между Британската империя и Съветския съюз, както и незабавно напускане на Великобритания от страна на войските на САЩ и Канада.
(Ха, ха, ха...могъщия австриец се страхува от десант в северна Франция).

3) Германия поема задължението да се изтегли също от и Персия при уважаване бъдещия неутралитет на тази суверенна страна, така както Великобритания поема същия ангажимент и се задължава да не нарушава този неутралитет с войски при никакви обстоятелства сама или в съюз с трета страна.

4) След окончателно приключване на войната в Европа и в частност срещу СССР, германските войски ще бъдат изтеглени от Норвегия, Дания, Балтийските страни и Гърция, както и от Малта и Египет и Ирак, но при запазване на германско военно присъствие в Тунис и Трансйордания и италианско военно присъствие в Либия. Крайният гръцки североизток, включващ двата пристанищни града Драма и Кавала до турската граница, включително островите Тасос и Самотраки, администрирани в момента от България, стават нейна интегрална държавна територия. Същото важи за Додеканеските острови, които са неприкосновена италианска държавна територия.
(Този немски хитрец иска окончателно и завинаги Италия и България в немската орбита и сфера на влияние).

5) Суецкия канал ще бъде под едновременната юрисдикция на Германия и Великобритания, а Гибралтар под едновременната юрисдикция на Великобритания и Испания.
(Този мустакатко отново хитрува - иска да привлче окончателно на своя страна и Франко).

6) От една до пет години след фактическият край на войната и след частичното или напълно възстановяване от разрушенията на икономиките на воюващите страни, Германия поема ангажимента да даде правото на самоопределение на чехи и поляци при възстановяване на държавите на тези страни с условието Германия да запази за себе си Австрия, Судетите и северния коридор свързващ крайният немски североизток с Данциг и прилежащите му околности.

7) Също от една до пет години, Райха ще даде право на самоопределение на сърби, украинци и белоруси и възможност за установане на държавност при определени условия, включващи от една страна - областите от източната страна на р. Морава, както и тези от двете страни на р. Вардар, администрирани в момента от България, стават неразделна част от нейната държавна територия, а от друга Бесарабия и Буковина, както и Запорожието стават неразделна част от Румъния.
(Бе тоя луднал фюрер май иска целите Балкани да бъдат част от германската орбита и политическо влияние).

8) Крайният север на Сирия, както и кюрдските територии на Ирак, стават турска държавна територия. Този въпрос ще бъде уреден в момента на даване държавна независимост на Ирак, а що касае сириският въпрос, то той ще бъде приключен в същия момент от тристранна комисия, съставена от германци, французи и турци.
(Този Хитлер наистина се изживява като господар на Европа и съседните и територии).

В заключение са отправени най-добри пожелания за здраве и дълъг политически живот, бла, бла, бла и хоп... ако уважаемият г-н и министър-председател на Великобритания желае, може да съдейства за една тристранна среща в средата на 1944-та между него, президента на САЩ, г-н Франклин Делано Рузвелт и фюрера на германският народ и върховен лидер на Третият Райх, г-н Адолф Хитлер.
Няма накъде този ужасен диктатор да бъде по-нагъл и арогантен, но лошото е, че много добре разбира, че е в позиция и въпреки предишните свои два провала, да го привлече като съюзник, защо да не опита още веднъж...
Но какво да каже на Рузвелт и Сталин на предстоящата среща на върха между тримата, отложена за края на февруари 44-та? Всъщност всичко това би трябвало час по-скоро да сподели на приятеля си и най-мощен съюзник Рузвелт. Сталин никак не го харесваше, но без негова помощ знаеше, че войната в Европа не може да бъде спечелена. Само че и той го бе закъсал по същият начин. А дали случайно Хитлер не бе отправил и към него подобно предложение и ако съветският диктатор приемеше, Ромел и японците да притиснат британците в Индия? Съюз между тези двама сатрапи вече бе съществувал в продължение на две години, когато се опитваха да си разделят Европа!

Редактирано от kuduger-96506 на 06.05.20 23:15.

Просто забележително като ниво на компетентност и израз. Не споделям известни симпатии, но равнището на ерудираност е много високо.

Някои моменти са прекалено фантастични, според мен, като нацистко самоопределение за населението в Източна Европа...По определение и практика на геноцид спрямо славянското население на по-голяма част от окупираните територии. Нацистката идеология и личните малоумни убеждения на Хитлер са просто несъвместима с проекто-договора...