За любителите на алтернативна история / Политика, Свят / Македония

Идеологията на нацистите е повече от безумна... до загубата на битката за Сталинград, т.е. до речта на Гьобелс за тоталната война. От този момент нататък икономиката на Германия е във възходяща диаграма или иначе казано през 43г имаме много по-голямо производство на бойна техника и муниции, спрямо 42-ра, а през 44-та същото спрямо 43-та. Редом с това вървят научните изследвания в областта на ядрената физика, управляемите ракети и бомби, новата бронирана верижна и колесна техника, автоматичното стрелково оръжие и т.н. Подценявания от началото от всички африкански театър на военните действия, не само няма да има минимално значение за по-нататъшното развитие на военните действия, но може да изиграе огромна роля в крайният резултат на противоборстващите сили. На практика Германия слага ръка на арабските и в последстие и на персийските петролни залежи. Руския вече не им е необходим. Лишават Съветите от доставки от юг (по море от север е доста по сложно, защото там са немските подводници, надводния германски флот, ситуиран около линкора "Тирпиц" и северната морска авиация, базирана основно в Норвегия, но подпомагана от тази на Финландия. Всъщност практически целият ислямски свят е вече зад гърба на фюрера и гледа на него като освободител, а това носи огромни логистични предимства. Пари за глупости, като арийските изследвания вече не се дават и от Химлер, който е основния психопатичен донор в тази област, използвайки средствата на СС. След обявяването на "тоталната война: той сменя емблематичната черна униформа на алгемайне-СС със зелената на вафен-СС и започва да мечтае за военна кариера, по примера на подчинения му (втори човек след него в СС) и изключително популярен в Райха, но вече два метра под земята обергрупенфюрер Райнхард Хайдрих. Идеологическата политика спрямо минорните им съюзници може и да не е равноправна, но осигурява поне на наемниците от тези страни, служещи във Вермахта и особено във Вафен-СС, възможност за кариера и добро въоръжение. Възможен Еврорайх би включвал и източна Европа, без съмнение, а безумната политика на украинска, руска и белоруска територии, биха били вече подчинени на един по-дълбок прагматизъм, носещ възможности за използване на по-широки слоеве от местното население против болшевизма, освен вече вербуваните доброволци от масови дезертьори.