Турция отказва. Колкото и странно да изглежда и по настояване на Великобритания, с която е в състояние на война...

През пролетта на 44г. в София се водят тайни преговори със съветската страна, като България поема ангажимент да навлезе в Източна Тракия и блокира немските войски в Гърция, при действена подкрепа от поне три бронетанкови дивизии от 3-ти украински фронт.

Редактирано от Kpakpa на 26.04.20 18:49.

След бърза всеобща мобилизация, през есента на 44г. първа и втора българска армии преминават турско-българската граница, подкрепени от съветска щурмова авиация. Падането на Цариград изглежда неминуемо към октомври, но турската страна приема съветския ултиматум за де-факто контрол на Проливите, корекция на турско-арменската граница и излизане от войната, а българските войски се отдръпват по линията Мидия-Енос.

България осигурява необходимия железопътен превоз, по който започва преминаването на съветски бронетанкови части в посока Кулата в зоната на военната българска администрация източно и северно от Солун, заета от български войски през 43г.

Едновременно започва и оперативна подготовка за приемане на руска черноморска ескадра в българското пристанище Дедеагач.

В края на септември е постигнато примирие с Великобритания и САЩ в Казабланка, като българската страна поема ангажимент за участие в блокирането и унищожаването на немско-италианските войски в Гърция. Въпреки успехи в Северна Франция, съюзническите войски нямат оперативен простор в Средиземно море и по никакъв начин засега не могат да подпомогнат с дебаркиране в Гърция или Италия.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

В София пристигат през Москва упълномощени представители на Тристранната комисия, която е приета от регентите и Негово Величество. На България е изказана дълбока благодарност за приноса по излизането на Турция от войната като е прието българските войски и власти да останат да управляват в Източна и Западна Тракия, Беломорието и Вардарска Македония и Поморавието с оглед по-скорошното разбиване на Оста до предстоящата мирна конференция.

България междувременно арестува немските ПВО, наземни части и морски кораби в Източна България, като две немски седмици са пребазирани в Дедеагач и поставят началото на подводния ни флот.

След известен ремонт на правителството в разширения му състав влизат представители на Отечествения фронт. СССР и България подписват привременен договор за дружба и взаимопомощ подобен на този с Финландия. В тайна клауза, България се задължава да предостави в съвместно ползване за 20 години военно-морското си пристанище в Дедеагач, след мирната конференция по подвърждаване на следвоенния ред и граници, разбира се.

Пред Тристранната комисия България се задължава да мобилизира и използва до края на войната 800 хиляди войници от управляваните от нея територии, разделени в 6 полеви армии.

Дебелака и хулигана щяха да се стоварят върху Берлин със сигурност и вероятно върху Мюнхен или Хамбург, но от 8-ми май до края на ВСВ има малко повече от три месеца и половина, а при описаната от Кракра картина, развитието на ВСВ от края на 42-ра би било крайно различно от познатото и тогава смъртта на Хитлер едва ли би настъпила на 30-ти април 45-та, а неясно кога, така че немците биха се възползвали от техните почти готови атомни тактически бомби по-рано, вероятно края на юни, началото на юли, би било вече възможно. Това би обърнало резултата във войната на момента и единствено САЩ зад океана биха били неуязвими временно...

Подценяваш гъвкавостта на съюзниците, в случая англо-американците, доколкото при Съветите нещата са шаблонни (то и в разказа ти). При пробив на Ромел при Ел-Аламейн, операция "Факел" би била проведена една идея по-бързо и с по-големи сили, за да бъде заплашен тила на германо-италианските войски в С. Африка, а по възможност Виши да бъде привлечен на страната на съюзниците. В крайна сметка възможностите са две: при първата, както си описал, итало-германските подводници, подпомогнати също от френски такива, както и итало-френските линкори, се опитват да дадат отпор по море на англо-американските имперски и експедиционни морски сили, но биха успяли в това си начинание само с подкрепата на морската авиация на Германия, Италия и Виши. Превръщането на Средиземно море в нацистко езеро, би оставило Италия на страната на Оста и в последващите години след 43-та...
Евентуален удар в гръб при успех на "факел" на Африканския корпус, би подкопало позициите на немците в Близкия изток и Германия щеше да капитулира при познат сценарии с месец, месец и половина по-късно, което би я лишило от възможността да използва ядрените си технологии с недостиг на време от...седмица/и, ако не и дни...

Провала на съюзниците в С. Африка и навлизането на немските войски в Близкия изток, както и привличането на Турция на страната на Оста, би разколебало руското настъпление на запад след победата при Сталинград. След побиването на немския флаг на Елбрус и превземането на нефтените полета при Майкоп, Манщайн по настояване на Хитлер, решава, че оказването на помощ на Паулус е безпредметно, а връзка със съюзниците от Оста през Кавказ, дава възможност за маневри в случай на неизбежното отрязване на пътя им от съветските войски на запад. Шаха на Иран е щастлив от развитието на обстоятелствата и дава нареждане в случай на навлизане на немски и турски войски в Персия, местното население с всички сили и средства да ги подпомага, за да се отърве час по-скоро от англо-руските окупатори. Жуков се налага или да раздели армиите си на две: едната част да гони немците на запад, другата да последва войските на Манщайн към Кавказ или просто първо да се отърве от германците край Майкоп, а после да планира настъпление на запад...

При това развитие на обстоятелствата, на Хитлер не се налага нито да окупира Ю. Франция, нито да държи толкова много войски в Италия и ги праща на изток. Нещо повече, властта на Мусолини не само не е разклатена, но и затвърдена и той се съгласява да придаде към Вермахта на изток още италиански войски. Франко, който държи под око развитието на нещата по фронтовете, изпраща още една дивизия на източния фронт, като допълнение на "Синята дивизия". Въпреки огромните румънски жертви, Антонеску е твърдо решен, да прати ва-банк срещу Съветите всичко, което може, за да осигури паритет във военните действия, които се очертават при Харков. Анте Павелич прави с ентусиазъм същото и малкото (но много ефективни) наземни и въздушни хърватски части на изток нарастват. Адмирал Хорти и Йозев Тисо не са толкова ентусиазирани след разгрома на Паулус, но не смеят да откажат на фюрера допълнителна унгарска и словашка помощ за източния фронт. В допълнение и Химлер с неговата кампания за набиране на доброволци за вафен-СС под мотото "Кръстоносен поход срещу болшевизма", успява да привлече допълнителни съединения от скандинавци, балканци и бойци от Бенелюкс...

Цар Борис-III се съгласява да даде на Хитлер още един влак с медици в помощ на Оста на източния фронт, а ескадрилата от 15 Ю-87 "Щука", които току що са свършили учението си в Италия, представяйки се блестящо на маневрите с равен на немците резултат и пред италианците, заминават в помощ на Ромел, както е било обещано. При Харков нито една от страните не може да надделее, а операция "Цитадела" се очертава да бъде проведена есента на 1943, което би изчистило детските болести при новия танк Панцер-5 "Пантер" и самоходното оръдие "Елефант", а събрания брониран юмрук ще бъде и по-многоброен...

От тук насетне, Чърчил би се съпротивлявал още по-яростно на какъвто и да е десант, а няма и под ръка героя си Бърнард Монгомъри. Той по-скоро би се концентрирал към повече стратегически бомбардировки над Германия и доставки по ленд-лиз за Съветите при Архангелск, защото Мурманск ако не завзет, то той би бил съсипан с бомбардировки. Кралския флот би го разделил за защита на митрополията и останалото да достигне до индийския океан и Австралия покрай ЮАР, за да бъде на ниво срещу без компромисния имперски флот на Страната на изгряващото слънце и да подсили индийските си войски, които след загубата на Персия, стават уязвими от възможна война на два фронта. САЩ ще бързат с деня "Д", но ще са по-малко готови за него, колкото по-рано се решат да го проведат, следователно риска от провал би бил огромен...