Често съм срещал мнения, че тюрките изконно са монголоиди, което фундаментално не е точно и не е вярно. Сега съвсем накратно ще представя възгледите си за това, като всяко едно изречение, което ще напиша се базира на много голямо задълбаване по темата, но с оглед стандартите на този форум ще бъда кратък. Първоначалните предци на тюрките /на носителите на пред-прототюркски език/ са били европеиди в чист вид. Европеиди са били всички първоначални носители на ностратически езици. Такива са протоиндоевропейците, прото-хамито-семитите, прото-картвелите /предците на грузинците/, прото-урало-алтайците и др. изчезнали клонове. Имало е и други европеиди, които не говорят ностратически езици, но първоначално всички говорещи на ностратически езици са биби европеиди. Прото-урало-алтайците /които са европеиди в чист вид/ се разпадат на няколко клона след като разширяват територията си на обитаване в различни посоки - север, изток и запад. Това разширение на изток е повече културно, на по-развити ловци, които навлизат в територии на по-примитивни ловци и събирачи, които на изток са монголоиди. Монголоидните ловци на изток възприемат културата и езика на прото-уралоалтайците /европеиди/ и частично се омешват с тях. Така на по-късен етап имаме прото-угро-фини на запад/европеиди в чист вид/, прототюрки в центъра /смесени европеиди и монголоиди/ и протомонголци, прото-тунгусо-манджурци, прото-корейци и прото-японци/ на изток, монголоиди със съвсем лек европеиден примес /сега практически незабележим, но като ги сравним с китайци или виентамци си личи/. С разпространението на угро-фините на север, част от тях на по-късен етап също се измесват с монголоиди, които са заели тези територии преди тях. Сега думата ми е за прото-тюрките. Те, както казах са в центъра и са от смесен расово произход, обаче тези от тях които тръгват на запад се смесват само с европеиди и самите те стават европеиди с лек монголоиден принос. Такива са прото-тюрките от първата вълна, пристигнали в Европа с "хунското нашествие". Те абсорбират и асимилират друго, сродно по бит степно население /чисти европеиди/ от ирански /скито-сарматски произход/ и угро-фински произход. Наследниците на тази амалгама проговаря вариант на прото-тюркски, чиито потомци говорят на т.н. R - езици. Това са по-сетнешните сабири, прабългари, хазари, част от аварите. Единственият жив R език сега е чувашки, чувашите се смятат за преки потомци на сабирите, имат и силно финско влияние. Много думи от R език живеят и в унгарския и сигурно са прабългарски заемки. на изток от носителите на R език, в Азия остават, носителите на Z езици. Те процъфтяват с разрастването на Тюркския хаганат, в началото малко племе, носител на Z език, което обединява всички други носители на Z език. Христоматиен пример за разлика между R език и Z език е двойката saZan - shaRan, въпреки че в съвременния чувашки думата сега е сменила значението си. Обобщено носителите на R езици се наричат огури /европеиди с лек монголоиден примес/, а на Z езици са същинските тюрки /смесени расово/. С инвазията си същинските тюрки на по-късен етап също тръгват на запад и асимилират чисти или почти чисти европеиди /огури, угро-фини, алани и др., а на юг в Туркменистан, Северен Иран, Кавказ и Мала Азия иранци, арменци, гръцкоезични, араби и др./. Същинските тюрки се делят на два основни клона - огузки и къпчашки, има и други, но те нямат голямо значение в случая. Като цяло огузите, които са западните, тръгвайки към Европа асимилират , носители на R езици /огури/ и остатъци от ираноезични, те също стават европеиди с лек монголоиден примес /печенеги, узи/. Тези които предпочитат южния път, на юг от Каспийско море, в Северен Иран, Южен Кавказ и Мала Азия, се омешват главно с културни иранци и също стават европеиди с лек монголоиден примес. В Азия започва да доминира източния клон - къпчаците, които са изтласкали огузите в Европа /печенеги, узи/ и в иранския свят и Мала Азия /туркмени, селджуци и др./. Къпчаците са от смесен произход, но някои от тях също тръгват по северния път на запад и асимилират носители огузи и остатъци от носители на R езици. Така в Европа се появяват куманите, които говорят на къпчашки език. Те са повече европеиди отколкото монголоиди, но имат по-слен монголоиден примес в сравнение с огурите и огузите. Допълнително и по време на инвазията на монголите, в къпчашка среда, предимно в Азия, но и сред аристократичния елит в Европа се разтварят и къпчацизирани с течение на времето езиково монголски кланове. това подсилва монголоидния примес при все пак европеидните кримски, ногайски и волжски татари, говорещи на къпчашки езици. Същинските тюрки в един предходен момент тръгват и на изток към Монголия и Сибир където някои от тях асимилират и монголоидни племена, така че в периферния изток и североизток има и тюрки, които са преобладаващо и почти изцяло монголоиди.

Аз си мисля обратното. Основно ядро в Сибир от монголоиди. Което мигрира на юг европеизира се расово, но ги тюркизира езиково.
Не само на изток и североизток са силно монголоидни и Киргизстан и Казахстан са такива.

Според англоезичната Уикипедия:

Предложенията за родината на тюркските народи и техния език са различни, от Закаспийската степ до Манджурия. [70] Според Юнусбаев генетичните данни сочат произход в региона близо до Южен Сибир и Монголия като „вътрешноазиатската прародина“ на тюркския етнос. [71] По подобен начин няколко лингвисти, включително Юха Джанхунен, Роджър Бленч и Матю Спригс, предполагат, че Монголия е родината на ранния тюркски език. [30] Според Robbeets прото-тюркският произхожда от хипотетичната протоевразийска общност. Тази трансевразийска общност е свързана с Хуува и с културата Хонгшан в басейна на река Ляо в Манджурия. С настъпването на опустиняването във Вътрешна Монголия през 2200 г. пр. н.е. хора от западната част на хоншанската култура мигрират на запад, като се приспособяват към номадския начин на живот в източните евразийски степи. Прото-тюрките може да се идентифицира с просото, култивирано от култура Xinglongwa. [72] [забележка 1]

Авторите Джо-Юп Ли и Шунту Куанг анализират 10 годишни генетични изследвания на тюркските народи и съставят научна информация за тюркския произход, като изтъкват, че ранните и средновековните тюрки са разнородна група и туркификацията на Евразия е резултат от разпространение на езика, т.е. не е миграция на хомогенно население. [78]

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Да има и такива хипотези, но те не се свързват с лингвистичната обстановка. Образно казано, каквито са били протоуралоалтайците /не прототюрките, те са на по-късен етап клон на тях/, такива са и протоиндоевропейците. Ако едните са били монголоиди и другите са били монголоиди, ако едните са били европеиди и другите са били европеиди. Да търсиш прототюрките в една земеделска култура на просото, не е правилно, прототюрките са били степни ловци и по -късно под влияние на скитите и тохарите стават степни животновъди. Земеделци просовъди не са били. Тази култура Xinglongwa е или някакво подразделение на прото-сино-тибетска или някаква с изчезнали езиково носители. Тази миграция на земеделци, станали номади е невероятна и недоказана. Според мен прародината на протоуралоайтайците е някъде около Урал, в близост до Волга и в близост до протоиндоевропейците. В последствие къде е прародината на прототюрките не е ясно, може и да е някъде в Западна Монголия, може в Алтайските планини или някъде там наоколо. По моята схема протоуралоалтайците са чисти европеиди, а дериватните им по език прототюрки са смесени европеидомонголоиди.

Това, което имаш предвид е преди толкова хиляди години, че то дефакто няма почти никакво значение към периода на ВПН. Според мен това ако е било...някъде 7 до 5 хил. години преди Христа...ако не и повече.

Да, така е

Голямото разместване, не започва ли с рухването на иранския свят, през 1-2в.сл.Хр., когато туранския започва своята експанзия. Там някъде в онзи епичен многовековен сблъсък, за огромни територии в Азия, познат в съвремието като сблъсъка между Еран и Туран, започва и етногенезиса на прабългарите. Еран тотално губи този сблъсък, като древноиранските народи, смаляват ареала си 5-6 пъти, за сметка на туранските народи. Които пък междувременно, взаимстват от ираните юртата.

Сигурно, но следва да се направят някои уточнения. Турите не са тюрки, а иранци. Иранският свят според Авестата се дели на три от трима братя - Аря на иранците от юга, които са цивилизовани и стават и земеделци и търговци и създават градове, Сайрема на степняците иранци от северозапада, т.е. скито-сарматските племена и Тура, на степняците иранци от североизтока. Тези от североизтока на Тура, т.е. туранците са също иранци, а не тюрки. В последствие в техните земи нахлуват и ги асимилират неиндоевропейски степняци от изток, това което сега наричаме прото-тюрки. Те ги помитат и от там нахлуват в Европа, хунското нашествие. Заради тези тури, в Авестата наричани "тури с бързи коне", прототюрките, които са смесени европеидомонголоиди, на запад стават европеиди с лек монголоиден примес. От тях основно са тези, говорещи в последствие на R езици, или огурски езици - сабири, прабългари, хазари, част от аварите и др., преди това скрити в термина "хуни" в Европа. Други обаче остават в Азия и се смесват с по-източни прото-тюрки, говорещи на Z езици. Едно малко племе от тях, преминало на Z език, носи етнонима на изчезналите или езиково асимилирани и омешени с прототюрките североизточни иранци - тури, това е племето тюрки, което всъщност е реплика на иранците тури, субстрата. За да се усложни ситуацията трябва да кажа , че те са едно от многото племена говорещи на прототюркски Z език. За да се усложни още повече ситуацията едно друго монголско племе или род попада в тюркоезична среда и става властващ клан инкорпориран в племето на тюрките - родът на Ашина. В последствие тюрките, водени от монголския клан на Ашина, превземат всички, говорещи на Z езици, а и други, като Z езика първите тюрки /орхонски тюркски/ става лингва франка в Тюркския хаганат. Векове по-късно лингвистите ще причислят и огурските езици към същото езиково семейство и ще ги нарекат "тюркски", като просто това е технически термин , създаден за да обозначи някакво сродство. С инвазията на огузите /печенеги, узи/ и в последствие на къпчаците /кумани/, много говорители на R езици ще се омешат с тях и ще преминат към Z езици, т.е. ще се огузират и/или къпчацизират. Единствения жив сега R език е чувашкият, който е почти неразбираем от говорителите на същинските тюркски езици /Z езици/. Куриозно е, но сега тюрките носят, макар и с изопачено звучене етноним, който е бил такъв на един от клоновете на иранския свят. Разбира се и голям процент от лексиката в тюркските езици, най -вече в огурските /R езици, сега само чувашкият/ и в огузките /западен клон на Z езици/ са заемки от ирански езици, на север от субстрата на масагетите /турите в старогръцките хроники/ и скито-сарматите и на юг от персите и др. Пластът иранска лексика е много голям, толкова колкото например е френската и латинската лексика в английския или славянската в румънския.

Редактирано от Dean Dimov на 06.04.20 01:13.

...че може и от преди последния ледников период. А, това е толкова дълго време, с толкова много миграции. С толкова много демографски промени, със множество флуктоации на населението. Че то може европеидно тюркско говорящо племе от наколко хиляди човека от преди няколко хиляди години езиково да е асимилирало 10 пъти по-голямо монголоидно племе. И така с хилядолетия да има монголоидни тюркско говорящи хора с хиядолетия до началото на нашата ера...

Някъде съм мяркал, че засушаване в степта е довело до срив на говедовъдството там от ираноезичните и са били изместени от тюркоезични овцевъди...по климатични причини...