на даден народ са онези негови стожери, които не просто го отличават от околните, но го и съхраняват във времето. Те обаче може да бъдат маркер и за неговото минало и да дават насоки върху обстоятелства, които поради своята неяснота, могат да бъдат твърде погрешно интерпретирани, така както се случва, когато политиката се набърка в историята, за които най-крещящия пример е Р.С.М. и поради който пример, този форум е създаден и съществува.

Но да не бъдем абстрактни: както езика, така и фолклора на даден народ е една от онези културни особености, които маркират дълбоко битието на въпросния народ.
Що се отнася до българския, той освен съизмерим само с богатото историческо наследство и минало на българина, е и обект на истинско любопитство и дори изучаване от наблюдатели от цял свят. Това богатство обаче, трябва да бъде внимателно съхранено и изучавано от нас самите, защото музикалните му паралели практически не се откриват по света, а двигателно-танцувалните му наподобяват в някои конкретни случаи, единствено такива от определени източни бойни изкуства. Това може и да е изненадващо за отдалечен от темата наблюдател, но не и за непредубедения изследовател на българските корени. Очаквано е първо-проходците в тази мъглява, що касае далечното минало тематика, да бъдат критикувани, обругавани, даже мислено линчувани. Ще поема този риск! Добре известно е, че в далечното минало средна Азия и околностите са били люлка на множество култури и народи, някои от които са изчезнали, други са се преселили, трети асимилирали. Носителите на някои културни особености от този регион са се разселили в широк ареал и далечни земи. Определени специфики обаче
биват запазени във времето, макар и вероятно модифицирани. Те все пак дават насоки на търсения и изследвания, за които ние може поради непознаването им да сме пропуснали в обобщенията си за миналото ни. Така или иначе, поне в това отношение нищо случайно няма. Няма случайност и в сходствата и дори еднаквостта на движенията при много български народни хора и танци и малка група популярни, но и не особено, източни бойни изкуства. Място за размисъл и спекулации има много, за изследване и анализ на поставената проблематика, още повече! Автоматичното и отхвърляне нито ще я замете ненужно под масата, още по-малко ще помогне на историци, фолклористи, етнографи и обикновени ентусиазирани изследователи, в техните търсения и работа. Думата е ваша...

Някъде бях мярнал, че бойните изкуства са климатично предопределени. Т.е. тези азиатските са южни, практикувани с леко облекло. От там и не са традиционно характерни за северни народи.

Културата на българския народ е балканска. Тя почива на православните традиции наследени от Византия и продължени в рум милета. Има и някои пагански обичаи останали от траките, като кукерите. Другото е за психиатър...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Кукерите и гайдите, минаващи за неоспорими маркери на българщината, мисля са ни от келтите...

Има и славянски останки. Това с почитането на стари дървета, оброчища и т.н.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Малко хора знаят, че нещо като мартеници има и в някои райони на Северна Индия.

Да не забравяме, че различията по принцип не са чак толкова големи в дълбочина, когато говорим за славяни, келти, германци, траки, сармати и т.н. народи, произлизащи от общата Индо-европейса родина и корени. Нормално е да имат нещо общо на митологично, културно и обредно ниво.

Това за дърветата не е само славянски обичай.

Да, то оброчището и мартениците идват от Индия. Сашко Педерунгела ги е донесъл при завръщането си оттам и ги е предал на северномакедонците. Заедно с бойните изкуства от пустинята Такла-Макан.... Сред най-ранните извори за правене и носене на ейресионе на Балканите е римският автор Лутаций Плацид, живял по времето на император Теодосий I (379 – 395), който е оставил описание, в което клонче с вплетени червени и бели нишки се носи на празник посветен на богинята Атина Палада.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Иронията в случая е неуместна.
Не знам кое от къде идва, просто казвам, че паралели има доста необичайни. И в това няма нищо странно. Хората не са чак толкова различни, колкото обикновено сме свикнали да смятаме.

Индия е огромен субконтинент с над 1 милиард население и стотици народности и езици. Да се прави паралел с изолиран обичай някъде там на няколко хиляди километра, и то при положение, че прабългарите нямат нищо общо с Индия, е наистина смешно.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ти пък откъде си сигурен, че прабългарите са носители на този обичай? Не ми е известно някой прабългарски владетел да се е окичил с мартеница и да го увековечил в каменен надпис

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от goga на 23.03.20 16:11.