В 1472г., населението на Пловдив се състои от 122 семейства православни българи, обитаващи Трихълмието или още старите черти на Цитаделата, в 4 обособени махали. Мюсюлманското население се състояло от 549 домакинства, населяващи 25 махали в равнината. В 1489г., населението вече е 791 мюсюлмански домакинства, 80 християнски и 36 цигански. Християните намалят, поради обръщенство в исляма и миграция към Станимака. Градът е с общо 4 600-4 700 души население, което го нарежда сред големите градове в Османска Румелия. В началото на 16в., пристигат първите еврейски заселници, оформили своя махала в западната част на града. В началото на 17в., пристигат и първите арменски заселници, които се настаняват в Трихълмието.
По данни на бургундеца Де ла Брокиер, в съчинението му "Задморско пътешествие", повечето християнски жители на града са православни българи. Данните са към 30-те г. на 14в., т.е. след приключване на г

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Пловдив (Филипопол) е главен град на Македония. А знаем, че Македония е населена с българи (гърци забравили матерния си език, но не и гръцката вяра):

От Одрин потеглих на дванадесети март заедно с посланника, комуто Турчинът бе дал е един от робите си. [...] Цял ден яздихме покрай река Марица през много хубави места. Преминахме реката със сал. На следния ден въвяхме през гора по твърде добър път. Напуснахме Гърция и навлязохме в Македония. Преминахме през много красива равнина между две планини, през която тече река Марица. [...] Скоро след това пристигнахме във Филипопол, главен град на Македония. Градът е разположен сред тази красива равнина, на река Марица. [...] По-голямата част от жителите на града са българи, които изповядват гръцката вяра. На излизане от Филипопол преминах по мост река Марица и още почти цял ден яздих през равнината докато стигнахме подножието на една планина. Преспах в едно село, разположено в планината, до голяма гора. [...] Затова сега по тия места има две села, населени с българи, едното от които е разположено на границата между Македония и България. [...] И така за три дни стигнах в голям град, който е най-хубавият в цяла България, на име София. [...] По-голямата част от населението на града и селата е българско. (Из Бертрандон де ла Брокиер, "Задморско пътешествие", Изд. на НС на ОФ, София, 1968, стр. 97-98.)

Интересна тема. Няма лошо християнското население да е било българско. Има много неточности обаче. В османските данъчни регистри не пише християните какви са. През 1472 г. тези 122 семейства не са в четири махали на Филибе, а в три /Хисар ичи, Пазар ичи и Исклопиче/. 27 от тях са от село /кьой/ Полад, което чак в последващият известен регистър от 1489 г. е четвърта християнска махала на Филибе. Тези 122 фамилии са изписани поименно чрез имената на главите на техните семейства, но незнайно защо никой не ги е публикувал досега. Частично и избирателно са публикувани 33 от тях, носещи славянски или общохристиянски имена, без да се уточнява от кои махали са. За сравнение всички поименно във всички известни регистри в Татар Пазарджик са публикувани, което поражда съмнение че нещо за Пловдив се крие. Някои от публикуваните имена звучат даже като сръбски. Може и местни да са , но архаични и затова така да ми звучат. Де ла Брокиер всъщност е аквитанец, но бургундски поданик, наистина е написал през 30-те години на 15 век, не през 14 век, че повечето християнски жители на града са българи. Това разбира се е четири десетилетия преди първата известна османска статистика. Дискусионен е въпросът дали има континуитет между християнското население на града от 1472 г. и това от преди завладяването на града от османците /1366 най-вероятно/, повече от един век е все пак. От една страна християните са пак там където са били в българското и византийско средновековие - в трихълмието и около него. От друга, християните по това време се занимават почти изцяло със земеделие /видно от регистрите на града за 15 в./, а занаятите са почти изцяло поминък на мюсюлманското население на града. Може да се предположи, че при завладяването на Пловдив от османците, по подобие на практиката им спрямо други завладяни градове, населението е преместено частично към Цариград и частично към други места. В последствие на тяхно място са заселени селяни от близки и далечни места за да обработват околната земя. Може би такова е населението на трите махали и село Полад през 1472 г. и на четирите махали вкл. Полад през 1489 г. Някои изследователи предполагат, че голяма част от християнското средновековно население на Пловдив се изселва още в края на14 в. към Станимака. През 15 век няма данни какви християни е имало в Станимака, но през 16 век те са много повече от пловдивските християни, като от тогава се забелязват и тенденции за техни преселения /или възвръщане/ към Пловдив. От 17 в. има и отчетлива тенденция на преселения на православни от южните Балкани, от егейските острови и от Мала Азия към града. Интересен е въпросът за локализирането на трите или четирите християнски махали от 15 в. Като цяло се смята, че Хисар ичи е махалата на Таксим тепе, известна през 19 в. и като Панагия. Това е махалата около църквата св. Богородица и малката църква св. Никола. Това е най-елитната махала в града, съставена предимно от едри търговци. Там през първата половина на 19 в. се заселват няколко видни копривщенски рода, които са нещо като мотор на пловдивското и българското възраждане. Пазар ичи е известна също и като св. Константин, махалата около църквата св.св. Константин и Елена. Това е може би най-старата постоянно функционираща църква в града, площадката пред нея може би е била най-стария пазар в града. Обхваща части от Джамбаз тепе и Небет тепе. Третата градска махала е била Исклопиче. Това е средновековната Сколопица /Склопица, Скалопица/, махала на простолюдието извън крепоста през средновековието. Североизточно подножие на Небет тепе. Западно от църквата св. Неделя /св. Кирик/св. Спас/Сотир/Исус Христос Спасител/. В османско време известна като Икклопидже или Юскюлюбеч. Енорията на св. Кирик/св. Неделя постепено усвоява пространството и на бившите мюсюлмански махали Коджа Хюсеин/Коч Хюсеин и Касъм п от 16 век насам и се разраства. Село Полад от 1472 или махала Полад от 1489 вероятно е сетнешната махала Булат, пространството между Главната улица, митрополитската в последствие църква св. Марина, бул. цар . Борис трети и централна поща. В началото може би се е намирало около централна поща или южния край на отец Паисий. Тя става основата на т.н. "митрополитска махала". През 16 в. Полад става изведнъж изцяло мюсюлманска и после пак християнска /вероятно там са вилняли разни епидемии или др. процеси/, в 19 век Булат е смесена. Арменците, които идват през 17 век не са първите в града, през средновековието в града има много арменци, но после изчезват. Тези през 17 в. идват от град Каменец Подолски и са още по бивши кримски арменци. Заселват района на бившия средновековен латински квартал /изчезнал през 14 век/, северозападната част на Небет тепе. Православната общност им продава църквата св. Георги /вероятно католическа през средновековието/, сега там е арменската Сурп Кеворк.

Интересно.

Преди година-две се появи информация, че при разкопаването около Централна поща са открили печенежки погребения от 12-ти век.

Общо-взето Пловдив влиза трайно в рамките на Втората българска държава чак при Иван-Асен Втори, за да бъде загубен във втората половина на 13-ти век. Става отново български едва при Иван-Александър /и може би при Теодор Светослав да е бил временно българско владение/.

Калоян избива наред пловдивските ромейски първенци.
Доколкото ми е известно, доста значителна част от околностите се обезлюдява от чумните и холерни пандемии през 13-14 век. Например около Долни Воден наскоро откриха масови такива погребения.

Очевидно в града е имало значително българско присъствие по времето на Първата българска държава, щом варягът Светослав набива на кол непокорните български първенци след превземането на крепостта. Но пък прави впечатление, че след това Самуил дори не помисля да си връща града - заобикаля го отдалеч - нищо, че с походи стига до Одрин и си връща Мизия и част от Отвъддунавските земи. Това ми говори на мен, че след избиването на българските първенци от Светослав, българи в града, май, не са останали.

Въобще интересна въртележка се е получила по отношение на етническия облик на Пловдив и околностите.

Редактирано от goga на 21.02.20 22:39.

Въобще интересна въртележка се е получила по отношение на етническия облик на Пловдив и околностите.

Така е за целите Балкани. Затова са ми смешни днешните гръцки националисти твърдящи, че са преки потомци на елините. За северно македонските бръщолевения не ми се говори. То и при нас има прабългарщини и славянщини колкото щеш, макар за второто да има известни основания, то първото е въздух под налягане...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

А какво би казал за тракиищините?

В навечерието на османското нашествие, Пловдив е почти обезлюден, за това сочат археологическите разкопки. Обитаеми са били само части от Трихълмието, обградени от стените на цигаделата. Османските документи от по-късно време, сочат че собствеността на християните е запазена и те продължават да обитават същите квартали на Трихълмието. Османските заселници, хората на Лала Шахин, започват да обитават запад-северозапад от Трихълмието или днешния квартал Капана. Запазването на собствеността на християните и липсата на археологически данни за разрушения иде да сочи, че градът се е предал или след кратка обсада или веднага на османците.
При сблъсъка между Баязидовите синове, Пловдив е на няколко пъти превземан, тогава са сринати и крепостните му стени, които никога повече не се възстановяват. Затова и Брокиер в 1433г., ги заварва в руини. Според Константин Костенечки, Муса подлага на тормоз местните мюсюлмански първенци, което означава че по това време, мюсюлманската общност в Пловдив вече е значително нарастнала.

Само моля не спамете в темата.

Континуитетът на християнското население е възможен, но някои неща будят и съмнение. В османските регистри е записано и кой какво работи, а християните от 15 и до голяма степен 16 в. в. са земеделци, в средновековния град се предполага, че поне половината са били занаятчии. Стопанската структура сред християнското население се променя постепенно следващите векове. Оттам и съмнението за континуитет между християните в града до османското владичество и след това. Иначе ако докарат земеделци от близки или далечни райони, не е проблем те да бъдат заселени там където и преди са живяли християни, особено ако пространството е празно или почти празно. Те ще се заселят където има остатъци от църкви и други християни все пак, колкото и да са незначителни. През 16 Станимака процъфтява и има по-многолюдно в пъти християнско население от Пловдив. За 15 век там са загубени данните в регистрите, но се предполага че и тогава е така. Запазена е страница само за мюсюлманската махала на Станимака.

Най-вероятно континуитетът е прекъснат, за значителна част или дори цялото християнско население, при времената на Муса Кеседжия. Слабо вероятно, няколко пъти обсаждан и превземан град да не отнесе погром. Но пък ако има прекъсване на континуитета, то това означава, че от смъртта на Муса в 1413г., до преминаването на Брокиер в 1433г., старите християнски махали бързо са се напълнили отново. В онези времена, средното население на села(но не и градове) е 45 семейства.