|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | (покажи всички)
Тема
|
Сенки над Балканот
|
|
Автор |
Protostrator (ентусиаст) |
Публикувано | 15.02.20 04:56 |
|
Ги одгледав скоро двете сезони на Сенки над Балканот, (Сенке над Балканом) и навистина многу вешто е опишано српско-македонските односи пред втората светска војна. На пример секаде Србите зборуваат исклучиво за Македонци, додека евентуално , некоја усташка битанга ќе го нарекува Тони Михајловски "Бугарче".
Еве една клучна сцена каде Белграѓанец треба да се ожени со една Македонка од "вукојебина". Ова е многу интересна песна, бидејки демек е македонска народна песна, всушност според мене е динароидна, т.е. поточна босанска со македонски зборови.
Македонија + Босна = во просек Србија, Leni Riefenstahl is proud....
Редактирано от Protostrator на 15.02.20 05:10.
| |
|
Интересно, навсякъде сърбите говорели за македонци, пък правят Удружење против бугарских бандита? Той и Павлос Мелас мечтаел българи да не останат, не знаел горкия, че си има работа с чисти македонци.
| |
|
На Оскар ми мирише пак.
***
| |
|
Доколкото съм запознат терминът Македония е бил забранен за официална употреба в Кралство Югославия. Нищо не е можело да се нарича македонско. Така поне твърдят академичните неутрални източници. Затова пък по време на българската окупация през Първата и през Втората световни войни терминът е бил свободен за употреба и масово така са наричани футболни отбори, магазини, местните обитатели и т.н. През югославско време е имало масирана насилствена сърбизация, пак според академичните неутрални източници. Използвани са термините Южна Сърбия, южно-сърбиянци и Вардарска Бановина. Иначе след Втората световна война мозъците на южносърбиянците са препрани отново и те са станали юго-македонци, а днес те са вече северномакедонци. Но си имат здрав Стокхолмски синдром и верват твърдо на новите филмарщини и лъжи на Белград...
| |
|
Колко сладак сърбомански сон...а ти сакаш да го прекинеш со исторски факти...
Нищо чудно филма да е финансиран от българските русофили...
| |
|
...очекуваме барем прво место на фестивалот за четничка уметност "Банялушки свинярски ночи"
| |
|
То по това време е било забрането да се говори друг язик освен сръбски...ама нищо да оди сърбоманията напред...ке се направим на глухи.
| |
|
Бе идилия направо. С леки вукоебански забежки.
-Какъв език изучавахте в училище?
- Когато тръгнах на училище, родната ми Преспа бе в границите на Кралство Югославия. В първо и второ отделение учех сръбски. През 1941 г. дойдоха италианците и започнахме да учим на техния език, който е съвсем различен от славянските езици. С моите съученици започнахме отначало, от първи клас, и така изкарахме до четвърто отделение. После дойде албанска администрация и отново ни върнаха назад, така завърших втори и трети клас, този път в албанско училище.
Какво си спомняте от тези години?
- Както казах, най-напред учих в сръбско училище. Учителят ни беше сърбизиран българин от Куманово, с име Теодоси Кралевич. Беше неприветлив човек и доста груб с нас, учениците. Когато ме попита как се казвам и аз отговорих Панде Ефтимов, той ми удари плесница. Така постъпи и с всичките мои съученици, седемгодишни деца. Каза ни, че фамилните ни имена трябва да завършват на „ич“, а не на „ов“. Така станах Панта Ефтимович. Същата процедура се повтори и през следващите дни, когато той ни попита „Ща си ти?”. На нашия отговор, че сме българи, той отново отвърна с по един як шамар. Имахме съученик, също българин, но по-мургав. И той, за да избегне боя, отговори, че е циганин. Тогава учителят го посочи с пръст и каза: „По-добре циганин, отколкото българин!“.
Редактирано от torlakov-93629 на 15.02.20 15:44.
| |
|
Живела Кралевина Югосрания! Живел Александар! Язък, че Владо го утрепа...
| |
|
Не е баш така. Официјално македонските диалекти се сметала како диалекти на српскиот јазик.
Според тоа не е ни можно да се забранат, но се многу потиснати.
Има неколку писатели помеѓу двете светски војни кои објавуваат дела на регионални диалекти - Ристо Крле, Антон Панов, Рацин, итн. Имаш и престави во театри на такви диалкти - иако тоа е многу почесто во триесетите од дваесетите.
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | (покажи всички)
|
|
|