Сутринта имаше повторение на стар брой на история.бг (там участва и Щърка, но когато бях гледал предаването на живо не знаех, че е той). Та там се разглеждаше периода на управлението на хан Крум. Някой каза, (не помня кой, но май беше Божидар Димитров) че териториално България се била разширила до Будапеща

Територията между Дунав и Тиса, вкл. гр. Пеща, са отстъпени от българския управител Салан на маджарите, за да се избегне война. Сделката е добре описана в Геста Хунгарорум, вкл. размяната на подаръци, вида им, преговорите и т.н. Описано е че преговорите протичат по българския обичай. Тъй като междувременно маджарите са ликвидирали Гюла и Менуморот, като управители на области в Трансилвания, в крайна сметка отново опират до Салан. Отново започват преговори. Салан обаче получил военна помощ от България и призовал маджарите не само да не го заплашват, но и да се изселят от земите, които им е дал при предишните преговори, т.е. Пеща. Следва голяма битка. Нашите са победени и Салан бяга в Белград.

В общи линии в Геста Хунгарорум пише следното:
Маджарите тръгнали да завладяват Киев, като го наричат столица на Рутения, а населението рутени. Онези се уплашили и повикали на помощ куманите. Въпреки това Киев губи войната. С много подкупи обаче, насочват маджарите към дн. Закарпатска Украйна, като им обясняват че там земята е много хубава. Маджарите навлизат в българския комитат с център Хунград и Землинград, обхващаш днешна Закарпатска Украйна и Източна Словакия, с граница по Татрите с полските племена. Описват че срещат българи и склави, като склавите веднага започнали да служат на маджарите, бързо забравяйки предишния си господар. След завладяването на този комитат, наред с маджарите в него се заселили и последвали ги рутени. Българския управител на областта Лоборец е в подчинено положение на българския управител на дн. Източна Унгария и Войводина-Салан. Лоборец е убит, докато бяга към Землинград, дн. Източна Словакия, но при обсадата на Хунград, бива убит предводителя на маджарите Алмуш и вожд става сина му Арпад. Маджарите изпращат пратеници при Салан. За да има мир, той им отстъпва доброволно земите между Дунав и Тиса, представляващи цялата северна част на неговите земи и вероятно слабо населена. След този мир, маджарите навлизат в Трансилвания, но не от изток, а от север и от запад. Там се сблъскват с други двама вождове-Глад и Менуморот. Те обаче за разлика от Лоборец, не са подчинени на Салан. Описано е че в земите им живеят склави, хазари, българи и секеи. Глад е описан като blacorum или влах, а земите му населени с власи. Глад е убит и земите му превзети. Земите на Менуморот са кооптирани с династичен брак. Първоначално Менуморот се противопоставил на маджарите и се подиграл на Салан, че отстъпил част от земите си. Подчинените му предимно склави, били въоръжени предимно с лъкове и стрели. Губи войната.После маджарите опират до същинските земи на секеите в югоизточния ъгъл на дн. Трансилвания. С тях е постигнато споразумение и те доброволно се присъединяват към маджарите. Следва нов сблъсък със Салан. При повторните преговори той им се подиграл с нещо от сорта на "не ги знам какви маджари са тия, тези са скити, на които ние дадохме името хунгари, с които сега ги знае целия свят". Заплашил ги да опразнят и каквото са взели досега и да се изселват откъдето са дошли. Земите му са превзети, а той самия бяга в Белград. Във войната срещу него участват маджари и секеи. Салан се бие срещу тях със собствени сили, но и с военна помощ от българи и гърци.
Впоследствие от Волжска България, пристигнали двама благородни мъже, които водели със себе си хора с измаилтянска религия. За родово владение им била определена Пеща.
В Геста Хунгарорум, се прави ясно разграничение между славяните. Русите и украинците наричат рутени, поляците-поляни, чехите-бохеми и моравци, сърбите-расци. Навсякъде където завладяват земи на Първото Българско царство, наричат славяните-склави и склавени!
Извън Геста Хунгарорум. За наследник на Глад е сочен Ахтум, владетел на дн. Банат, Олтения, и част от Трансилвания. Някои твърдят че е резидирал не в Морисена(Ченад), а във Видин и че бил съратник на цар Самуил. Загива в битка с маджарите малко след 1002г. и земите му са превзети от тях.

На унгарската карта на д-р Марки Шандор(1853-1925), описваща завладяването на земите им, ясно е посочено че комитатите на Лоборец, Салан и Глад, са завладени от българите, като ясно е описано какво е населението на съответния комитат. Картата е налична в Уикипедия в статията за Салан. Аматьора може да преведе туй-онуй ат нея.

Редактирано от komitaO3 на 06.07.19 00:55.

И аз бях чел някъде, че по времето на Самуил за кратко държим част от Трансилвания и Олтения.

Тези събития, които описваш - при Петър или при Симеон са факт?

Питам, защото съм срещал различни карти - в някои при Симеон вече сме загубили равнината между Пеща и източните склонове на Карпатите, но държим голяма част от Трансилвания. Други твърдят, че при Петър е станало отстъпването на голяма част от Трансилвания, а при Самуил е окончателно загубена.

Редактирано от goga на 06.07.19 01:21.

При Симеон са. При Петър вече процесите са завършили.

Но да се има предвид: при Симеон западните граници на България са някъде в днешна Босна. Сърбия е аншулсирана. Държим здраво териториите между Днестър, Карпатите, Бяло море и днешна албанска Адриатика. На юг стигаме доста под съвременен Костур - говоря като трайно присъединени територии, а не като военно-временни граници.

И все пак е странно колко с лека ръка губим богатата на желязо и сол Трансилвания.

Далеч сме от Босна, при Симеон. Рашка е наша тогава. Едва Самуил държи източните и части за кратко, като взима и Дукля. С дукляните май поддържаме традиционно добри отношения отколкото с расците. А границата по Бяло море си е точно военновременна, защото още при Петър, досега с Бяло море изчезва яко дим, вероятно като част от дългогодишния мирен договор.
Описаното в Геста Хунгарорум иде да сочи, че Отвъддунавска България е била нещо доста по-различно от Балканска България. Комитите там, имат доста повече правомощия от комитите южно от Дунав. Там и населението е смесено. Факта че маджарите нахлуват практически от север, подпомогнати от рутените, които им показват проходите, сочи че отбраната по Днестър е била добра, а и южна Бесарабия е близо до Преслав, за разлика от дн. Закарпатска Украйна. Пък и източно от Днестър са печенегите, принципно наши съюзни племена. Макар в хрониката да се отбелязва, че в новите си земи, маджарите допуснали да се заселят и печенеги, които те наричат пицени. И за съжаление, точно Симеон Велики губи отвъддунавските земи. Безплодните му походи към Константинопол, не му остават ресурс да води пълномащабна война с маджарите. Дори за Менуморот е отбелязано, че отбраната му била слаба, тъй като изпращал контингент на юг...
Интересното е че когато маджарите изпъждат Салан от земите му, наред с контингент от Балканска България, там се бият и гръцки контингент. Отбелязано е не само в хрониката, но и от някакъв лангобардски монах. Явно маджарите са били прекалено силни и нямат спиране, така както ние в 7в., усвояваме Мизия с Добруджа за отрицателно време. Но мисля че илюзията че Симеон ги набъхтал и те затова се преселили в Панония се оказва пълна лъжа.

Относно западната граница при Симеон - нови преоценки:

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите