Зачетох се в "Авантюрите на руския царизъм в България":

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

В отговор на:

---

№ 10.
Записка[21], съставена от посланика в Константинопол Нелидов


10 юли/23 юни 1886 г.

При определянето на политиката, към която трябва да се придържаме относно България, трябва преди всичко да се имат предвид две обстоятелства: първо, невъзможността[22] за нас да имаме доверие на княз Александър и да му възвърнем предишното благоволение дори и в случай, че българското правителство тръгне по пътя, съгласуван с нашите желания, и второ, личното положение, създадено в България именно от княза чрез интриги и с помощта на армията и министерствата, вследствие на което свалянето му може да стане само по силата на вътрешен преврат. Всяко друго участие или натиск отвън може само още повече да сплоти враждебните ни елементи и да укрепи с помощта на други чуждестранни влияния настоящото антируско правителство.

Вземайки под внимание, че ние не можем напълно да се откажем от симпатиите си към българския народ и да престанем да се отнасяме съчувствено към политическите му стремежи, предизвикани от самите нас, би изглеждало целесъобразно в сношенията си с българите, Портата и с останалото християнско население на Изтока да се ръководим от следните положения:

1. да се отнасяме към княз Александър и кабинета на Каравелов съвършено безучастно, като заявяваме при всички случаи, че те не ни внушават никакво доверие и че действията им както по отношение на България, така и към великите държави заслужават порицание;[23]

2. да обясним на българския народ и на вождовете на опозицията, че като запазваме неизменното си съчувствие към съдбините на българското племе от времето на румелийския преврат, ние трябва да се отнасяме към тях с по-голяма от предишната предпазливост и по никакъв начин не можем да вземаме дейно участие в развитието им, докато начело на този край стоят княз и правителство, враждебни нам; но че ние не желаем[24] също да се намесваме във вътрешните работи, да поддържаме една или друга партия и да подпомагаме преврати в един или друг смисъл. Това е работа на самите българи, ако те осъзнават в каква посока ги влекат собствените им интереси;

3. да наредим на нашите агенти в сношенията с княз Александър да спазват най-строга предпазливост, без да му оставяме място за особена сигурност или подозрения за явна враждебност, тъй като и едното, и другото явно увеличават неговото значение, а последната му служи като предлог да се представя за жертва на нашата ненавист и с това да печели подкрепата на Запада;

4. относно Турция, веднъж заявили, че князът нарушава условията на състоялата се между държавите договореност, да не настояваме повече на този въпрос, като предоставим инициативата за по-нататъшни мерки на Портата и при случай я смъмрим (както вече беше направено) за това, че тя е по-заинтересована от другите в съблюдаването на договорите. А пък ние, непрестанно съчувстващи на придобиваните от християнското население облаги, нямаме намерение да ставаме страж на турското владичество и ако Портата не отстоява сама правата си по отношение на българите, ние не можем да изискваме по-строгото им спазване от другите християнски народности, населяващи турската империя;

5. като се убедим в несъстоятелността на българската кауза, чиито напредничави хора, подобно на сърбите, са способни да се отдръпнат от Русия и да търсят подкрепа и съюз с нейните врагове, да не преследваме на всяка цена по-нататъшното разрешение на българския въпрос в смисъла на създаване на Велика България, за да предоставим последователното му развитие на политическите нужди, които могат да се появят при възможното ни стълкновение с Турция или при смутове на Балканския полуостров. Непредрешеният от нас въпрос за съдбата на Македония може да стане тогава много ценно оръжие в нашите ръце за получаване на съдействие от тази или друга народност, тъй като всички те ще бъдат задължени да търсят нашата подкрепа и покровителство за достигането на своите цели;

6. като използваме благоприятното впечатление, което нашето участие в последната криза направи на гърците, да се стараем да привлечем към себе си съчувствието на елинския елемент, твърде важен за нас както в посоката на възможно действие в бъдеще на Архипелага, така и предвид преобладаващото влияние, което има гръцкото население в Константинопол и по цялото турско крайбрежие на Средиземно море.

При това обаче не трябва да променяме по явен и рязък начин нашите отношения към гърците и славяните, за да не предизвикаме, от една страна, обвинения в изоставяне на славянските интереси, а от друга — да не даваме на гръцките главатари повод твърде бързо да започнат антиславянска агитация и с това да компрометират или себе си, или нас, или пак да ни изменят, да се продадат за по-висока цена на враговете ни и особено на Англия.

Трябва да се очаква, че гръцките прогресивни хора и най-вече Трикупис ще се стараят да се подсигурят с нашите обещания по отношение бъдещото разделяне на Македония. Ние можем да се съгласим да не поддържаме по-нататък българската пропаганда в южната част на Македония, като изявим намерение в дадения момент справедливо и безпристрастно да претеглим взаимните права и изисквания на съжителстващите там народности; но само при условие[25], че ще се прекрати и гръцката агитация срещу славяните, гръцкият прогресивен печат ще започне да се отнася към нас отначало по-малко враждебно, а след това и съчувствено и че нравственото влияние на гръцките управляващи среди ще бъде насочено към подсигуряване на чисто руските интереси на Изток и към благоприятно разрешаване на интересуващите ни там църковни въпроси — в сношенията ни с вселенската патриаршия и по предстоящите дела на нашите атонски манастири. Би следвало внимателно да избягваме пряката намеса на гръцкото правителство в тези дела и въпроси, като съхраняваме неприкосновен принципа за избягване на всяко чужда намеса в преките ни сношения с църковните власти и учреждения на Изтока.

А. Нелидов

---

Е, да, гонене на интереси.
Нищо ново под слънцето.

_
If I turn out to be particularly clear, you`ve probably misunderstood what I`ve said.

Не да се сърдим трябва, а да се поучим. Нищо не седи по високо от интереса на собствената ни държава, филствата и фобствата са за не дотам умните.

Всяко изказване на едно място бива засукано или контрирано на друго място. Отделно "степенуванията".

Примерно за степенуването по отношение на "Велика България": Русия "не трябва на всяка цена" да поддържа този български стремеж, в мой преразказ. Това означава, че Русия БИ поддържала този стремеж до ДАДЕНА цена, и отвъд нея - няма да поддържа. Каква точно е цената? Може да е смешно ниска (сиреч, Русия никога да не поддържа Велика България) - но може да е абсурдно висока (и Русия да вземе българските интереси като свои). Исторически, степенуването има примери от смешно ниската до абсурдно високата цена. Пример за второто е САЩ подкрепа към Израел.

А пипкавицата и вафленето относно отношенията към България и княз Александър: и така, и иначе, обаче да не го направим руска жертва че да печели западна симпатия... Ми да го направят пръв приятел на Русия, че западът да се отдалечи от него, защото да го сметне за руски човек и значи опасен за запада... Което е стар имперски похват: зачиташ някого като пръв приятел и съюзник - и гледай другите как го намразват, и този пръв приятел и съюзник, даже ако не е бил, щом иска да оцелее - става такъв.

Ако цитираният текс е типичен за докладите на руските посланици към Балканите... Каква имперска политика може да бъде полагана върху такива помий! Което не извинява Руската Империя, защото тя е трябвало да упражнява по-здрав качествен подбор на посланиците си.

Нормален, според мен, би бил доклад в който бива положен кратък фон за настоящото положение (от политиката до сега, какво е успяло и какво не - за това не е нужно повече от параграф), как да се компенсират неуспехите, и как да се гради върху успехите. От цитираните излияния на посланика, не става много ясно в какво Руската Империя е била успяла, и в какво не - освен разни интелектуалски намеци и загатвания и шикълкавения.

Което ще рече - с оглед моя личен опит с подобни доклади (от разследвания на произшествия и прочие) - че руският посланик изглежда е бил писал доклада си НЕ за да предостави данни за взимане на осведомено имперско решение, а за да си покрие задника в случай на бъдещи неприятности. Черно на бяло, за всичко е предупредил, на всичко е посъветвал - каквото и да се случи, той се е бил отчел.

...зависи гледната точка. Ако си махлянски тарикат...това, което си написал наистина може да е начин на мислене. Но ...определянето на имперска политика в регион, който те смятат за стратегически важен за тяхните интереси(заради Проливите де ...да не си помислиш, че заради някакви...славяни, православни или българи...)...се съмнявам. И още повече прилагат точно такава политика...десетилетия след това...поколение и отгоре. Завършило с кулминационният успех на тази политика 1913г. Дадаха я Македония на сърбите осакатиха България и в Беломорието и Добруджа и в Източна Тракия, взривиха отношенията в обществото в България за поколения...но точно по този начин си постигнаха целта. Заедно със Сърбия 1914г. взривиха Австро-Унгария и цяла Европа.

В резултат на умелата им политика са въвлечени в една ненужна им война, блокирани са от към съюзниците заради нежеланието си да натиснат Сърбия за отстъпки, леят щедро кръв за френски и английски интереси и когато наближава момента за прибиране на плячката - Проливите, с помощта на съюзниците руските масони спретват заговор, свалят царя и после изтърват кормилото, реалната власт е в съветите и тълпите. Държавата им пропада, а англичаните с една война изчистват двамата си основни конкуренти. В скромната ни България и сега се живее по-добре от великата братска страна със задушаващите прегрътки. Икономика стъпила върху износ на изкопаеми контролирана от обрязани олигарси, ранна смъртност, неизградена магистрала дори между двата основни града Петербург и Москва, масов алкохолизъм, наркомании, сред шампионите в света по аборти, самоубийства и престъпност, налага им се да поддържат скъпа армия. Не ги мразя, съжалявам ги, за сто години са изкупили греховете си.

Па и нахъсени бе, чак от Архангелск са дошли с корабите, заобикаляйки цяла Европа.
Това, което им се случва в следващите десетилетия е предвидено в съчиненията на митрополит Методий Старозагорски( Кусев(ич)).

Ами съжали и сърбите... и им дайте барем България...малко господарлък за самочувствие... чакай то вече е направено.

Как предлагаш да решим проблема със сърбите, може би нов Ясеновац и ти на служба с нож сърборез? Трябва да вървим към помирение с тях, само да си научат мястото.