По писменни данни обичаят – светец, светъц, служба – в началото на 20 век е напълно жив в днешна Западна България – областите Видин, Монтана, Враца, София, Перник, Кюстендил. Скоро обаче древният ритуал започва да губи мащабност под „патриотичен“ църковно-политически натиск от страна на държавата в противовес и разграничение от сръбската Слава. Семейният празник полека-лека бива заменен от личния – Имен ден – който до неотдавна е напълно непознат.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

"Светъц" в Трънско:

https://www.ceeol.com/search/article-detail?id=68156

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Нито някой от родителите (или дядовците и бабите ми) е споменавал, нито съм го срещал във Врачанско.
В селата по Искърското дефиле ( Лютиброд, Зверино, Оселна, Игнатица, Елисейна) се празнува т.нар. оброк - кръст на някое свещено място ( или на няколко места в селото) където на определена дата се събират всички хора от квартала или местността, коли се овен, прави се курбан, попа извършва ритуала, всички хапват, пийват и се веселят.
Но това е общ празник и няма връзка с "кукната слава".

Редактирано от Darkages на 28.01.20 20:15.

Ами има си естествени културни влияния. Някакви уникални култури или народи...на луната. Където да нямат съседи.
Коледата един от най-големите християнски празници си взет от езичеството. Празнуване на зимното слънце стоене. В окупирана Егейска Македония гърците колонисти научават, празнуват и спазват ред обичаи на завареното автохонно българско население. И това при всички опити на гръцката държава изобщо да ги изтрие.

Но това е общ празник и няма връзка с "кукната слава".


Ами суперсерба каза, че сърбите са немали села (респ. махали) а само отделно нахвърляни къщи. Те затова имат само "кукна" слава. Иначе ги е имало и родови и общи празници. Ето едно сведение за Чипровци:

През лятната половина на годината най-пищно се честват Цветница с лазаруване, Великден с местен събор, Джурджовдън (Гергьовден), Йеремия, Герман, Русая, Пиперуга (обред за дъжд), Илинден (родов празник с курбан). Дълбоки корени има обредът „Светъц“. Родовете от всяка махала имат свой светец покровител и оброк. Всяка година на Ивановден, Петровден, Димитровден и др. махленците се събират при оброчния камък (кръст) в махалата, колят агнета, поставят големи казани и приготвят вкусна курбан-чорба. Жените постилат месали (кърпа в която се завива тесто) в дълга редица. Върху тях поставят собственоръчно омесени и опечени погачи-колачи с чудни релефни изображения, отразяващи народните вярвания и философия. Обичаят се прави само в Чипровци и се вярва, че води началото си от времената на новото заселване след Чипровското въстание, когато отделните родове си избират покровител, който да ги пази. А цялото население на Чипровци има общ покровител и оброк на хълма при Гушовския манастир, където се събира на 6 септември на общ курбан.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

...добре де при полупланинското население на Стара планина го има този момент на живеене на отделни махали на родов принцип...и в Родопите го има.

То и на други места в България се правят такива в Странджата знам.

това ми звучи като някаква теория на конспирациите. за чий ще го потискат, само защото сърбите са го обявили като някакъв техен национален маркер? не ми звучи вероятно. от какъв източник са го изкопали това.

кажи му северномакедонец вместо да го обиждаш

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Те взривяват в Пернишко църкви , които се казват св. Сава, с една Слава няма да се разправят.