Броили са ги да остават за постоянно...

Вероятно с по-голяма хигиена е било градското население, особено от големите градове Цариград, Смирна, Трапезунд, Бурса, с по-малка селското уседнало и с най-малка трансхумантните пасторалисти.

Лабро Королов е канадски българин от Торонто. Баща му починал през 2002 год., по би отговарял на твоето описание.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от jingiby на 25.01.20 16:25.

вакви и слични клипови веќе се на стотици во тубата, интересното е точно тоа што авторот стриктно побарал да зборува со стариот а не со синот со идеја да си ги потврди македонистичките соништа. Откако не можеле да го одбијат го пускат дедото да говорои но не е сам, а цело време е тука да го контролира е синот и до го исправа ако застрани во приказките. А старката нешто се загвори за бугарцките работи , синот веднага го прекасва.

Накрая обаче разбрахме,че не се познаваме и че сме изгубили жизнените връзки помежду си(В.Перев)

Малко хора в Македония знаят, осъзнават или разбират, че етнонима "македонци", по никакъв начин не е преследван или наказван в Егея, преследван и наказван е етнонима българин. Поради тези причини, непреминалите към гръцко национално самосъзнание, с лекота се определят за македонци, тъй като използването на този термин, не се преследва, защото съвпада с географското име на Егея, а в същото време осигурява ненаказвана различност от етнонима грък(елин).

Прекопана или Прокопана е село в област Западна Егейска Македония, разположено на 30 км южно от град Лерин (Флорина), на 1440 m в планината Вич на пътя между селата Бел камен и Българска Блаца.

Около 1903 г. всички 1600 жители на Прекопана минават под върховенството на Българската екзархия, като в селото функционира и българско училище. На българите принадлежи и голямата църква „Света Богородица“. 60 души от селото участват в Илинденско-Преображенското въстание, което е и причината селото да бъде напълно изгорено от турската войска, църквата да бъде осквернена, а целият ѝ инвентар унищожен. В следващите години жителите на селото стават жертва и на гръцките разбойнически банди.

Прекопана е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. Част от българското население емигрира в България, от тях най-малко 45 семейства само в София. През 1932 г. в селото има 95 българогласни семейства, от които 73 са с „изявено българско съзнание“. По време на окупацията на Гърция през Втората световна война прекопанци изпращат молба до германската комендатура в Лерин за образуване на българска общинска администрация и в селото е създадена чета на българската паравоенна организаци Охрана. Съвременик от с.Чрешница си спомня:

“Те станаха комити поради големата мъка, що я имаха от страна на партизаните. Постоянно им зеваха овци, волове, кокошки, сирене и хлеб. А те кутрите немаха за себе си...”

След въоръжаването на местните жители, с помощта и на членове на Охрана от съседните села Загоричани, Черешница и Олища е отблъснато едно партизанско нападение, при което са убити двама прекопанци и са предизвикани пожари в селото. По-унищожително е нападението от август 1944 г., когато селото е обкръжено и обстрелвано с минохвъргачки и пушечен огън. Според съвременници прекопанци се сражават самоотвержено, като се окуражават с викове „Да живее България!“. В дните на погрома са избити 19 местни жители. След оттеглянето на германските и българските войски от Егейска Македония и след започването на Гръцката гражданска война много от местните жители са принудени да се присъединят към същите тези партизани, които им обещават автономия, ако ги подкрепят в борбата им с гръцката полиция и официална власт. Положението в цялата област се отежнява и от нахлуването на титовите банди с партизани, които носят със себе си и идеите на победилия във Вардарска Македония югомакедонизъм, чиято основна цел е окончателното прочистване на цялата област от хора с бъларско национално самосъзнание. В края на 1947 г. след убийството на местния свещеник от партизаните, гръцките власти подпалват Прекопана, като изгарят всички къщи и всички стопански постройки. Пощадена е само църквата. Впоследствие, жителите на селото го напускат. Преброяването от 1951 г. го показва изоставено...

**†**

"...Баща ми беше голем българин. Беше се бил и с турски аскер, и с андарти. Затова и семейството ни бе гонено от тех. За да спаси живота си, баща ми требваше да напусне семейство и роден край и пристига в Америка през 1907 г...
...Все си вервахме, че един ден, когато Македония се освободи от турци, гърци и сърби, ще се върнем в родния край. Сега ми се струва, че това няма да стане в рамките на моя живот. Вие по-младите, може и да почакате. В село Прекопане от 2400 души сега са останали не повече от 10-12 и то старци. Първо турци го гориха в 1903 г. по време на Илинденското въстание. Заедно с гърците пак го запалиха в 1905 г. През Балканската война селото отново бе опожарено. Нема радост в Македония днес. Къщите са порутени, стопаните им са се запилели. И всичко това стана, защото бехме дебелоглави българи, които не се предаваха. И гърците като нас християни, но искат да забравим произхода си. По-голема жестокост и злоба не съм видел. Когато гледам понекога сърбомани или гъркомани в свободната Америка, как все още не са наясно с българския си произход, става ми мъчно. Бащите и дедите им сa клани от гърци и сърби, избивани са били безпричинно и жестоко, само защото са били българи. А сега в свободен свят некои техни внуци и синове се срамуват да се нарекат българи. Срам за родителите им!"

“Спомени на Методи Тасев Христов", публикувано в "История на Българската Емиграция в Северна Америка; България, мащеха наша", 2003 г.

Редактирано от komitaO3 на 24.02.20 19:34.

На 28 февруари 1870 г. е учредена Българската екзархия, извоювана от българите в борбите за църковна независимост. Нейното учредяване е един от върховите моменти в историята ни.

Българската църква "Св. Врач" във Воден, изгорена до основи.

"Бугарите на Македония сакат езикот си во църквите, сакат схолина (училища) и за да поддържат тая сакаят еднородец Бугарин владика, защо дори во овой сахат не салде гръцки владици имаха туку и фанатици и терачи на езикот както Г-н Никодим, той що повике от два милиони гроша во малко казандиса от Бугарите и за дарба им остави молепцуванието на униятството, а да се тресат още кутрите попови да употребат барем по простите на литургията Бугарски, и що вели? нито „едно Господи помилуй“ треска го фащаше Г-на Никодима кога го слушаше."
Из дописка от воденчани до вестник „Македония“ от 1867 година.

Pravu ye..Nashte stari sal ni rieciya ''Niya jivieyhne u Karadjova(Meglen) zaynu su Bugarite. Niya sne Pomak i sa lafine Bugartski. Nikoga ne sa lafuvayh makedonski''

Първият коментар.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от komitaO3 на 02.03.20 13:52.

Стария гъркомански Негуш, Софка на татко:

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от komitaO3 на 02.03.20 23:39.

Костурският митрополит Германос Каравангелис описва в спомените си как вербува Коте Христов от село Руля. Коте Христов е бивш войвода на ВМОРО, ренегат, осъден на смърт, но пощаден от Гоце Делчев:
“Сега вече измислих нещо ново. Щом като нямаше вече да очаквам помощ от Гърция, трябваше да опитам да откъсна някакъв българогласен войвода и да го убедя да се възвърне и стане гръцки капитан. И така се реших да се срещна с Кота от Руля. Той беше юнак и отличен стрелец. А като войвода на българите беше убил Касъм ага. Така че беше извън закона, осъден на смърт. Обаче неговото село Руля преди години беше гръцко и той самият преди да постъпи в комитета беше православен. Така че щеше да ми бъде по-лесно да го привлека най-лесно от който и да било друг. Сетне комитетът все още показваше признаци на симпатия към нашите и особено към тези, които убиваха. „Ще го намеря, значи - казах си. - И какво щ̀е, нека стане.”
След много опити успяхме да се споразумеем и останахме съгласни чрез писмо да се срещнем в едно село срещу Руля - Търна. Отидох там в полунощ. Останахме заедно цялата нощ и говорихме. Казвах му: „Вие сте гърци от времето на Александър Велики, след което минаха славяните и ви пославянчиха. Видът ви е гръцки и земята, която тъпчем, е гръцка. Това свидетелстват статуите, които са скрити в нея. И те са гръцки. И монетите, които намираме, са гръцки и надписите са гръцки. После, църквата ни и Патриаршията защитаваха винаги свободата, докато България не се оказа способна дори и сама да се освободи. Току я освободи Русия. И ти чакаш сега тя да освободи Македония? И ти си представяш, че е възможно някога Европейската дипломация да изостави Македония на България и особено Лерин и Костур, които са на разстояние едва два дни от гръцките граници, докато от българските са на седем дни разстояние?” След това му говорих за убийствата и му казах, че ако действително българският комитет работи за свободата, за такава една свещена цел, нямаше да може да прави такива престъпления да взима с принуждение пари от сиромасите-селяни и да убива невинни. „От днес - му казах - ще бъдеш заедно с нас, ще бъдеш първият. Ще те изпратя долу да се запознаеш с гръцкия крал и кралица и децата ти ще ги изпратя в Гърция да следват”. Той това го прие и останахме съгласни той да възприеме защитата на територията му и аз задължението да издържам чедата му. Даде ми едно писмо, че в бъдеще ще подкрепи гръцкия комитет. След два-три дни ми изпрати своите деца - две момчета, едното на 7 и другото на 12 години, които бяха храненици на костурската българска гимназия. Задържах ги една седмица в Митрополията и след това ги изпратих на Павло Мела с досието им. Тук ги настаниха в лицея на Делио и след това във Военното училище и днес са офицери на гръцката армия.“
Васил Чакаларов задочно отговаря:
“29 декември - Лобаница - неделя (1902 година)
Макар и да бяхме казали да бъдем тайничко, но всички ни узнаха даже и гъркоманския поп Герман, поиска да доди при нас. Позволихме му и доде. Тоя брат до там се е погърчил, щото почна да ни говори една българска две гърцки. Подигнахме въпроса за народността му, той се помъчи всячески да ни докаже, че ние сме гърци! Като не можа да изложи факти, които му поискахме, почна да развива историята за великия Александър Македонски, че не сме нито гърци, нито българи, а сме македонци, без да помисли, че во Македония има и турци и евреи и от много други нации. Човек, който не разбира от история и да почни да ти проповедва со нея, това е много смешно! Ние не искахме да влизаме в повече разпри с него и затова го зарезахме“.
Цитатът е от книгата Васил Чекаларов. Дневник. София, 2001, с. 188; спомените на Каравангелис са притурка към същата книга - с. 328-329.
На снимката - паметник в Костур, на който Германос Каравангелис благославя Павлос Мелас, известният гръцки андартски капитан, прочут с девиза си “Българин да не остане!“.