The Fourth Moscow Conference,[1] also Tolstoy Conference[citation needed] for its code name Tolstoy,[citation needed] was a meeting in Moscow between Churchill and Stalin from the 9th October to 19th October, 1944.

Churchill made a secret proposal on a scrap of paper dividing post-war Europe into Western and Soviet spheres of influence.[2] Stalin examined the scrap of paper and pondered it for a moment, then wrote a large check in blue pencil and handed it back to Churchill. [2] Churchill commented: "Might it not be thought rather cynical if it seemed we had disposed of such issues, so fateful to millions of people, in such an offhand manner? Let us burn the paper." Stalin counselled, however, to save the historic scrap of paper. Churchill called the scrap of paper a "naughty document,"[3] which came to be known as the "Percentages agreement."

The original proposed 'spheres of influence' that Churchill nominated to Stalin in percentages were:

Rumania = 90% Russian and 10% The Others[2], Greece = 90% Great Britain (in accord with USA) and Russian 10%[2], Yugoslavia = 50-50%[2], Hungary = 50-50%[2], Bulgaria = 75% Russian and 25% The Others[2], and Poland is 'briefly discussed before moving on to the Balkans' - according to the 1974 journal article by Albert Resis on the 1953 vol 6 memoirs, Triumph and Tragedy, by Winston Churchill.[2]The known status of Poland after WWII can only assume that Churchill did not press Soviet expectations and capitulated on the matter swiftly.

The US ambassador to the USSR representing President F.D. Roosevelt, Averell Harriman, was not present for these discussions, but Churchill informed Roosevelt on the 10th October of an agreement after more deliberations, although it is not certain to what extent the true details were made known at this time.[2] Roosevelt was conditionally supportive but was ultimately unhappy with the level of US influence in the Balkans, specifically Bulgaria - which was the sticking point for the discussion, resulting in the original percentages being haggled over for some days.[2]

A significant consequence of this agreement is that it created the Cold War, according to Resis,[2] due to its pre-war imperialist thought of Churchill and Stalin, removing the free choice of Eastern Europe and Mediterranean peoples from choosing their own path forward free from NAZI occupation.

The proposed percentage division was never mentioned at Yalta Conference or other meetings.[4] Leffler states that it "confirmed that Eastern Europe, initially at least, would lie within the sphere of influence of the Soviet Union." [5] However British historian Andrew Roberts states:

the Second Moscow Conference was not able to resolve major issues and Eastern Europe, and when Churchill did complete his percentages deal with Stalin, it was not ratified by the Americans.[6]
Stalin agreed that the Soviet Union will enter war against Japan, and the British agreed to return to the Soviet Union all former Soviet citizens who had been liberated from the Germans.[7]

Representatives present

See also

Кажи го брате на сръбски, да те цел свет разуме....

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Нема я. За да те усмиря пускам все пак руската версия.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от torlakov-93629 на 13.12.19 19:11.

А така, Нил е хубава река, ама Волга е по-хубава, товарищ майор....

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Новият виц; защо ходи Лавров при Тръмп. Да уточнят предизборната стратегия до година....

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Джордж Уилям Рендъл – пълномощен министър на Великобритания в София през периода 1938-41год.
–––––––––––––––––
Въпреки че София е малка столица, а България бе последната балканска страна, освободена от турското управление, за мен беше изненадващо колко широко бяха установени европейското образование и европейската култура. Имаше доста добра опера, разположена в държавна сграда (бел. ред. – заглавното изображение на публикация показва именно представление в Държавната опера от 1940 г.). Една британска театрална трупа сподели, че тя е сред най-добре планираните и най-добре подредените театри на които някога са играли.
Два-три пъти седмично се представяха оперни спектакли, поне веднъж седмично – Шекспирова пиеса на български и други пиеси през останалите дни. Английската, френската и немската литература широко се изучаваха, а когато гостува Дъблинският театър, залата беше препълнена четири последователни вечери. Успехът на френските и немските театрални групи не бе по-малък.
Имаше хубава концертна зала и два симфонични оркестъра. Забелязах, че българите предпочитат славянската пред западната музика и намират Пърсел и Бърд за малко скучни. Съществуваше и прилично, неголямо рисувално училище за модерна живопис (не чак толкова модерна в действителност) и редица български художници редовно излагаха своите творби. И досега пазя някои техни картини.
Съществуваха обаче и някои недостатъци. Почти всеки българин е или селянин, или дете на селянин. Семействата с по-дълбоки културни традиции се брояха на пръсти – Станчови, Пееви, Паница, Петрови – Чомакови. Дори големите заплати бяха смешно ниски. На практика всички деца бяха обучавани в едни и същи, очевидно ефективни и масово посещавани държавни училища. Дъщерята на шофьора ми беше в една паралелка с дъщерята на началника на протокола на Министерството на външните работи.
Животът беше прост и донякъде примитивен. Сребърните английски прибори в легацията и нашият стар десертен сервиз например бяха постоянен източник на общо възхищение. Това беше общество, за което можеше да се кажат много добри неща, и ние открихме, че повечето от хората, с които контактувахме, бяха неочаквано приятни. Държаха се привлекателно и искрено и ако им липсваха някои от аспектите на култивираната изтънченост, това напълно се компенсираше от пълната липса на снобизъм.