|
|
|
Тема
|
 Някой знае ли доколко е достоверна тази история
|
|
| Автор |
goga (изследовател) |
| Публикувано | 13.12.19 07:49 |
|
|
Като оставим настрана, че 90-годишен в края на 90-те няма как да е бил съратник на Гоце Делчев....
Но другите факти - за българските танкове - са интересни и вероятно подлежат на проверка.
http://www.pan.bg/view_article-6-17802-Or-polk-Hristo-Stanimirov-Nashite-tankove-spasiha-Makedoniq.html
"През 1999 г. правителството на Иван Костов реши да подари на Македония 100 танка Т-55 и 100 буксирни гаубици Д-20, калибър 122 мм. Освен това трябваше да предоставим и по един пълен боекомплект за тези оръжия. Тоест - по 42 снаряда за всеки танк и по 100 за всяка гаубица. Трябваше да осигурим за бойната техника още и резервни части, оборудване, инструменти за ремонт и поддръжка. Политическата договореност между двете правителства беше постигната, предстояха разговори между военни делегации за техническите параметри на споразумението. От българска страна аз ръководех техническите преговори. У нас пристигна македонска военна делегация. В нея бе включен Илия Гльозев - 90-годишен старец, съратник на Гоце Делчев, Даме Груев, Ванче Михайлов. Тогава той бе съветник на техния министър на отбраната Никола Клюсев. Гльозев е служил в нашата армия като поручик в кашишкия полк в гр. Марица, а сега Симеоновград. Бил е командир на инженерно-сапьорна рота в полка.
Когато водехме разговорите с македонците, постоянно се пазаряха за условията
на дарението. Те държаха да носят боята за боядисване на танковете от Македония, защото уж била антирадарна, направена по стелт технология. Което не беше вярно. Искаха и да им преведем техническата документация за бойните машини на македонски. Поради тази причина възникна известно напрежение между двете делегации.
Бай Илия Гльозев събра своите хора и ги смъмри: „С българите пишем с едни букви, имаме една азбука, говорим на един език, защо ви е превод?“ Така този благ и достолепен човек успокояваше духовете и тушираше напрежението. Преговорите бяха доста продължителни. Македонските офицери идваха у нас с два автобуса. Ходеха по магазините и купуваха кашкавал, сирене и всякакви продукти, с които пълнеха рейсовете,
защото у тях беше глад
и скъпо. Бай Илия се възмути от това поведение на сънародниците си, извика ме и помоли: „Христо, моля ти се, вземи нашите шофьори на рейсовете и ги разведи из София да разгледат. Както сме тръгнали по пазари, не можем да свършим работата, за която са ни пратили.“ Така и постъпих. Без автобуси македонците не можеха да ходят да пазаруват.
Веднъж заведох бай Илия в Симеоновград, където е служил. Поиска да види и чешмата, която е строил, когато е бил офицер, между Симеоновград и Харманли. Отидохме там. На чешмата има надпис, че е изградена от ротата на поручик Гльозев. Седнахме и той започна да плаче, като си спомни за младите офицерски години. В това време дойде едно семейство с две деца да си напълни вода. Аз ги попитах дали са чели надписа. Те потвърдиха. Попитах ги и дали са чували за командира на ротата, но ми отговориха отрицателно. Аз им казах: „Ето го.“ Мъжът и жената отидоха при него и започнаха да го прегръщат. Разцелуваха го. Бай Илия започна да плаче още повече. Седеше и сълзите му течаха и капеха по дрехите, а той бе облечен с черен костюм, бяла риза и черна папийонка.
Предоставихме танковете на Македония веднага след като приключи войната в бивша Югославия. Когато се разпадна съюзната държава, сърбите си изтеглиха оръжията и техниката от гарнизоните в Македония и им оставиха само един счупен танк. Нашето дарение бе съгласувано с НАТО с цел да съдействаме на македонците за укрепване на националната им сигурност. После, след време македонски офицери са ми казвали, че нашите танкове и гаубици са респектирали албанците и така сме спасили страната им от бунтове и метежи на етническа основа.
Танковете и гаубиците, които дадохме, бяха използвани, но ние ги ремонтирахме и възстановихме на 100% до пълен ресурс за наша сметка. Подменихме всичко - радиостанции, шлемофони, двигатели, оръдията, веригите. Подарихме им ги като нови. Похарчихме доста средства от бюджета на МО - струваше ни няколко милиона лева. Колко, вече не помня.
Транспортна бригада на германската армия пък превози танковете и оръдията от България в Македония - по-точно от Кюстендил до поделенията на македонската армия. Разходите по транспортирането бяха поети от германците. За Македония всичко бе безплатно. Успяхме да прехвърлим цялото дарение на 4 транша - по 25 единици от единия и другия вид. Трябва да кажа, че немците бяха перфектни. В типичен за тях стил организацията им беше безупречна - точни, стриктни и много акуратни. Само можем да се учим от тях. Просто бяха върхът. Дойдоха у нас с влекачи МАН, които теглеха платформи с по 22 моста. Такова чудо не бях виждал. Мановете се управляваха по GPS чрез сателит. Шофьорът само държи волана и взема завоите. Тези чудовища минаваха на 10 см от стълб, ограда или друго препятствие - просто невероятно. Българските механик-водачи на танкове обаче
събраха очите на немците
Качваха танковете на заден ход на платформата само с една маневра на равно разстояние от ляв и десен борд. Какво правеха нашите? Подхожда танкът на заден към платформата и спира пред нея. Слиза механик-водачът, оглежда, после се връща в танка, хваща лостовете и газ. Без да гледа назад, няма и огледало за обратно виждане, освен това и куполът му скрива видимостта. И качва танка на равно разстояние 10 см от двата борда и точно в центъра. А това е машина, която тежи почти 37 т. Немците не повярваха. На платформата има маркери и когато не се спази разстоянието или тежестта на товара не е центрирана и се измести, местят се и те. Тогава се забранява на мана да тръгне, докато техниката не се претовари пак. А нашите танкисти го правеха това от раз. Германците се хванаха за главата и викат: „Ние такива супермайстори механик-водачи нямаме!“"
Редактирано от goga на 13.12.19 07:49.
| |
|
Тема
|
Re: Някой знае ли доколко е достоверна тази история
[re: goga]
|
|
| Автор |
cumanich126454 (русский трол) |
| Публикувано | 13.12.19 08:37 |
|
|
Като потърсиш с Гугъл "Гљозев" не излиза нищо. Или фамилията е сбъркана по спомените на о. з. полковника
| |
|
Тема
|
Re: Някой знае ли доколко е достоверна тази история
[re: cumanich126454]
|
|
| Автор |
goga (изследовател) |
| Публикувано | 13.12.19 08:50 |
|
|
Някой, ако е служил край Симеоновград и знае за чешмата, лесно може да каже дали е имало такъв офицер.
| |
|
Тема
|
Re: Някой знае ли доколко е достоверна тази история
[re: cumanich126454]
|
|
| Автор |
jingiby (АнТИКВИзатор) |
| Публикувано | 13.12.19 10:01 |
|
|
Аз търсих и на Глjозев, но и там нищо не излиза. Проверих и журналиста - дългогодишен военен журналист, полковник от запаса. Странна история.
| |
|
Тема
|
Re: Някой знае ли доколко е достоверна тази история
[re: goga]
|
|
| Автор |
mulcho () |
| Публикувано | 13.12.19 10:09 |
|
|
Ако е бил офицер в югославската армия, то такива са били приемани на служба в Трудови войски (също и българите добруджанци офицери в румънската армия), а е описан като офицер в кашишки полк, остава да е завършил ШЗО или Военното училище преди 1944 г и то сигурно доста преди 44-та, защото е поручик и ротен командир, това предполага поне няколко години служба. Какъв е шанса михайловист и български офицер след войната да се засели в СРМ? По скоро историята не е вярна или изопачена.
| |
|
Тема
|
 Re: Някой знае ли доколко е достоверна тази история
[re: jingiby]
|
|
| Автор |
Shtrkot (fyromophagos) |
| Публикувано | 13.12.19 11:23 |
|
|
Много си гаден, как можа, аз си поплаках на тази история....сигурно е от ЕГН-то, нали се увеличава количеството на женските хормони....
Ако се Бугари, арно - ќе се разберам...
| |
|
Тема
|
Re: Някой знае ли доколко е достоверна тази история
[re: Shtrkot]
|
|
| Автор |
jingiby (АнТИКВИзатор) |
| Публикувано | 13.12.19 12:49 |
|
|
Наборе, това е положението - с хорманите....
| |
|
Тема
|
Re: Някой знае ли доколко е достоверна тази история
[re: mulcho]
|
|
| Автор |
jingiby (АнТИКВИзатор) |
| Публикувано | 13.12.19 12:59 |
|
|
Възожно е след войната да се е оженил за югославянка и да са го уволнили от армията. Навремето се искаше одобрение от командването за да може офицер да сключи брак. Ако са му отказали, може да е хванал пътя към Югославия и да се е преселил окончателно там. Отношенията с Югославия рязко и окончателно се влошават след 1948 година.
| |
|
Тема
|
Re: Някой знае ли доколко е достоверна тази история
[re: jingiby]
|
|
| Автор |
Shtrkot (fyromophagos) |
| Публикувано | 13.12.19 16:48 |
|
|
Ако се Бугари, арно - ќе се разберам...
| |
|
Тема
|
Re: Някой знае ли доколко е достоверна тази история
[re: goga]
|
|
| Автор |
Dean Dimov (Мумджиев) |
| Публикувано | 14.12.19 09:39 |
|
|
На Гљозев няма нищо в гугъл...
| |
|
| 
|
|
