Харта за македонския език / Политика, Свят / Македония

Така е, говорите от географската област Македония не представляват някаква обособена цялост, т.е. нямат някакви общи черти, които ги обособяват в по-широкия /ние го наричаме български/ диалектен континиум. Те в още по-широк смисъл говорят за южнославянски диалектен континиум и за говорите от източния му дял, които граматически спадат/са въвлечени в балканския езиков съюз, редом с румънския и албанския. Въпрос на дефиниция. Все пак "македонски език" е литературен стандарт на славяноезичните в Северна Македония, а не на всички славяноезични от географска Македония, както те претендират. Ако говорим за регионални различия на говорите/диалектите, то има и такива, предимно на снопове изоглоси, но само за част от територията на географска Македония. Те съвпадат горе -долу по популярните линии на застъпниците на праславянските *tj и *dj. Така можем да разделим славянските говори в географска Македония на няколко групи:

- 1. Със застъпници kj и gj, както е възприето и в македонския литературен стандарт. Такива са говорите в районите на Полог, Велес, Прилеп, Битоля, Кавадарци, Щип, Воден, Кукуш. Повечето от тях съвпадат с това което те наричат централно-македонски говори, които са основата на македонския литературен стандарт. Някои като кукушкият и щипският са доста различни. Като цяло тези говори можем условно, за целите на разделението да ги наречем "македонски македонски" говори.

Разбира се това деление е знаково и обхваща и много други различия около него, но то ги маркира нагледно, иначе не става дума само за два звука. В миналото някои слависти са имали теория, че първото съществено праславянското диалектно деление се е базирало именно на различни застъпници на праславянските *tj и *dj. После като цяло са се отказали, като са разбрали разнообразието на застъпници в македонските простори. Все пак някои го поддържат и до днес, обяснявайки го по различен начин с племенна мешавина там.

- 2. Със застъпници щ и жд, както е в българския литературен стандарт и както е в другите български говори от Мизия и Тракия, и историческата топонимия в същинска Гърция, в Румъния и в по-голяма част от Албания. Такива са като цяло говорите в Пиринска Македония, в Драмско, в Сереско, в Солунско и някои анклави на запад - Ресенско, селата Вевчани и Радожда, района Голо Бърдо. Тях условно можем да ги наречем "македонски български" говори

- 3. Със застъпници шч и ждж /ж/ - те в чист вид се срещат в района на Охрид, Костур и Корчанско. Те са трета, отделна група без литературен стандарт. Тях се затруднявам как да ги нарека. Да кажем условно "македоно-епирски" говори

- 4. Различни смесени говори - в отделни райони две от тези групи, а на места и трите са смесени. Първата група също в крайния север е смесена с торлашките говори - Скопие, Куманово, Крива паланка, където kj и gj се среща редом с торлашките ч и дж.
Трите групи са смесени в района на Струмица, в района на Лерин също. Втората и третата в района на Малешево и в Дойранско. Също и в Петричко и дори в Банско. Вероятно е имало в старо време преселници от крайния югозапад на изток. На места се смесват първата и втората група - в Берско, в междинен район между Солун и Кукуш, в Дебърско, отделно някои изоглоси с рефлекси на първата група, надхвърлят нейния ареал и покриват практически цяла Македония и реалии и извън нея /частицата за бъдеще време "кье" например/, но са малко. Ние пък се стремим да доказваме чрез топонимия, че рефлексите на втората група исторически били покривали цяла Македония.

Това разбира се е неприемлива класификация, както за българската, така и за северномакедонската наука, защото в България се смятат всички славянски говори с аналитична граматика за български, а в Северна Македония е неприемливо, защото се разцепва македонското пространство.