Дори да съществува северомакедонски, какъв ни е зора да го признаваме? Какво ще спечелим ако го признаем? Няма такъв език, да го духат! Но ако предложат нещо съществено срещу такова признание, в пакет, то можем да ги изслушаме.

И аз това казвам - за какъв ни е да повдигаме въпроса. Те си се имат за отделни, ние си смятаме езика за наш изкуствено извратен диалект.

В гуугъл и ООН са си влезли като "македонски" език. На чужденците не им дреме за нашите исторически драми. Това много добре го обяснява в интервюто и Илчев. А също е вярно и това, че 70 години спахме и не си създавахме лоби в чужбина, защото си мислим, че по презумция сме прави. Прави сме, ама правото в политиката е на страната на силния.

Понеже чета от последните седмици заглавията в македонските издания - то е една надпревара да се хули по България. Обикновеният гражданин на С. Македония си мисли, че му отричаме правото на собствен език. Което е пълна глупост. Езикът си съществува като такъв, защото на него се говори. Пък какъв е произходът и класификацията му - това е работа на филолозите, а не на простите бачкатори по строежите.

Би било голяма тъпотия България официално да признае "македонски език" като различен от бъгарския. С действията на БАН отиваме натам, защото ни управляват евро-атлантически комсомолци.

Редактирано от goga на 19.12.19 13:36.

ами да, нашието "признаване" горе долу върви с тяхното признаване на историческата истина и скъсването с македонистките фалшификации. никоя страна не е длъжна да го прави /въпреки, че северномакедонската има някакви не съвсем ясни обвръзки произтичащи от договора за добросъседство/, макар че правим някакви измъчени стъпки в опит да постигнем нещо.

кажи му северномакедонец вместо да го обиждаш

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Тук е тънкият момент: кой е повече на зор

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от goga на 19.12.19 14:13.

дивия македонизъм според мен ще отмре и от само себе си, даже и без да си мръднем пръста, но разбира се това ще отнеме доста повече време. и това, което правим ние в момента, това което прави българската държава е възможно най-доброто - ние сме идентифицирали основния проблем и генератор на противоречия със северномакедонската страна - и това е точно историческия македонизъм. за това беше и този договор, затова имаме и тази комисия по историческите въпроси и затова излезе тази декларация от парламента, с които ясно показахме, че първо ще трябва да изгладим всички противоречия и да стигнем до ниво на наистина добри отношения преди сев македония да получи от нас зелена светлина за ЕС.
значи, като замисъл добре, обаче както е видно имплементацията куца. както казах по-горе, ние сме идентифицирали историческия македонизъм като основен проблем, ама нито сме го формулирали ясно, твърдо и недвусмислено, нито сме им го натикали на македонистите по един решителен и бекомпромисен начин в мутрите.
имаме една леко абстрактна формулировка за т.нар. обща история, която всеки си тълкува както си иска и толкова.
и накрая стигаме до абсурдната ситуация, където македонистите твърдят, че позоваването на историческата истина и фактология им отрича идентитета, а ние си седим мирно и кротко и в нито един момент не сме ескалирали, че всъщност цялата тяхна съчинена история всъщност подкопава и вреди на българската идентичност. нещо, което беше много добре артикуларано между впрочем от гърците в техния спор с македонистите.
така че, от фактологическа, а и от морална гледна точка, засегната страна сме ние, така че не виждам, защо трябва да се притесняваме от наши "по-остри" изказвания или "гафове".

кажи му северномакедонец вместо да го обиждаш

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

и ако малко полемизираме с доцент георгиев - ако направим един мислен експеримент - ако си представим една времева ос с начална точка 1944 и крайна - 2019.
и ако застанем точно в началната точка /1944/ и си зададем въпроса - има ли истинска македонска нация и език. очевидно точно в този момент отговора и на двете е не. след това може да се плъзнем напред във времето година по година и си задаваме същия въпрос. кой тогава може да даде отговор в точно коя година можем да дадем отговор "да" за едното или другото. какъв точно критерий или критерии бихме приели? и даже да се постигне някакъв консенсус относно критериите пак ще имаме абсурдната ситуация на една гранична точка - в определена година започваме да казваме "да", а претходната е било все още - не.
да вземем например годината 1978, когато излиза брошурата на БАН за единството на българския език /същата, която в съкратена форма стои в основата на сегашните отговори на БАН/. 78ма е само 33 години след 45-та, когато е декретиран т.нар. македонски език - едни непълни 2 поколения. с все още живи хора от цяла географска македония минали през екзархийски училища, със стотици хиляди първо, второ, трето поколение хора от македония живеещи в България. очевидно БАН, не е можела да заяви на всички тези хора, че езика, който те и техните родители и прародители са наричали и наричат български, изведнъж е станал някакъв друг език "македонски". и сега 40 години по-късно, какво точно се е променило, та изведнъж тези аргументи на БАН вече не важат или са остарели/демоде и т.н.
и друг момент в изказването на доцента - този, че лексиката на македонската норма била значително променена. това е факт, но нали тази норма е създадена на основата на народни български диалекти, които запазват една чиста форма на езика от края на 19ти и началото та 20ти век, където тези нови заемки просто отсъстват. а и книжовния български език е може би също толкова откъснат от диалектната си основа, защото и той е пълен с неологизми и модерни чуждици. т.е. имаме дивергенция /в по-голяма степен целенасочена за северномакедонския/, но народната езикова основа е практически същата и представлява един език. БАН също акцентираха специално на този факт.
и как тогава ще решим ситуацията за какво да наричаме "македонски език" - само съвременната книжовна норма там и съществуващите днес полудиалектни говори в сев македония, които са силно повлияни от въпросната норма?

кажи му северномакедонец вместо да го обиждаш

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Така е. Аз го споменах и в друга тема: ако официално признаем македонския за различен от българския - на какъв език тогава говорят македонските българи днес оттатък Осогово? Броят им няма значение. Тях ги има.

Но винаги може да излезе някой да философства. Например, колегата Димов твърди, че това е субективно усещане и, че зависи от броя хора, които вярват, че македонският е различен език.

Но и ние не бива да се правим на ощипани. Факт е, че скопската книжовна форма е умишлено отдалечена от българския. Дори само безумното правило " пиша каквото чувам" създава огромна пропаст на практика.

Затова смятам, че трябва да сме гъвкави: да отчитаме натрупалите се разлики, но да не спираме да си отстояваме своето.

Редактирано от goga на 19.12.19 16:58.

еми прилагаме принципа на реципрочност общо взето.
но по тая линия на езика няма да му дойде скоро времето, щото ше се върви грубо по тая линия с признаванията:
гоце делчев - българин
тморо-вморо и всички възрожденци - българи /ранните македонисти са изолирани случаи без никакво влияние върху широките маси/
цялото българоезично население в македония, без сърбоманите и гъркоманите - с българско национално чувство поне до края на първата световна война /и с последвали различни процеси в трите части на разделена македония, но пак с мнозинствено останало българско/про-българско такова във вардарско до 1940те/
и чак тогава идваме до езика на населението наричан и от самото него и от външни наблюдатели - български
оттам ако приемем принципа за именуване на езика според преимущественото му наименование от говорещото го население, може да кажем, че има македонски език.
тва е.

кажи му северномакедонец вместо да го обиждаш

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите