"Аз често виждам из градът,
по всеки път и кръстопът
на Македония чадата:
от старци чак до младенци,
все нови гости - бежанци,
завареници на съдбата..."
П. Яворов

"Много често бързото и безпроблемно поемане на международни ангажименти първо получава аплодисменти зад граница от тези, които са заинтересовани от този акт, но с временто става ясно, че това не обслужва в нужната степен специфичните национални интереси. Поведението на съседската ни дипломация винаги показва, че там дълго се мери и крои, винаги се поставят условия и искания и те се отстояват непреклонно с една-единствена цел - националните интереси да не се накърняват. "
в-к "Македония", бр. 13, 1 април 1998 г.

На 9 декември 1927 г. в Женева, с посредничеството на Обществото на народите, е подписан договор между България и Гърци, известен като Спогодбата Моллов - Кафандарис. Тя урежда двустранното погасяване на задълженията, произтичащо от изплащането на недвижимите имоти на изселилите се съответно от едната и от другата страна.
Договорът е предшестван от Спогодбата Калфов - Политис от 19 септември 1924 г., която би трябвало да осигури и гарантира националните и културните права на българското малцинство в Гърция и на гръцкото малцинство в България.
България подписва и двата договора и се придържа към задълженията, произтичащи от тях. В Гърция договорите никога не влизат в сила. Следствие на няколко големи бежански вълни и на двете спогодби между България и Гърция, от територията на днешна Гърция "доброволно" са изселени около 400 хиляди души(бел. цифрата не е моя). На бежанските визи над печатите е подчертано условието за изселване, което гласи: Без право на завръщане.

До края на 1926 г. , родените в Егейския дял на Македония, регистрирани в България са 79 369 души. Още 220 души са регистрирани за периода 1927-1931 г. Десетки хиляди се изселват направо към новия свят или след като идват в България малко след това емигрират към новия свят. Като цяло те не са обхванати от регистрацията. Има и няколко хиляди, които се изселват в Струмишко и частично остават там след включването му в Югославия. Мнозина от изселилите се в България, около 20 000 души, първоначално са настанени в Западна Тракия и след това за втори път се местят във вътрешността на България след като се разбира, че тази територия ще бъде извън територията на България в края на 1919 г. През 1934 г. според преброяването в България има 33 436 мъже, родени в Егейска Македония и 29 826 жени, родени в Егейска Македония или общо 6 3 262 души. От тях тогава градско население са 39 384 души, а селско 23 878 души.

Непосредствено преди Балканските войни, по приблизителни данни от български източници се смята , че в Егейския дял е имало 206 500 българи екзархисти, 3144 българи униати и 320 българи протестанти, както и 111 086 патриаршисти-гъркомани, 510 патриаршисти-сърбомани и 35 270 мюсюлмани от български произход. По други данни екзархистите там преди войните са били около 170-180 хил души, а гъркоманите от български произход около 80-90 хил души.

Доц. Константинова заяви, че е публикуван един много интересен документ. Когато през 70-те години на миналия век се отваря българско консулство в Солун, в него отива Райна Митровска. Тя е дъщеря на прочутите архитекти братя Митровски от Дебър, които са построили българската църква „Свети Георги“ в града.

„Райна се заявява в консулството като българка. На въпроса има ли други, тя отговаря: има. На въпроса на консула, защо не го заявят, Райна отговаря: Тях ги е страх, а мен не, защото съм над 80-годишна възраст, а и всички знаят, че си е българка“, завърши доц. Юра Константинова. /БГНЕС

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Роднини на Петър Далкалъчев от Владово, Воденско, живеещи в Солун, търсят негови наследници в София, 2019г.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от komitaO3 на 15.12.19 00:52.

Ако имаше референдум в Солун в началото на 20 век или след Балканската или ПСВ, евреите щяха да гласуват Солун да е в България по техни икономически съображения. Солун е бил идеален за столица на общобългарска държава с Македония.

Да, за евреите, гърците са били конкуренти в търговията. Но както се описва и от доц. Константинова, за нас Солун е бил политическа, но не военна цел...

Димитър Йончев и внукът на ген. Асен Сираков за Беломорието 41-44г. Внукът на ген. Сираков разказва рюбопитни неща от спомените на дядо си.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Има един солунски български лаф: Когато се ражда грък и евреите плачат

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

И едните и другите от религиозни секти, изграждат нации

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите