|
Страници по тази тема: 1 | 2 | (покажи всички)
Тема
|
Моллов-Кафандарис
|
|
Автор |
komitaO3 (български) |
Публикувано | 09.12.19 00:00 |
|
"Аз често виждам из градът,
по всеки път и кръстопът
на Македония чадата:
от старци чак до младенци,
все нови гости - бежанци,
завареници на съдбата..."
П. Яворов
"Много често бързото и безпроблемно поемане на международни ангажименти първо получава аплодисменти зад граница от тези, които са заинтересовани от този акт, но с временто става ясно, че това не обслужва в нужната степен специфичните национални интереси. Поведението на съседската ни дипломация винаги показва, че там дълго се мери и крои, винаги се поставят условия и искания и те се отстояват непреклонно с една-единствена цел - националните интереси да не се накърняват. "
в-к "Македония", бр. 13, 1 април 1998 г.
На 9 декември 1927 г. в Женева, с посредничеството на Обществото на народите, е подписан договор между България и Гърци, известен като Спогодбата Моллов - Кафандарис. Тя урежда двустранното погасяване на задълженията, произтичащо от изплащането на недвижимите имоти на изселилите се съответно от едната и от другата страна.
Договорът е предшестван от Спогодбата Калфов - Политис от 19 септември 1924 г., която би трябвало да осигури и гарантира националните и културните права на българското малцинство в Гърция и на гръцкото малцинство в България.
България подписва и двата договора и се придържа към задълженията, произтичащи от тях. В Гърция договорите никога не влизат в сила. Следствие на няколко големи бежански вълни и на двете спогодби между България и Гърция, от територията на днешна Гърция "доброволно" са изселени около 400 хиляди души(бел. цифрата не е моя). На бежанските визи над печатите е подчертано условието за изселване, което гласи: Без право на завръщане.
| |
|
| |
|
До края на 1926 г. , родените в Егейския дял на Македония, регистрирани в България са 79 369 души. Още 220 души са регистрирани за периода 1927-1931 г. Десетки хиляди се изселват направо към новия свят или след като идват в България малко след това емигрират към новия свят. Като цяло те не са обхванати от регистрацията. Има и няколко хиляди, които се изселват в Струмишко и частично остават там след включването му в Югославия. Мнозина от изселилите се в България, около 20 000 души, първоначално са настанени в Западна Тракия и след това за втори път се местят във вътрешността на България след като се разбира, че тази територия ще бъде извън територията на България в края на 1919 г. През 1934 г. според преброяването в България има 33 436 мъже, родени в Егейска Македония и 29 826 жени, родени в Егейска Македония или общо 6 3 262 души. От тях тогава градско население са 39 384 души, а селско 23 878 души.
Непосредствено преди Балканските войни, по приблизителни данни от български източници се смята , че в Егейския дял е имало 206 500 българи екзархисти, 3144 българи униати и 320 българи протестанти, както и 111 086 патриаршисти-гъркомани, 510 патриаршисти-сърбомани и 35 270 мюсюлмани от български произход. По други данни екзархистите там преди войните са били около 170-180 хил души, а гъркоманите от български произход около 80-90 хил души.
| |
|
Доц. Константинова заяви, че е публикуван един много интересен документ. Когато през 70-те години на миналия век се отваря българско консулство в Солун, в него отива Райна Митровска. Тя е дъщеря на прочутите архитекти братя Митровски от Дебър, които са построили българската църква „Свети Георги“ в града.
„Райна се заявява в консулството като българка. На въпроса има ли други, тя отговаря: има. На въпроса на консула, защо не го заявят, Райна отговаря: Тях ги е страх, а мен не, защото съм над 80-годишна възраст, а и всички знаят, че си е българка“, завърши доц. Юра Константинова. /БГНЕС
| |
|
Роднини на Петър Далкалъчев от Владово, Воденско, живеещи в Солун, търсят негови наследници в София, 2019г.
Редактирано от komitaO3 на 15.12.19 00:52.
| |
|
Ако имаше референдум в Солун в началото на 20 век или след Балканската или ПСВ, евреите щяха да гласуват Солун да е в България по техни икономически съображения. Солун е бил идеален за столица на общобългарска държава с Македония.
| |
|
Да, за евреите, гърците са били конкуренти в търговията. Но както се описва и от доц. Константинова, за нас Солун е бил политическа, но не военна цел...
| |
|
Димитър Йончев и внукът на ген. Асен Сираков за Беломорието 41-44г. Внукът на ген. Сираков разказва рюбопитни неща от спомените на дядо си.
| |
|
Има един солунски български лаф: Когато се ражда грък и евреите плачат
| |
|
И едните и другите от религиозни секти, изграждат нации
| |
|
Църмариново, отново. Или когато новото колективно начало на ендопиите надделява над историческата принадлежност към Гръцката патриаршия. А бре бай Постолееее
| |
|
Солунски санджак: българи 301 626, гърци 29 664. Сп. "Славянский мир", 1885г. Автор Александър Феодорович Риттих или Теплов.
Редактирано от komitaO3 на 23.12.19 20:27.
| |
Тема
|
Re: Моллов-Кафандарис
[re: komitaO3]
|
|
Автор |
Shtrkot (fyromophagos) |
Публикувано | 23.12.19 22:10 |
|
Ако в санджака влиза и Халдикиди т.е. казата Касандра, както подозирам, просто това е ненаучна фантастика. Целият огромен полуостров е почти изцяло гръцки, с изключение на юрушките махали в западната му част и едно единствено българско чифлигарско село, което май се казваше Седес...
Ако се Бугари, арно - ќе се разберам...
| |
|
Фантастика ама руска
| |
Тема
|
Re: Моллов-Кафандарис
[re: komitaO3]
|
|
Автор |
Shtrkot (fyromophagos) |
Публикувано | 23.12.19 23:03 |
|
Уважуха, братя Стругацки най-паче....
Ако се Бугари, арно - ќе се разберам...
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | (покажи всички)
|
|
|