Може би трябва да се уточни за кой период на кого залагат.

Съвсем в самото начало - края на 18 и началото на 19 век - българите въобще не съществуват като нещо отделно в руските имперски планове. Да, знае се, че има такива, но по-скоро се ползва конструкта "Русия да е защитник на християнското православно население на Балканите". Много по-голямо е гръко-византийското влияние - по династични и други идеологически причини.

Според мен, залагат на сърбите първоначално чисто ситуативно - просто те се надигат в Белградския пашалък, когато на руснаците им трябва подобно събитие, за да си гонят техните интереси.

Венелин и конструктът, че българите са братски славянски народ се появява сравнително късно. А и след като се появи, му трябва време, за да бъде пропагандиран и стане част от руската идеологическа нагласа спрямо България.

До 1829 г ние сме един сравнително чужд и непознат за руската имперска политика народ.

Още през 1829 г е имало идея за създаване на българска автономна област в Добруджа, но просто тя не среща руско разбиране.

После има един 20-годишен завой в руската политика, когато империята играе ролята на османски гарант и закрилник.

Може би в края на този период започва да се преобръща мнението за българите и България.

А иначе всичко друго, което си казал, е абсолютно точно.

Редактирано от goga на 05.12.19 09:48.

мм дам и на мен са ми странни разни хора дето чертаят територията на екзархията или други карти с така нареченото "Българско землище", но дори до ден днешен има обширни области(Кърджалийско и Лудогорието), където труците са мнозинство. В новоосвободена България съотношението е 7:3, за източна България да не говорим.
Реално българското насление е концентрирано във Центъра на Балканския полусотров предимно във поплупланински/планински райони. В последните времена на турската империя много българи се ориентират и към плодородна, но отрносително слабо населена тракийска равнина. Но никъде по крайбрежието ......

Нормално е. Къде са били сърбите в Пирот или Зайчар? Но са си ги присъединили. Или власите - в Северна Добруджа?
Винаги има план-максимум. Пък, ако стане. Кой ни е виновен на нас, че се провалихме.

В Кърджали е имало точно 2 български семейства през 1912 г. Но без Кърджали, няма излаз на Бяло море.

Редактирано от goga на 05.12.19 11:09.

Така е, на Русия и е трябвала черноморска България. На изток от Янтра не сме били мнозинство. Даже в Добруджа почти ни е нямало, но през 19 век мирно я заселваме без да станем мнозинство. В Добруджа са доминирали турци и татари, а в Делиормана турци. Дори в Русенско турците са били малко отгоре. На юг от Стара планина християните са стояли по-добре, но по крайбрежието почти е нямало българи. В Айтоско и Карнобатско са преобладавали турците, в Несебърско - Поморийско гърците и след тях турците, в Бургаско преобръщаме нещата към средата на 19 век в наша полза чрез механичен прираст от други краища, в Ахтополско гърците. Все пак близката Странджа е била почти изцяло българска.

Власи в Северна Добруджа е имало и то съпоставимо с българите. Основно са били около р. Дунав. Според Иречек в Добруджа те са към 1878 г. отпреди освобождението около 33000 души. Някои румънски статистики ги изкарват повече, защото броят и около 10 000 мокани, които ежегодно също са там зимно време. Има етнографска група дичени или дичиени, които се опитват да ги изкарат автохтонни, но вероятно са там от Османско време. В по-ново време през 19 век, първата половина и края на 18 век. са прехвърчали преселници там от Влашко и особено от Молдова и Бесарабия. Южнодобруджанския Тутракан, също е бил предимно влашки градец. В Силистра частично са имали малцинство и в още едно две села са имали присъствие. Общо 3-4 хил души от горните са били в Южна Добруджа към 1878 г., а там и във Варненско също са слизали и мокани през зимата. Около 6 300 са заварените власи в Южна Добруджа към 1913 г. от румънските власти при анексията й. Толкова са и в българското преброяване там през 1910 г.

Абе, всички останали съвсем естествено са си населявали районите, само ние мирно и подмолно заселваме, чрез механичен прираст от другаде.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Това, което съм чел, е , че дори по румънски статистически данни от края на 19 век власите са малцинство по-малобройно от българите. Които също са малцинство, но най-голямото в Добруджа.

Що се отнася до аргумента за това кой къде преобладавал - по тази логика днес Ниш трябваше да е турски град. И Ниш, и Пирот са били с преобладаващо турско и мюсюлманско население.


И още нещо - за българското землище можем да съдим не толкова по Санстефанска България, а по границите на Екзархията и по територията, очертана от Цариградската конференция.

100% чиста етническа територия в една многонационална империя, съществувала стотици години - това е някаква утопия.

Редактирано от goga на 05.12.19 11:31.

Румънските статистически данни ги има в тяхната Уикипедия за Добруджа. Не са ни смятали за повече. Пиши Dobrugea и виж. Всъщност някъде другаде са из румънската, но ги има в английската за Северна Добруджа, та според тях през 1878 г. има там 46 000 румъни, а българите са 30 000. Естествено прибавили са си моканите и сигурно и гагаузите.

Редактирано от Dean Dimov на 05.12.19 11:51.

Да, де, ама е важното да четем писаното тогава, а не постфактум:

"Австроунгарския търговски консул в Тулча, също посочва, че "румънците в Северна Добруджа не са повече от 12 000 души”. Според бюлетин на Министерството на земеделието на Румъния през 1889 г. българите наброяват 38 992, а румънците 17 000 души."

Редактирано от goga на 05.12.19 11:53.