|
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | (покажи всички)
|
Тема
|
Възрожденските аналози на Стефан Влахов-Мицов
|
|
| Автор |
goga (изследовател) |
| Публикувано | 22.11.19 09:04 |
|
|
За мен един от най-гнусните примери за родоотстъпничество във времето на българското Възраждане е митрополит Виктор Нишки. Във времена, когато новосъздадената българска екзархия набира сила и подкрепа из цялото българско землище, този "Кирякстефчо" от Калофер така и не схваща защо е изпратен в Ниш. Според Анастас Иширков, дядо Виктор бил много алчен и имал слабо българско самосъзнание, което било доста ерозирало покрай калугерството на отеца в Нишкия метох на Хилендарския манастир. Този същият човек, родом от града на Ботев, е всъщост тотален антипод на Христо Ботев. Нямало е как с такива "духовни водачи" да пазим българщината в Поморавието.
" Той е от рода Чолакови. Има сестра Лала, омъжена в Карлово, и друга Гена, омъжена за каменоделеца Колю Загореца, преселник в Калофер и родоначалник на рода Аврамови.
Първоначално образование получава в родния си град. Впоследствие постъпва като послушник в Калоферския мъжки манастир „Рождество Богородично“. Там е подстриган в монашество и последователно е ръкоположен в йеродяконски и йеромонашески чин. Живее по някое време в Хилендар, като светогорски изповедник, където е възведен в архимандритско достойнство.
Около 1832 година архимандрит Виктор е изпратен в Ниш като таксидиот, където остава до края на живота си, почти без прекъсване. По същото време се създава Сръбското княжество и се засилва сърбоманството в Поморавието, което е плод на появилата се сръбска културна и църковна пропаганда. През времената на холерата в Ниш, през годините 1832, 1838 и 1842, когато всички свещеници в Ниш се разбягват, единствен Виктор остава на своя пост, за което е бил тачен и обичан от паството си.
През 1871 година е представител на Нишката епархия на Църковно-народения събор, свикан в Цариград за изработването на устава на Българската екзархия.През май 1872 година е избран и ръкоположен за български екзархийски митрополит на Нишка епархия. Като запознат със сложната обстановка в епархията, той се старае да не дразни сърбофили и гъркомани, за да избегне антиекзархийски настроения. Въпреки проявяваната прекомерна толерантност и отстъпчивост пред капризите на общината и сърбоманите, той не е пощаден от сръбски клеветнически обвинения. В диоцеза му се шири безредие и несигурност. В екзархийското ръководство се формира мнение, че Виктор е неспособен да се справи с трудностите, а управлението на епархията да се повери на по-енергичен духовник. Същевременно се съзнава, че подобен ход би могъл да причини загубването на епархията.
През 1874 година Виктор е избран за член на Светия синод на Българската екзархия, но въпреки това не посещава заседанията на синода и впоследствие е освободен.
По време на Сръбско-турската война от 1876 година напуска Ниш и отива в Лесковъц, като митрополитски наместник. Връща се в Ниш през 1877 година, по време на Руско-турската война, когато градът е превзет от сърбите.
От името на свещенството и народа на 18 януари 1878 година прогласява съединението със Сръбската православна църква и за това известява митрополит Михаил. Това става след превземането на Ниш по време на Сръбско-турската война и присъединяването на Нишко, Пиротско, Вранско и Топличко към Сърбия. Решението му е прието на 1 февруари 1879 година и митрополит Виктор с указ е поставен за нишки епископ в състава на Белградската митрополия.[6]
Самият той е приет в Сръбската православна църква, след обявяването ѝ за автокефална през 1879 година, като митрополит.
През 1883 годин е заменен със сърбина Нестор Попович и преместен в манастира Петковица. От същата година е почетен член на Сръбското дружество на учените, по късно – САНУ.
Умира на 31 май 1888 в Белград, където е погребан в църквата „Свети Марко".
Христо Стамболски пише за Виктор Нишки през 1874 година:
„ Знайно е, че Нишкият митрополит Виктор беше ръкоположен за владика под натиска на Христо Тъпчилещов и на д-р Чомаков и по тяхна препоръка и тая на Пловдивския Панарет, та се избра преди 7 месеца и за Синодален владика, но той досега не можа да уреди епархията си, открито можем да го кажем, по неспособност; при все това Екзархията го призова да дойде в Цариград, като предварително изпрати в Ниш русчушкия митрополит Григория да нареди на Нишката епархия и да избере и настани в Ниш някой свестен архиерейски наместник. Наистина, некадърността на Виктора стана причина да не може да се уреди тая епархия и да се разшири в Поморавието сръбската пропаганда. “
В дописка в Цариградския вестник „Ден“, от 7 юли 1875 г., се твърди, че Виктор бил неук и не се грижел за нравственото и умственото въздигане на паството. Училищата в Ниш били слаби, в тях липсвало народноство чувство и се преподавало на сръбски. Тодор Икономов пише, че Ниш вече бил посърбен град в началото на 1870-те и това се дължало твърде много на владиката Виктор, който поддържал сръбския език и сръбските учители в продължение на 40 години. Сърбите отнели митрополията му за тяхно училище и той се задоволил с това и се преместил в обикновена къща и сетне сърбите почнали да подкопават и авторитета му пред селското население.
Според акад. Иван Снегаров:
„ Митрополит Виктор, човек стар и неспособен за управник е търпял сръбската пропаганда до такава степен, че не е искал Екзархията да му изпраща за чиновници и проповедници външни лица под предлог, че в епархията му имало образовани свещеници и учители с богословско образование, и че народът е могъл да сметне назначаването на външни хора като преследване на „местното наречие“. Той даже не е искал да разпространява между народа книгите, които Екзархията му изпращала с тая цел. Според уверението на д-р Хр. Стамболски, митрополит Виктор е ръкополагал сърби за свещеници в български енории и сам е изисквал от белградския митрополит учители сърби за Ниш и другите български градове и села в епархията си. Запитан за това от д-р Стамболски, митрополит Виктор не само не е съзнавал грешката си, но и се мъчел да се оправдава с обстоятелството, че и сърбите са православни, а не католици или протестанти; че и те, както русите, не признали схизмата."
Редактирано от goga на 22.11.19 09:08.
| |
|
Тема
|
Re: Възрожденските аналози на Стефан Влахов-Мицов
[re: goga]
|
|
| Автор |
jingiby (АнТИКВИзатор) |
| Публикувано | 22.11.19 09:15 |
|
|
Теодосий Скопски е същото алчно за власт сърбоманско мекере. Забележи, че през 1875 година е изпратен в Ниш за помощник на Виктор Нишки. През 1887 г. в Цариград се свързва с Коста Групчев и Наум Еврович, македонисти и агенти на Стоян Новакович, представители на т. нар. Дружество на сърбо-македонците. На срещи с тях Теодосий споделя, че подкрепя идеята им за възстановяване на Охридската архиепископия. За това те уведомяват Новакович, който тогава е сръбски посланик в Цариград. При пристигането си в Скопие в началото на 1890 г. след кратък престой Теодосий е върнат обратно от турските власти под силен гръцки и сръбски дипломатически натиск. По обратния път, изпаднал в безизходица, той се среща със сръбския консул в Солун, който явно е бил информиран от Новакович за неговите идеи. Те обсъждат създалата се политическа ситуация и Теодосий потвърждава пред консула подкрепата си за откъсване на македонските епархии от Българската Екзархия. Митрополитът получава обещание за подкрепа, а след това с консула отпътуват за Цариград.
Редактирано от jingiby на 22.11.19 09:15.
| |
|
Тема
|
Re: Възрожденските аналози на Стефан Влахов-Мицов
[re: jingiby]
|
|
| Автор |
goga (изследовател) |
| Публикувано | 22.11.19 17:21 |
|
|
Мръсна сърбоманска сган.
| |
|
Тема
|
Re: Възрожденските аналози на Стефан Влахов-Мицов
[re: goga]
|
|
| Автор |
torlakov-93629 (оД Цаконица) |
| Публикувано | 22.11.19 20:02 |
|
|
Ok, как стои този до Милетич , например? Доколко миграцията на сърби от Косово 17-18 Век променя Поморавието?
| |
|
Тема
|
Re: Възрожденските аналози на Стефан Влахов-Мицов
[re: torlakov-93629]
|
|
| Автор |
goga (изследовател) |
| Публикувано | 22.11.19 20:09 |
|
|
Анастас Иширков посещава Поморавието през лятото и есента на 1916 г. Така и не продължава проучването си през 1917 г, вероятно заради Топлишкото въстание. А през 1918 г на никой не му е било до научни експедиции в новоприсъединените територии:
"В продължение на 38-годишното сръбско господство върху Българоморавската област станали големи етнографски промени, както стана това и у нас. Особено силно бяха засегнати градовете, чието мохамеданско население се изсели и на чието място дойдоха много преселенци сърби от вътрешността. Също и многочислените села на албанците в западната половина на Българоморавската област бяха заети от много сърби. Не трябва да забравяме, че Сърбия е по-гъсто населена от България и има много по-малко земя за обработване, та плодородните полета на Българоморавската област привличаха много предприемчиви сърби от Шумадия. Дойдоха в тая област и много българи македонци, дори българи от Западна България. Чрез училища, военна служба и смесено живеене на преселенци сърби със старите жители на тая област се повлияло доста върху езика на българоморавските българи, които и без това говорят торлашки диалект, който показва известни сърбизми в думи и граматика. У българоморавските българи българското съзнание е заличено у младите поколения, но то още тлее у старото, което си спомня за българските черковно-училищни борби, а някои отделни лица се дори гордеят с тая своя деятелност. В селата се запазил старинският говор доста чист. Сърбите са се грижили малко за училищата в селата на тая област и голям е броят на неграмотните, много села, па дори големи села не са имали нито черква, нито училище. С изключение на малко фанатизирани със сръбски дух граждани населението би бързо привикнало на българско управление, би станало в късо време толкоз българско, колкото е населението в Брезнишко, Трънско, Белоградчишко и другаде в западните покрайнини на стара България. Населението в областта на Българска Морава има много от чертите на българите: работливост, трезвеност и моралност (доколкото не е повлияна от сърбите).
Доводи исторически и географски за владение над Българоморавско могат да представят приблизително еднакви и Сърбия, и България, но нашата сила в доводи може да ни даде най-вече диалектологията.
Аз не можах да продължа проучването си в Тимошко, Крайна и Велика Морава, защото имам задължения в университета, времето не беше винаги хубаво, дните къси, средствата за пътуване (кабриолета) много несгодни за зимно време. При по-сгодно време в пролетта ще продължа проучването.
София, 22.1.1917 г.
"
| |
|
Тема
|
Re: Възрожденските аналози на Стефан Влахов-Мицов
[re: goga]
|
|
| Автор |
Buyer (минаващ) |
| Публикувано | 23.11.19 13:40 |
|
|
То се оказва, че 7-годишното екзархийско присъствие в Ниш по-добре да го заличим от картите. Сърбите са си били опекли работата вече там, а и би било чудно ако не са си, толкова близо до тяхната граница.
Спомням как съм играл стари версии на играта “Цивилизация” преди доста години. Съседна държава с по-силно културно влияние често прилапваше крайгранични територии на държавата, която се опитваш да направиш, ако културата ти изостане. Един много реален феномен.
| |
|
Тема
|
Re: Възрожденските аналози на Стефан Влахов-Мицов
[re: Buyer]
|
|
| Автор |
goga (изследовател) |
| Публикувано | 23.11.19 14:04 |
|
|
Може би през 70-те години на 19 век съотношението между българофили и сърбомани в град Ниш е било вече 40% на 60%. Но селата още не са били посърбени. НИШ по онова време е бил 12 хиляден град.
С правилния човек от Екзархията там сръбското влияние щеше да е доста по-скромно.
В Пирот става точно това: категорично българско надмощие. Но в крайна сметка не културното влияние решава, а великите сили. ПИРОТ го посърбиха в крайна сметка.
Интересно, че във Враня българското влияние е било много силно, въпреки че този регион е част от средновековната сръбска държава доста преди Нишко.
Ниш е особен случай, тъй като първото сръбско въстание заразява и българите там. После това създава усещане за общност. Белград праща там учители и книги безплатно.
Редактирано от goga на 23.11.19 14:05.
| |
|
Тема
|
Re: Възрожденските аналози на Стефан Влахов-Мицов
[re: goga]
|
|
| Автор |
torlakov-93629 (оД Цаконица) |
| Публикувано | 23.11.19 16:26 |
|
|
Нищо ново не приложено от станалото преди това с Шумадия.
| |
|
Тема
|
Re: Възрожденските аналози на Стефан Влахов-Мицов
[re: goga]
|
|
| Автор |
croesus (anarcho-commie) |
| Публикувано | 23.11.19 17:04 |
|
|
Не ми се вярва нишлии да са се посърбили само заради пропагандата. Вероятно е имало много сръбски колонисти, които са променили етническия състав, а и след 1878 много тамошни българи са се изселили. В Македония много по-агресивната сърбизация е като цяло провал. Днес дори потомци на колонисти или от смесени семейства се имат за македонци.
| |
|
Тема
|
Re: Възрожденските аналози на Стефан Влахов-Мицов
[re: Buyer]
|
|
| Автор |
Superserb (колонист) |
| Публикувано | 23.11.19 17:31 |
|
|
Не е по-силно културно влияние, а институционално! Сърбия е държава от 30те години на 19 век. Има институции с финанси...може да концентрира ресурс - подкупи, образование, книги, материали, договорки с местни власти , стипендии и възможности за учене и работа, печатници, "учени", които да пишат по определени теми, вестници и т.н.
Българщината до 1870г...въпрос на ентусиасти! Буквално! Ако има някой по-буден...той пък да има контакт с други по-будни бългри...да му подхвърлят някоя книжка...от минимален единичен тираж... и той да се пребори с патриаршисткото влияние в местната християнска община...да му направят една стая, да купят за зимата дърва, да му дадът някой грош заплата и на него...и той да учи 20-30 ученици...първо на азбука и писане...и вече след години и на българска история от книжката му подхвърлена от други ентусиасти... Всичко това...на въпреки на официалната османска власт и политика, на въпреки на официалната християнска институция и нейната политика - Истанбулската патриаршия...
Логично пограничните български етнически земи веднага изпадат и то силно под целенасоченото асимилиране на желаещи държави и институции - сръбски и гръцки.
Чак 1870г. имаме българска институция - Екзархията...демек 8 г. преди освобождението, от които две са война, а една въстание.
Според мен дори и да имаше енергичен и патриотичен български владика в Ниш...в най-добрия случай щеше да е война между българската и сърбоманската партия...както се случва малко по-късно в Македония примерно.
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | (покажи всички)
|
|
|