Не е всичко, Тузли. С разни близки и познати други що е ровено, ровено...
Примерно, комисията за оценка на имотите на преселници от Одринска Тракия трябва да оцени големината и стойността на имота останал в Гърция и Турция, а държавата тук да му даде съответните облигационни бонове. Голяма трудност е било с незаписаните в тефтерите братя и синове. Накрая са давани по равно и "на око", стига някак да можеш да докажеш, че си от семейството, което рядко е било и оспорвано де. Има и вдовици с челяд много...
Вашите са явно от "щастливите" (казано с тъжна ирония).
Масово не са броени по турско, често те самите не знаят кога и къде са раждани. Днес ни изглежда супер важно, тогава празнуват имен ден, а не рожден. А са масово и безимотни, аргати. Знам наследници на такива хора, не са легенди. Не всичко е Трявна, Копривщица, Сопот, Щип и т.н. 90% са неписмени селяни, разпилявани по всички краища. Виж в Тракия днес, почти няма село на същото място отпреди 150-200 години.

Прадядо ми с трите имена и описани имоти на три езика..гръцки,френски и български го намерих в държавния архив...но по спогодбата Моллов -Кафандарис нищо не получихме,крайния срок бил 2008 г

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

То на майка ми родът е от Копривщица (нейният баща е първият по нашата линия, роден в Пловдив) и пак не се знаят много назад.
Разбира се, допускам, че просто тя и нейните преки предци не са се сетили да се интересуват, а иначе някой някъде да има данни за рода. Но няма как да знам.
Понеже фамилното име е сравнително рядко, се е случвало да срещнем роднини, с които да установим каква ни е връзката, но пак не става дума за много далечни роднини, а за такива от типа на Сашето и Софмак или малко по-далечни.

И неграмотност назад в поколенията, и губене на хартии през годините, и непукизъм и несещане на потомците - всичко това допринася днес да не си знаем рода много назад. Българите въобще, не само аз. Има и изключения, разбира се.

”...как сред южната местност хълмиста
Варна свети, чудесна и чиста
като сбъднал се утринен сън.”

Редактирано от MupaM на 25.11.19 15:43.

Три от четирите най-големи града са опожарени 1878 - Стара Загора, Плевен, София. Никой не знае колко жертви дава цивилното население. Унищожени са Карлово, Сопот, Калофер, Казанлък и всичко по пътя.
Почти няма село в Тракия да си е на същото място като отпреди 200 години. Да не говорим за кърджалии, две войни преди тази, чума от 1840, Пазвантоглу и дригия от Русе и другите му турски бунтове.

Аз по-скоро допускам, че няма или е огромно изключение оседналост повече от 100-200 години за цялото ни племе в периода на робството. Не случайно днешната ни селищна система е от тогава. Всеки се надява да е за дълго.

Живея в Кюстендил на част от място, бивше гумно на топал Лютви, закупено 1878 от прапрадядо ми Цветко , роден в Неманьици, живял в Ярещник.Родната ми къща е строена лично от прадядо ми Евтим(1876-1965) в 1908, още стои, в 1968 я продадоххме и построихме ноеа със съсобственици.С цел да се раздели парцелът, за да не ни отчуждят и бутнат в блок.

Притежавам ок.8м2 от дукян, строен от дядо ми Георги, на част от място в Кюстендил, закупено в 1890 като зеленчукова градина от прадядо ми Иван от Шакире Сулейманова.Знам къде са живели преди това, наблизо живевт наследници на брат му Васил. Старши конен стражар Иван Георгиев (1857-1937)е от първите , обучени през 1878 от Н.В.Савойски.Баща му, Георги е роден в Саса.

Първа братовчедка на майка ми живее със семействотото на единия си син в част от парцел, купен от дядо й и мой прадядо Андон, роден в Овчеполието, израснак в Щип(1867-1931) пак от турци, в 1908.

1908, 1908...Тогава железницата стига до Кюстендил, а на строежа добре са плащали...

А, за Неманьци и Ярещник имаш ли ги писани в документ или е предание?
Само за протокола питам, колко записи има сигурни от преди Княжеството.

Моите по записани с фамилия стигат до 1828, но по съвпадение на фамилия и родно място на прадядо. Навярно пра-прадядо, защото и професията е същата-рибар. После в 1867, с потапянето на гемийката му в Дедеагач заради контрабанда

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Прадядото се жени в Назърица ок.1899 и живеят в Ярещник до 1908.В смърт.акт на бабата от 1952 пише- родена 1878.Децата му са родени там.
Това за Неманьици е записано в "Краище" на проф.Й.Захариев - 1918.В Неманьици още имало Караджиновски.
Баба ми имаше кръщелно, дубликат, че е родена в Ярещник, тогава Княжество България на 24 август 1900.Единствен брат й, роден 1909 с един съученик отиват там 1925 и сърбите ги разфасоват.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ми незнам дали е неворятно. Нито съм Николаидис, а още по мляко от ДС :) нямам възрастта.
Прадядо се преселва (бяга, ама това може и да украшение от разказите на баба, баща ми и леля) от Лозенградско, едно голямо българско село. По фамилията попАндреев (той самият е Андреев). Жени се за местна жена в Кавала. 4 деца. Баба е родена там. Разказвала е за Кавала, има спомени. Местят се в България, умират и баба е осиновена от вуйна си Вълев. Като компенсация за земята от Източна Тракия, получават оземляване в Главиница, 50 дка. Още я имам моята част, 1/16. Първоначално се заселват в с. Омаревци, Ловешко. Доста братовчеди имам, така че не ще да е толкова невероятно.

Някой гъркомани от Източна Тракия и Мала Азия след 1913г. отиват в Гърция. И след известно време в гръцка държава...заминават за България. Има и смесени бракове, които избират България или Гърция.

"Аз по-скоро допускам, че няма или е огромно изключение оседналост повече от 100-200 години за цялото ни племе в периода на робството"

Освен с термина "робството", което сме дъвкали много пъти тук, не съм съгласен и с "огромного изключение", за повечето от двестате и особено стоте години уседналост.
Западното средногорие, село, което съществува със сигурност от времето на Второто Българско Царство, а преди установяване на Първото в съседство е имало тракийско селище и римско впоследствие. Околийски център по време на Априлското въстание, опожарено тогава и поне още два пъти назад по Османлийско време. Хората са се женели както е масово по това време в самото село. Голямо е, дори много по тогавашните стандарти.
Жителите се укриват и го построяват наново. Пра-пра-пра-дядо ми по него време е кмет и ханджия. Рода е много стар и е разделен някъде в началото на 19-ти век, като едните стават "ски"ори, другите "ов"ци. И едните и другите дават в общи линии най-бележитите личности на селото в един период от четвърт век, т.е. поп, даскал, комит, кмет, както отбелязах и т.н. Късмет, че преживял като дете начетен селянин, решава да опише цялата одисея покрай перипетиите с априлското въстание.

Редактирано от kuduger-96506 на 25.11.19 22:45.