Бях споменал в предишни теми, че бежанската вълна за периода 1912-26 г. в България от територията на Северна Македония е не голяма и е малко над 20 000 души. С това не отричам предходните вълни и не се наемам да кажа колко са, освен че някъде към 1947 г. намиращите се на територията на България хора, родени в Югославска Македония са около 27 000 души. Споменах също, че бежанците или преселниците от Югославска/Вардарска/Северна Македония имат предимно градски профил и около 80% от тях не са оземлявани. Те са занаятчии, търговци, интелигенция и градски пролетариат. Сега ще стане дума за останалите около 20%, които са оземлени и настанени в села. До края на 1926 г. те са 1106 домакинства, произхождащи от : Битолско -140, района на Дебър и Река - 120, Велешко - 39, Гевгелийско - 72, Дойранско - 79, Кичевско - 21, Кочанско - 25, Кратовско - 30, Кривопаланско - 23, Кумановско - 19, Пехчевско - 80, Петричко /има малка западна част, откъсната от България и присъединена към Струмишко/ - 37, Прилепско - 54, Радовишко - 36, Скопско - 39, Струмишко - 79, Тетовско - 54, Тиквешията - 25, Щипско -72, Охридско и Стружко - 56, 1 - непосочено, 4 са посочили, че произхождат от - Стара Сърбия или Албания, като под Стара Сърбия вероятно се е имало предвид Косово /в случая южна част/, извън тях от района на Прешево също има едно оземлено домакинство. Общо 1106 оземлени домакинства от Вардарска Македония, Стара Сърбия и Албания.
Последните случаи от Стара Сърбия /Косово/ и от Прешевско са много интересни и доказват остатъци на хора с българско или с активирано по време на войните българско самосъзнание, колкото и малко да са, от район в който се смята че българи няма. Бежанското домакинство от Прешевско е настанено и оземлено в Петрички окръг, а четирите домакинства съответно от Стара Сърбия /Косово/ и Албания са настанени 2 съответно в Бургаски окръг и 2 в Плевенски.

А...с какво да ги оземлят и да са искали повече?
А, колко са починали в периода 1912-1947г.?

Редактирано от Superserb на 20.11.19 22:16.

са повече. Има едни Шароновски къщи (днес са почти изчезнали), покрай Черно море. Бил съм в Равадиново (близо до Созопол). Хазайката беше от Беломорието.

Всички които са били земеделци са били оземлени, макари с по 10 декара. Никой не е оставен.

В Равадиново всички са бежанци, само че от Беломорска Тракия, не са македонци. 220 семейства са настанени били там от най-голямото Гюмурджинско село - Съчанли. Също и 103 семейства от също Гюмурджинското - Манастир. Има и бежанци от Карахадър от Източна Тракия.
Иначе да, бежанците от Егейска Македония заради спогодбата най-вече, са повече /около 80 000 за същия период/. А и желаещите от Егейска Македония и оземлени са около 50% от бежанците от там. От Беломорска Тракия са около 80%, а от Източна Тракия и Мала Азия клонят към 100%.

В понеделник по история.бг коскоджамити професори и доценти, казаха че самите те не могат да се ангажират точно колко са бежанците в България. Един Иван Илчев, надали не е запознат с документите с които и ти боравиш.

В предаване в което се твърди че само от Охридско и Преспанско през 44 г. има 23 хил убити и хвърлени в езерата, няма как да очакваш каквото и да е. Значи това е ясно, а бежанците в България не. Аре стига. Поне за определени периоди е ясно и навремето са излагани обобщени данни официално от българската държава. Сега им се виждат малко и шикалкавят. Аз не мисля, че са малко предвид че с Югославия няма изселническа спогодба и предвид на това че като цяло населението на Северна Македония не е било кой знае колко голямо.

Никой от присъствалите не твърдеше за 23 000 убити, казаха че има твърдения за между Х и У. Добре знаеш, че нито всички бежанци са регистрирани, нито всички оземлени. След 1918г., от СМ може и да не са толкова много бежанците, но тогава и границата със СХС кралство е затворена. А до 1912г., тук идват като у дома си и то основно при роднини. Нито някой ги е броил, нито някой им е помагал, било е нещо като вътрешна миграция. Със сигурност в архивите на земляческите дружества има по-достоверна информация от държавните архиви. Ако си българин, рови там.

От изготвена от Александър Гребенаров диаграма за членския състав на македонските бежански организации в България през 1934 г., има 540 структури с редовни членове 50 634 души, което според някои предполага че в пределите на България към тази дата има повече от 200 000 бежанци от Македония /Егейска и Вардарска/ и техни наследници. Тази бройка кореспондира с това че бежанците /без техни наследници родени в България/ от двата дяла на Македония общо за периода 1912-1926 г. са около 100 000 души /80 от Егейска и 20 от Вардарска/. Повечето от тях са живи към 1934 г. Вероятно има и много техни наследници , родени вече в България, има и десетки хиляди между тях, родени в Македония и дошли в България преди 1912 г. които са живи през 1934 г. Около 90 000 са родените в тези два дяла, които са живи и през 1947 г. като в тази бройка не влизат умрелите, родените в България, дошли в България и после емигрирали повторно в други страни /САЩ, Канада и т.н./. Бройките кореспондират, като се отчитат разни фактори - смъртност, повторна емиграция, раждаемост и т.н.

Редактирано от Dean Dimov на 20.11.19 23:47.

И? Обикновено когато човек се вторачва в някаква тема, иска да докаже нещо. Ти какво искаш да докажеш? Изплюй камъчето.