бежанци в България 1912-26г. / Политика, Свят / Македония

Към 1900 г. Петричка кааза е 41 000 души, Мелнишка 28 000, Горноджумайска 31 хил., Разложка 33 000, Неврокопска 77 000 души, общо Пиринска Македония около 210 хил., до 1912 г., а и след това се е увеличила още. наистина част от Неврокопска не е в България, но част от Демирхисарска е, около 250 000 е била само Пиринска Македония при присъединяването и още повече дори без преселниците към 1926 г. Грубо казано по хора дори само тя компенсира загубата на Южна Добруджа и Западните покрайнини. Родопите, Свиленградско и Странджа - към 1912 г. Ахъчелебийска кааза - 40 000 души, Василиковска - 2-3 хиляди без гърците, Даръдеренска - 20 000, малка част от Димотишка - 4-5 хил., Дьовленска - 27 хил., Егридеренска - 21 хил. без турците, турците в Кърджалийска - десетки хиляди турци, Малкотърновска - 15 000, Свиленградска - 16 000 българи, Ивайловградска - няколко хиляди само българите, отделно изброявам тези кази с останалите турци са около 200 000 души. Бежанците за периода 1912-1926 г. са 250 000 души българи и отделно арменци и белогвардейци няколко десетки хиляди и ето остава грубо около половин милион естествен прираст или около 30-35 хил средно годишно. Колкото е и бил или малко повече в някои години за сметка на една около нулева и три отрицателни леко военни години. Дори 1912 г. е леко положителна, както и 1916 г., реално отрицатени са само 1913 и 1917 г. Наистина има намаление в сравнение с предвоенни години, но то не е толкова голямо колкото го представяш. Около половин милион е естествен прираст за периода 1910 -1926 г., при това за него принос имат и бежанците, не само местните, защото те също раждат. Тези 250 000 бежанци пристигнали за периода 1912-1926 г., към 1926 г. вече имат и десетки хиляди деца, родени на територията на България.