Доклад на отдел Държавна сигурност към Дирекция на полицията за 1942 г:
"...Населението от Западните покрайнини, присъединено към Софийска област, като това от Пиротска и Бабушнишка околии е неприязнено настроено към българската власт и продължава да мечтае и работи за възвръщането на "Велика Югославия". Това се дължи на шовинистичния дух, насаден дълбоко в душата на същото от бившата Югославянска област."

Една година по-рано същият доклад е звучал така:
"Преди всичко трябва да Ви начертая, Господин Директоре, извънредно голямата радост и неописуем ентусиазъм, който владее тук поради дарената свобода. Повикът "Да живее Цар Борис! Да живее Майка-България!" е посъвместен. Сръбското влияние тук изчезва с една голяма бързина."

А в същинските Западни покрайнини сред българите, които до 1919 г си държат за националния си характер, се появяват "дражевисти" - бивши военни от кралската армия.

Редактирано от goga на 12.11.19 00:11.

1941 г. – Към Софийска област са присъединени Босилеградска, Бабушнишка, Пиротска и Царибродска околии.

----

Сигурно има разлика в настроенията в Царибродска и Босилеградска околии от една страна и Пиротска и Бабунишка от друга, тях споменават в доклада, а те са сръбска територия от 1878-а.

Със сигурност е така. Но и в Цариброско и Босилеградско се появяват местни дражевисти.
Всъщност и Струмица е част от Западните покрайнини, но днес кой се сеща за нея....

А авторът един и същ ли е?
Защото не е ново различни хора да гледат едно и също нещо и да виждат различни неща. Например в по-ново време 80% русофили и дебили срещу минимум 50% про-ЕС настроени.
Горното не пречи на извода и за някаква промяна на настроенията в рамките на една година, такива неща също сме виждали, че стават; само го допълва.

”...как сред южната местност хълмиста
Варна свети, чудесна и чиста
като сбъднал се утринен сън.”

Авторът са архивите. Конкретно кой служител на царската ДС ги е писал - няма данни. Случайно попаднах на тези наблюдения в една книга, която наскоро започнах да чета и там между другото бяха цитирани тези донесения.

Но общо-взето в Пиртоско няма сериозна съпротива срещу българската власт. Докато около Ниш - там си има истинска партизанска война. Това е все нашето бивше Поморавие.

Но и, че няма място за приповдигнат патриотизъм - също е видно. Торлаците около Пирот вече са били трайно сърбизирани. Подобен, макар и в много по-малки мащаби процес, е течал и сред някои представители на селските елити в Царибродско и Босилеградско: ВЪРТОП редовно организират наказателни акции - разбирай убийства - срещу български кметове, свещеници , първенци, които вярно и с ентусиазъм служат на новата кралска югословенска власт.

То и така нареченото "Топлишко въстание" през 1917 г също май е основно от бивши българи. И те ядат най-големия бой от генерал Протогеров.

Редактирано от goga на 12.11.19 12:53.

Топлишкото "въстание" е в по-голямата част от участващите...насила вдигнато. Вкл. с разстрели от сръбските организатори на отказващи да въстанат.

Някой неща право да се кажат...въстания и съпротивителни движения се правят с поддръжка от други държави реално..винаги е така. Другото са някакви самоинициативки...дори и масови, който много бързо с организирана държавна машина се потушават. Независимо за коя държава или коя организация става на въпрос. Трябват оръжия, организация, пропаганда, база (защитена), от кедето да се прави всичко и т.н.

В тези краища българското чувство почти го няма още през 1915-та. От наша страна има изглежда някаква програма за дебългаризация или на места имаме хора с инициатива, а сигурно и с желание за разплата. Прочиствана е интелигенцията, в сръбски сайтове могат да се намерят спомени и снимки от тези години. Брачата умишлено вдигат хората в тази област на бунт давайки си сметка, че ще има репресалии от наша страна, искат да има кръв между нас и бившите ни сънародници. Повод май е основно нежеланието на местните да бъдат мобилизирани и пращани по фронтовете.

Говорим за Поморавието през ПСВ. Не там няма масово българско самосъзнание през ПСВ. Само старите си спомнят, че по турско са се викали българи.
Мнозинството не е антибългарски настроено не защото се чувстват българи, а защото имат малко мозак в главата и инстинкт за самозащита. България прави реверанс към местното населени освобождава всички местни войници мобилизирани в сръбската армия, но пленени или от нас или от австрийците. Пускат ги да си ходят по къщите при жените и нивите. Българската власт не им създава проблеми и те отговарят със същото.
То още от Македони на първа линия на фронта са учителите и поповете, на всички страни...то въоражените идват след тях. Те се прочистват и най-вече такива работили в Македония. Повечето сръбски пропагандатори изпращани в Македония са от тази част на Сърбия...говорят без падежи...земеделци със села.

Бунта се вдига по заповед на Антантата. Да се създаде смут в тила, да се прекъсне ж.п. линията и комуникацията по река Българска Морава... в помощ войските на Антантата в Солун. Влизат сръбски четници от други краища, намерени са някой бивши военни сред местните, както и четници. Те тръгват вече да "вдигат" на бунт местното население. Вкл. насила ги вземат в четите с разстрели на отказващите.

А има ли значение, че анексирайки тези територии, всъщност от днес-за-утре коренно променяме отряз всички порядки, може би съвсем не за добро. При амнекс автоматически се сменя и замемя цялата власт и започват да действат законите в Царство България. Така се събуждат с един Закон за защита на държавата, който меко казано ги е преобърнал, според мен.
Затова и агента от ДС, чиято основна цел, задача и изходна точка за преценка е само ЗЗД, така тълкува ситуацията, според този закон.
Представи си, ти си младеж, дори и с българско чувство, но вече си в държава, която може да ти вземе имот и къща дори и само защото изразяваш някакво несъгласие и се сдружаваш с други като теб. Всяка партия и организация, дори стопанска се закрива. Нова няма, трябва да влезеш в разрешена вече българска.
Пак според ЗЗД, има групова отговорност, в смисъл, ти дори само да си присъствал на събрание, без да си взимал дума или изразявал мнение, си наравно виновен с организатори, държали речи, носещи оръжие и т.н.
Агента на ДС няма как да го тълкуваниначе. Всички са в кюпа.

Пак от същата книга - много интересни наблюдения за обществените настроения около и след звенарския преврат от 19 май 1934 г. Общо-взето югославските тайни служби са правили каквото си искат на наша територия, дори без да правят елементарен опит да се прикриват.
Още по-срамното е, че избягали дружбаши и левичари са организирани в контра-чети да борят "терористите" от Въртоп в Царибродско и Босилеградско.
Имало е някъде около 1934 г масова готовност сред нашата интелигенция и интелектуален елит да се "поюгославянчим" - за няколко безплатни почерпки в ресторант бивши стожери на българщината са били готови на всичко, за да получат потупване по рамото и насърчение от Белград; а сърбите са имали много пари и са ги харчили юнашки, за да си купуват лоялност в София. Писателят Константин Константинов има много силни разобличителни редове по този повод. Става въпрос за хора, преподаватели в СУ, писатели, военни, които са проливали кръвта си по фронтовете или са правили научни експедиции в новоосвободените през 1915-18 г земи. Това е една доста срамна страница от историята ни. Хубаво поне ,че сме имали цар - български патриот, та е успял да парира звенарите и да ги изхвърли зад борда.
И забележи какъв е контрастът - само 6-7 години по-късно същите хора реват от радост за националното обединение и заклеймяват сърбо-югославската окупация на Македония и Западните покрайнини. В средата на 30-те години никой, с изключение на крайните български националисти, не е вярвал, не е въобще си представял, че може да има някакъв реванш за 1918 г.

Редактирано от goga на 13.11.19 15:51.