Това са отделни примери. Има и други, ако четем житията на ново мъчениците от Русия. Но не са определящи.

Гладните/разбойническите години след 45 са документирани добре. Все пак разгрома и еуфорията си казват думата, но държавата скоростно овладява процеса.

Спомнете си какво е било в България след Освобождението.

1. Доста силно избуява...руския национализъм при Сталин. Затова и Ленинград го отнася много към...Сибир.
2. Проблема, е че е с много насилие този успех. В момента, в който решават значително да намалят насилието. Прогреса спира.

Редактирано от Superserb на 11.11.19 19:44.

Това е точно така. Пренапрежението и постоянното “обсадно” мислене, както и преследването на утрешният ден довършват СССР. Това и разбира се “Американският Супермаркет”

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

3. Анекдотичен пример, Сталин буквално изпаднал в дупка на 22—ри за седмица. Идват генералите, той мислил да го разтрелят. А те... тов. Сталин, ние мислим да направил така и така... СССР не е е РИ от 1914 или СССР от 1922.

----

Лъжи на Хрушчов плъзнали къде ли не. Запазен е журнала в който са записвани посетителите при Сталин, след превантивния германски удар той не прекратява работа, не е в кабинета си единствено на 29 и 30 юни. Събитията са описани според мен правдиво в беседите на Молотов с Чуев.

Лъжи или не, няма го публичното изявление цяла седмица. А и заповедта за контраатака също я няма. Има извикването на германският представител и неистовите молби за мир.
Т.е. дори и да е поукрасена историята, тя е по същество вярна, за паника на Сталин.

Но както и да е, може би вие сте останал с впечатление, че СССР е супер—дупер. Не е. Но да си затваряме очите за постиженията и какво води до тях (независимо от цената) не е здравословно. Вижте сега как има мощно течение за реабилитация на социализма в световен мащаб.

А и заповедта за контраатака също я няма. Има извикването на германският представител и неистовите молби за мир.

----

Това е съвсем невярно.

Беседа наркома иностранных дел СССР В.М. Молотова с послом Германии в СССР Ф. Шуленбургом

22.06.1941

Шуленбург, явившийся на прием в сопровождении советника Хильгера, сказал, что он с самым глубоким сожалением должен заявить, что еще вчера вечером, будучи на приеме у наркома т. Молотова, он ничего не знал. Сегодня ночью, говорит он, было получено несколько телеграмм из Берлина. Германское правительство поручило ему передать Советскому правительству следующую ноту.

«Ввиду нетерпимой далее угрозы, создавшейся для германской восточной границы вследствие массированной концентрации и подготовки всех вооруженных сил Красной Армии, Германское правительство считает себя вынужденным немедленно принять военные контрмеры.

Соответственная нота одновременно будет передана Деканозову в Берлине».

Шуленбург говорит, что он не может выразить свое подавленное настроение, вызванное неоправданным и неожиданным действием своего правительства. Посол говорит, что он отдавал все свои силы для создания мира и дружбы с СССР.

Тов. Молотов спрашивает, что означает эта нота?

Шуленбург отвечает, что, по его мнению, это начало войны.

Тов. Молотов заявляет, что никакой концентрации войск Красной Армии на границе с Германией не производилось. Проходили обычные маневры, которые проводятся каждый год, и если бы было заявлено, что почему-либо маневры, по территории их проведения, нежелательны, можно было бы обсудить этот вопрос. От имени Советского правительства должен заявить, что до последней минуты Германское правительство не предъявляло никаких претензий к Советскому правительству. Германия совершила нападение на СССР, несмотря на миролюбивую позицию Советского Союза, и тем самым фашистская Германия является нападающей стороной. В четыре часа утра германская армия произвела нападение на СССР без всякого повода и причины. Всякую попытку со стороны Германии найти повод к нападению на СССР считаю ложью или провокацией. Тем не менее факт нападения налицо.

Шуленбург говорит, что он ничего не может добавить к имеющимся у него инструкциям. Он, Шуленбург, не имеет инструкций по поводу техники эвакуации сотрудников посольства и представителей различных германских фирм и учреждений. Посол просит разрешить эвакуировать германских граждан из СССР через Иран. Выезд через западную границу невозможен, так как Румыния и Финляндия совместно с Германией тоже должны выступить. Шуленбург просит к проведению эвакуации германских граждан отнестись возможно лояльнее и заверяет, что сотрудники советского посольства и советских учреждений в Германии встретят со стороны германского правительства самое лояльное отношение по части эвакуации и просит сообщить, какое лицо будет выделено по осуществлению техники этого дела.

Тов. Молотов заявляет Шуленбургу, что поскольку к сотрудникам советского посольства и советских учреждений в Германии будет проявлено лояльное отношение, на что т. Молотов надеется, то и в части германских граждан будет проявлено такое же отношение. Для осуществления эвакуации т. Молотов обещает выделить соответствующее лицо.

Тов. Молотов спрашивает: «Для чего Германия заключала пакт о ненападении, когда так легко его порвала?»

Шуленбург отвечает, что он не может ничего добавить к сказанному им.

В заключение беседы Шуленбург говорит, что он в течение 6 лет добивался дружественных отношений между СССР и Германией, но против судьбы ничего не может поделать.



Записал Гостев




Заявление Шуленбурга в 5 час. 30 мин. 22 июня 1941 г.

Ввиду нетерпимой далее угрозы, создавшейся для германской восточной границы вследствие массированной концентрации и подготовки всех вооруженных сил Красной Армии, Германское правительство считает себя вынужденным немедленно принять военные контрмеры.

Соответственная нота одновременно будет передана Деканозову в Берлине.



АВП РФ. Ф. 06. Оп. 3. П. 1. Д. 5. Лл. 12–15.

А ми с първата ти точка съм само до някъде съгласен. То е доста бавен този процес с "гордия съветски човек" и е щял да бъде дори мимолетен, но в крайна сметка позитивния финал за Съветите във ВСВ, укрепва това, което пишеш. Голодомора и сталиновите репресии карат и селяни и военни, а те са значителен дял от населението на страната, да са недоволни от болшевишката власт. Към тях трябва да добавим и остатъците от хората на изкуството и творците като цяло. Само отчаянието от безпощадния германски агресор и обръщането хода на войната, сплотява населението и заздравява понятието "съветски човек". Но да припомним хилядите червеноармейци, вербувани от Вермахта. Вярно, измежду тях има всякакви, особено много украинци, не само руснаци, но там са и множество висши чинове. Изобщо борбата с болшевишката чума не е чужда на множество руси, белоруси, украинци, казаци (цели подразделения от тях минават на страната на немците, та чак си имат любим германски фелд-атаман), татари, кавказци, тюрки и какви ли не народности от огромния Съветски Съюз с радост отиват при немците. Зарежи я гордостта на някои криминални затворници (то при политическите трудна работа).

По втората точка - впечатляващо е бързото преместване на индустриалните центрове далеч от пътя на германското настъпление, т.е. изобщо не загубват цялата си индустриална база през 1941-ва. Техническия прогрес може би изглежда впечатляващ, особено във военната сфера, поначало водеща и до днес, но подчертах как привидно добри образци, се оказват небоеготови, дефектни, лесно повредими. Отнася се и за сухопътната (дори бронираната) и за авиационната техника, доколкото за морска изобщо не можем да говорим.
След войната възстановяването се дължи до голяма степен на буквално множество разградени немски предприятия след краха на Третия Райх и пренесени на територията на СССР барабар с цялата заварена технология и имущество до последната немска гайка (наречи го ако искаш особен вид внос на технологии).

По третата точка - анекдота е по-скоро верен, въпреки някои интересни моменти на опонента ти. Чистката сред военните, а после и премахването на Ежов, подсказва развитие на параноя у Сталин и подписването на мирен договор с най-силната държава в Европа, с най-опасния в очите на съветския диктатор европейски лидер е постижение, поуспокоило духа му за има-нема две години.
Знаем, че не вярва на сведенията на Рихард Зорге, не вярва и на командирите си от предната линия, поели първия удар на Вермахта. Приемането на факта със сигурност разклаща стоманения човек така, както нищо друго в неговия живот (добре де, смърта на съпругата му може би е по-голям удар, но и той вече е на други години). Във вътрешен план няма приятели, а само подмазвачи, които параноика в него му подсказва, че ще го отстранят при първа подходяща възможност, каквото е германското нападение. Фюрера, който му е некакъв личен идеал и едва ли не поведенчески образец в съзнанието му е външния единствен приятел или поне съюзник, който изведнъж тръгва срещу него. Какво му остава в момента на истински шок от обстоятелствата!
Може да се спекулира много, но просто вожда го няма седмица, изобщо...

Редактирано от kuduger-96506 на 12.11.19 01:14.

Абсолютно сте прав по първа точка.
Определено, в Зап. Украйна, Белорусия, Прибалтика (страните паднали под съветска власт най-късно), гордият советски чоловек не хваща декиш, чак до 91.
Но в Русия, колкото и да ни представят РОА и 'партизанското движение' (фън факт, повечето 'партизани'първо са бандити, след това партизани, така наречената 'Белоруска партизанска територия си е бандистка обшност и после е разгромена от Сталин) са по-скоро изключения.

Огромният ентусиазъм в СССР в началото на войната, ниското ниво на дезертъорство (особенно в сравнение с ПСВ), показва че началото на сов. чоловек е поставено. Разбира се, пострадалите от червеният терор (казаци, кавкаци, поволжието и прочие) не стават съветски хора.

За техническият прогрес, казвам го - не като лидер в света, а в сравнение с Руската Империя.

Спрямо имперска Русия индустриалния напредък и технически прогрес на СССР е безспорен, но със споменатите условности.

Колкото до ентусиазма на гражданите на СССР и ниското ниво на дезертьорство, бихме могли да поспорим доста.
Ще маркирам два момента:

Първия, свързан с ентусиазма, го намирам във връзка с посрещането на все още непознатия завоевател, като освободител на много места из съветските селища на обширния източен фронт. Немците скоро ще дискредитират този си образ на освободители от Сталин и болшевиките, но е факт, че множество съветски граждани първоначално са доволни от срещите си с германците, каквото и да ръси по въпроса комунистическата пропаганда от периода и след това.


Второ: дезертьорството при силното присъствие на НКВД и техните заградителни части е значително по-трудно отколкото по време на царската армия, което не пречи пък немците да пленяват милиони червеноармейци в началния период на сблъсъка и той за военната история на света буквално е наситен с рекорди от такъв характер. Никога преди това и никога след това не е имало подобно количество хора да бъдат пленявани на веднъж. Обяснението го оставям на теб, но точно тук се появява и прочутата заповед на Сталин "Ни шагу назад".

РОА като част от Вермахта би трябвало да разглеждаме в отделен и различен контекст в който са и по малобройната РОНА и неколцина други подобни тям организации и подразделения, които бях изредил тук преди повече от година. Те включват разбира се и множество някогашни белогвардейци, живеещи в чужбина. Бих ги нарекъл твърде много изключения, за да са такива!

Партизанското движение е спорно до колко (и ти в този дух си го споменал) и дали всъщност е поддръжник на съветската власт или по-скоро е спонтанна съпротива срещу агресора (на по-късен етап вече организирана), естествено използвана от централното правителство.