Любопитно изследване:бълг. потенциал във Вардарско / Политика, Свят / Македония

аз нјамам никакво доказателство че некој от моите преки претци се имал за балгарин. Значи преполагам, и много е верјатно да е било така до некаква степен, нарочито че двама прадедовци учасници во големото востание са били писмени и са ходили в балгарско училиште на детска возраст (което е 100% потврдено) при това едениа и два класа тогавашна гимназија в Битоља а и сашто е имал достап до преписки на организацијата, но, нјамам устно (нито написмено) предание , намек или било каква приказка от било кого от којато бих могал с мирна совест да кажам и да тврдам че са били с балгарко самосознание или пак оште повече че са се залагали за балгарштината в пошрок смисал нито пак как са восприемали балгарското име(ако изопшто) и до какав степен са го разбирали като припадност генерално.
Напротив, единственото семејно предание за прадедо ми Дончо поврзано с балгарштината е по некаква начин отрицателно т.е. като такво е пренесено до мене от башта ми. Дедо ми Флоре некојпат е бил казал пред башта ми че след провала на востанието прадедо ми Динчо е преживјавал много трудни денове, четата била растурена, предавтсва и потери на сите страни, и на 2-3 пата е бил близо да баде заловен от турците(след това некак си успјал с чужди документи да се истегли през Србија и Романија и со брод избегал за САШт). Приказната има два три варијанти но воглавно суштината е: една вечер некаде помеѓу 1930 и 1935 година соратник на прадедо ми, Иљо от село Живојно които му бил и војвода на четата по едно време дошел е на гости ... всичките жени и деца били испадени од стајата но дедо ми Флоре като најстар от децата се добрал да слуша какво говорат... Дедото Иљо казал че можеби балгарите ште се врнат и нешто в този стил ... но прадедо ми се наљотил и остро му отврнал че не иска ни да чуе ни да ги види балгарите оти както разбрал от преписки след востанието цитирам “Те (се мисли на нашите војводи и првенци на организацијата) са се борили само за Балгарија и са мислили само за Балгарија а не за нас“. Какво наистина е мислил дедо Дончо, дали наистина така е казал и какво е разбал малкиа Флоре много трудно ште утврдим оти дедото Дончо строго е пазил да не говори за тие нешта даже и когато е бил упорито попитван от внуците (башта ми много го еинтересувало на пример дали е убил турчин некога).
Та искам да кажа че тук има голем проблем оти настава одреден прекин в колективната и семејната меморија от коиот произлизат преданија които се половични е можеби и навеждат на прогешни изводи и пр.. В секи случај постои една доза на нејаснотиа и недореченост т.е. как аз да кажа на сина си че прадедо ти Дончо бил балгарин или не бил македонец или нешто от сортата ?