Според таблиците на фон Мах, офицер и етнограф, личен адютант на Фердинанд, в шестте епархии на Вардарска Македония към края на 19 век - Скопска, Велешка, Дебърска, Струмишка, Битолска и Охридска живеят освен българи-екзархисти и следните екзархисти от небългарски произход:
- в Дебърска 2676 души, в Охридска - 2 280 души и в Скопска - 978 души, няма такива във Велешка, Битолска и Струмишка епархии

В шестте епархии има и следния брой етнически гърци: в Битолска - 150, в Скопска - 90, в Струмишка - 65, във Велешка - 35 и във Охридска - 23

Патриаршистите от небългарски и негръцки произход са както следва: в Скопска - 55 815, в Битолска - 16 128, в Дебърска - 10 672, в Охридска - 10 754, Велешка - 4370 и в Струмишка - 2 430.

Прави впечатление, големият брой патриаршисти, от небългарски произход, в Скопска епархия според фон Мах, в случая той е приел населението от най-северните райони на епархията, общо от около 50 000 души, в Прешевско, Търговишко, в скопско Църногорие и може би частично в северно Кумановско за сръбско. В останалите случаи става въпрос за етнически власи или албанци. От етническите българи, според фон Мах, разпределението е както следва:

В Скопска - 173 562 екзархисти и 61 332 патриаршисти
В Охридска - 93 448 екзархисти и 30 037 патриаршисти
В Битолска - 68 528 екзархисти и 46 134 патриаршисти
Във Велешка - 43 360 екзархисти и 4 405 патриаршисти
В Струмишка - 59 992 екзархисти и 13 299 патриаршисти
В Дебърска - 54 900 екзархисти и 10 704 патриаршисти

Редактирано от Dean Dimov на 12.10.19 15:41.

И то не само в Скопска, очевидно и в Дебърска и Охридска.

Тъй. И след това ако дадеш колко от екзархистите за периода 1913-1941г., се изселват в България, отчитайки че се изселват най-непримиримите и будните. И като добавиш убитите и вкарани в Идризово и Голи Оток между 1944-1950г. И накрая и емиграцията отвъд океана, 1950-1970г. И започва да свети една голяма червена лампа.
В нашия участък на улицата в Кичук Париж, живеят 800 души. Мога поименно да изброя кои 120 човека ако се изселят, а други 30 ако се спукат от бой, то няма да е трудно да се предвиди какви ще са останалите 650, след 50г. облъчване. Чисти румелийци ще са.

Голяма част от по-будните се изселват и преди 1913-та по икономически причини, като се добави и това което ти изброи резултата го виждаме - отрицателна селекция, упадък и тираджии анализатори.

По точно власите, които логично искат да се интегрират в българските аре

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

В Дебърска става дума за албанци, в Охридска също, за албанци и власи,тя излиза извън пределите на С. Македония и е и в района на Поградец в Албания и в сега граничния район на Преспа в Гърция, Албания и С. Македония. Не съм сигурен Крушево и власите му къде се падат?

Редактирано от Dean Dimov на 12.10.19 18:30.

То в Поградец православните едва ли са 1000 души по онова време.

Броят на бежанците от Сръбска Македония не е толкова голям, колкото обикновено хората в България си мислят. Броят на всички бежанци, регистрирани като такива в България по "Закона за заселването на бежанците" за периода 1912 до 1926 г. е 252 370 души, за толкова бежанци говори и Ляпчев пред Обществото на народите. От тях 79 369 са от Егейска Македония, 62 998 от Източна Тракия, 42 308 от Западна Тракия, 27 912 от Добруджа, предимно Южна, 20 323 от Сръбска Македония, 11 104 от Западните покрайнини, 7 296 от Мала Азия, и 1068 от други места. Разбира се има и много преселници от външни българи и преди 1912 г. Скептик съм, че е имало много нерегистрирани, практически всички трайно установили се и незаминали за Америка или другаде са се регистрирали. Между 1926 и 1931 г. почти няма преселения, от Сръбска Македония са само 14 души, заради строгата затворена граница, а общо от всякъде от съседни земи 697 души. Тук няма да смятам и преселници след това, но от Вардарско не са много, дори има през 1945 и 46 г. година обратен процес, комунисти които ще градят Югославска македония да се изселват от България към Югославска Македония. Всичките живи хора на територията на Народна Република България (без наследниците им) според преброяването от 48 г. в НРБ, родени във Вардарска Македония са малко над 27 хил души.

Между другото Стоян Райчевски таблично, отразено в някои негови книги, неволно е разменил броя на бежанците от Добруджа за периода 1912-1926 г. който е 27 912 със броя на бежанците от Западните покрайнини, който е 11 104, като с това е създадено погрешно усещане за мнозина за голямо изселване едва ли не на половината население от Западните покрайнини, което не отговаря на истината. За там и броят 11 хил. не е малък разбира се.

Охридската епархия. Говорим и за албански православни села наоколо, В Поградецко и в Опарска нахия, също и за Охридските власи и албанци и Преспанските власи, тези от Ресен и др. също и за власите от Горна и Долна Белица и др. Струва ми се че и Крушево попада в тази епархия, но не съм сигурен. В Дебърска епархия са албанците шклаи от Река.

Редактирано от Dean Dimov на 12.10.19 19:31.

Излиза, че Егейска Македония е била доста по-напредничав български край от Повардарието...