Защо си мисля, че Михалчев, Разбойников и Шишков са по-орави от Милетич ли? Защото те са много по-добри познавачи от Милетич на Източна Тракия. Милетич не е правил прочувания на областта, и през 1913 г. е нямало как да ги направи на място, след като българското население е масово избито или прогонено. Освен това като прототип на статистиката си е ползвал тази на Тома Карайовов, който се е ръководил главно при съставянето на своята статитистика от турските салнамета, където има български села с патриаршисти, представяни за гърци, а само на места е използвал екзархийски данни.
За Хаскьой, Михалчев се позовава на членовете на Карнегиевата комисия: "Хавса се състои от две махали - мюсюлманска и християнска. Тук християните се наричат "гърци", но всъщност са българи патриаршисти...." - Карнегиевата анкета по войните през 1912 и 1913 г. - стр. 117 - 118.

Затова гълча от сума време!
Подобни наброявания имат представителност само по време и място заради динамиките в прираста, миграцията и естеството на собствеността и трудовите отношения.
Обществото е патриархално, консервативно и главно земеделско до Освобождението. В земеделието няма професионално разделение, а съсловно, по собственост на земя и средства за производство. За уседналост се иска собственост или обособяване в съсловия. Например, село от ратаите в чифлика на бея. Бея се разорява и ратаите или получават някакво право да обработват земя (исполичари) или се мести, разселва. Цифрите се променят за няколко години драстично само по икономическа причина.
Село Лъджекьово (днешно Лутра), до Дедеагач е чисто турско до 1828. Преди това е най-вероятно гръцко или влашко с развалините на Траянопили. Овцете се пасят от българи, а района е земеделски. Селото няма естествен прираст. На българските овчари не е разрешено една зима да се приберат и насила са заселени в това село. Само от прираст и преселение в 1864 българите са повече от турците и църква си строят, а повечето земя наоколо се обработва само от тях. След 1878 картината толкова се променя, че българите са над 1000 души, турците са много малко вече и в селото редовно отсядат комити. Петко Войвода играе хоро на центъра, а в 1907 Лазар Маджаров с още пет човека загива в него, в бой с редовна армия.
Макар да има една-две фамилии останали до днес, те вече са си гърци.
Такава е картината навсякъде по долини и равнини или с големи пасища.
Обратното се случва в селища с професионално разделение, като войнушките или дюлгерските и гурбетчийските поминъци. Дебърско е с отрицателен прираст няколко века подред. От 15000 17 век, до 10 000 в 1873, като само 3800 са българите. В 1905 са 3120 души, още преди обезлюдяването от въстанието 1913 и ПСВ.

Задължително е с всяка цифра да се посочва не езика на населението към момента, църковна принадлежност или дори училище, а прираста преди този момент и след него поне в период от 50 до 100 години с описан поминък и преселения. Инак нищо няма да значат цифрите от едно дадено преброяване и охарактеризиране, освен пропаганда някаква национална (взимаш най-високата цифра от определено време, която да ти изнася). Те могат да се променят буквално за 5 до 10 години до неузнаваемост в периода 18-19век, а за началото на 20 още повече.
По-удачно би било различните групи населения да се определят по нещо като "ареал на прираст и поминък", защото затова се искат устойчиви условия за дълъг период.
Език заради даскъла, църква заради попа или име с окончание от гурбет не охарактеризират човека, камо ли общността.
Не ме притеснява, че има погърчено семейство в селото, ако то не допринася за естествения прираст за гърците (виж динамики от прираст екзархисти/патриаршисти в Горно Броди). От друга страна, 500 или 1000 души българи, земеделци само с ествествен прираст за около 50 години могат да се удвоят. Могат и да се стопят, ако загубят поминък.

Принципно за броя на населението всяка статистика се основава на турските салнамета. Това за броя на населението, а как се класифицира селото вече според знанията и информацията на оценяващият ги.
Проблемите с турските салнамета:
- първо се публикуват няколко години след преброяването;
- второ и оценяващия ги ползва няколко години след това, което вече дава разлика от по 5-6 до 10 години;
- трето от средата на 19 век..осм. империя ги "пипа" салнаметата. Като за земи с чужди претенции малко се намалява населението на "претендентите" и се увеличава на мюсюлманите, разбира се в разумни граници. По мои наблюдения 5 до 10%;
- липсата на точни данни от планински и полупланински региони или изолирани;
- данните са за ханета, т.е. домакинства. Като според мен има разлика в градските и селските домакинства;

Да почетем елинизма и неговите корени. На вашето внимание, емирство Крит(824-961) и неговите жители, които зорноволно приемат християнството от монаха Никон Метаноит в 961г., за да станат основа на днешните "цисти гърци", преки потомци на араб....ъъъъ на Минойската култура

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Георги К. Мучитанов или Мучитано, известен като Касапчето или Влашето (на арумънски: Ioryi Mucitano), е български революционер от влашки произход, войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Георги Мучитанов е роден в 1882 година в Крушево, днес Македония и по народност е влах. Завършва IV клас в румънското учи­лище в София, където организира армънски комитет за въоръжена борба в Македония. По време на Илинденско-Преображенското въстание през 1903 година е в четата на Гьорче Петров. След въстанието става самостоятелен войвода и дълги години води чета на ВМОРО в Берско, Негушко и Ениджевардарско. През 1906 година по каналите на ВМОРО влиза в Македония с чета съставена от власи: Косту Дабижа, Таки Динчя и Наум Петрушевски от Крушево, Унчю Дамаш и Георги (Йори) Гаки Доду от Гопеш, и Наки Кузман от Маловища. В Паяк планина предава ръководството на четата на Михаил Хандури от Ливада.

През лятото на 1907 година той или Георги Касапчето от Месимер заедно с Иван Златанов и Михаил Хандури се среща с Телос Агапинос и Антонис Мингас, които се опитват да ги привлекат на гръцка страна и да развалят българо-влашкия съюз в Ениджевардарско. Андартите са пленени и обесени няколко дни по-късно.

След Младотурската революция от юли 1908 година Георги Мучитанов, Алексо Стефанов и Трайко Краля се заемат да възстановят активността на ВМОРО в Битолско. Георги Касапчето и Васил Пуфката убиват през 1909 година Йово Йованович, бивш деец на ВМОРО, поставил се в услуга на турската власт.