Направи ми впечатление следното изречение на Деан Димов “Надценяваш патриархално-консервативния българизъм на македонското село, той съществува главно в градска, търговско-занаятчийска грамотна среда преди 1912 г., в селата е по-слаб и без устои.”

Интересно изявление за македонското село в което са живели 80%+ от цялото население, и което е било основния мощен демографски двигател, направил възможно населението на Македония устойчиво да расте въпреки войни, въстания, изселнически вълни и т.н. ... Заслужава да се отбележи, че патриархалното начало като цяло е по-слабо изразено сред българите, отколкото сред албанците например, но това е друга тема.

Темата, която искам да повдигна, е за ролята на еснафите в борбата за църковна независимост. Не е тайна, че именно еснафите в градовете (тоест средната градска класа) са гръбнакът на борбата срещу гръцкото духовенство и те довеждат екзархията в повечето македонски градове. Не чорбаджиите, които често се гърчеят, не бедняците, не селяните, а именно средната градска класа. Един стар македонец с произход от Охрид ми разказбаше за ролята на кожарския и рибарския еснафи в Охрид за довеждането на Екзархията. Някой може ли да препоръча добра книга, която хвърля повече светлина по темата?

Има разбира се известно генерализиране в това, защото има и примери за села, които приемат Екзархията много рано (идва ми наум примера за 1-2 села в Южен Пирин, май Гайтаниново и Либяхово бяха), които стават центрове на църковната борба в района още от 60-те години на 19-ти век.

Абсолютно същата картина е и в Моравско, особено в Пирот....селското население е в рамките на предмодерна и предимно религиозна идентичност, а градското започва да се национализира. В периферията обаче- Ниш, Враня, Лесковац, Прокупле, още до Освобождението сръбското влияние се налага силно и доминира, въпреки екзархийските общини. Пирот е голямо изключение, но той си е в друг субрегион, което личи ясно, ако човек е пътувал из тези краища....Сърбите проникват там активно след 1850 г., следвайки и "Начертанието" на Гарашанин, за което често пъти забравяме....

Ако се Бугари, арно - ќе се разберам...

Щрък, интересно ми е - понеже си от онзи край, а си и професионален историк и уважаван университетски преподавател - кажи ми как става тъй, че Ниш, който категорично е сочен за български и от самите сърби до 1878 г, изведнъж осъмва като сръбски и за има-няма 20-30 години не остава и следа от българското му минало?. Говорим за екзархийски град, а не за неуки селяни.

Френският консул е категоричен, че Нишкото въстание е въстание на българите. А са някакви 30-40 години преди сърбите да го присъединят.

От Ниш има опълченци и български четници.
Да, знам, че през 1915 г, когато влизаме, бившите екзархисти там се обръщат и пак се побългаряват /поне частично/, но явно това е нефелно връщане към корените, щом днес няма и един българин, и дори спомен, че някога е имало българи.

Например, в Неготинско и Зайчарско, чак до 1944-45 г има някакъв смътен спомен, че някога дядовците им са наричани "бугари" и те самите са се считали за такива.

Редактирано от goga на 07.10.19 10:09.

Ниш е особен случай, не е изведнъж и още в началото на 19 в. Шафарик казва, че "истинските сърби започват от Прищина и зад Ниш, а нишлиите по-обичат да се наричат българи", но самият факт, че имат и двете опции още в началото на 19 в. говори много. Въстанието от 1841 г. е описвано без изключение като българско и въстаниците като българи, но през 50-те и 60-те години на 19 в. има масирана сръбска пропаганда, опряна и на исторически факти /в Късното средновековие Ниш е бил и сръбски/, и израства поколение, което към 70-те години вече е доста разколебано и индиферентно, а да не говорим, че и тук и във Враня си има стари патриаршисти, които стават сърби, тъй като Белградската митрополия е към Константинопол и не са смятани за схизматици. Тази периферия е описана много хубаво в писмата на Шишеджиев, учител във Враня, който описва ситуацията около 1873 г. и кори Каравелов за нападките му против Екзархията, които сръбската пропаганда много умело ползва именно във Враня, за да отслаби пробългарската "партия". Стефан Дечев написа една интересна статия, в която хваща според мене добре това хибридно състояние, макар че преувеличава хибридността и пренебрегва сръбския политически и икономически натиск в тези краища. В Тимошко нещата са други, те влизат в Сърбия още през 1833 г., там няма голям натиск, а просто се сърбизират бързо, с изключение на "тетевенчаните", които силно се отличават и от торлаците и от сръбските преселници от Северно Косово.

Ако се Бугари, арно - ќе се разберам...

Има сръбска държава близо до града ти, българска няма и не е ясно кога и дали ще има. Виждаш, че от Сърбия турците са прогонени, освободили са се земи, имоти, възможности за търговия, чиновнически места... И щом ти казват, че си свой, сърбин, защо да се дърпаш?

Ниш и Враня е станало 50 на 50 след въстанието, но с елементи на българско превъзходство, до сърбизирането на българските чорбаджии, Лесковац и Прокупле са със сръбска доминация, но пак не съвсем. Още Чилингиров беше извадил сръбски вестници от 50-те и 60-те години на 19 век, които пишат за новини от България от Прокупле и Лесковац.

Бугариja тях все още през 50-те години е географска област за територията източно от държавата им относно земите на реките , които се вливат в Дунав и по на изток за земите северно от Стара планина. В момента в който виждат че под "бугари", други разбират етнически реалии, обръщат плочата. Когато се говори за българи в Нишкото въстание от 1841 г., за тях това са етнически сърби и географски българи според интерпретацията им за тогавашното виждане.

Редактирано от Dean Dimov на 07.10.19 21:35.

Когато се говори за българи в Нишкото въстание от 1841 г., за тях това са етнически сърби и географски българи според интерпретацията им за тогавашното виждане.
Това откъде го измисли?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

В Ниш, Лесковец и Враня има сръбски ядра от истински сърби. Преселници в тези градове от Северно Косово. Още при великата им сеоба и изтласкване на сърби от Косово на север. Освен това има масова сръбска колонизация на тези региони веднага след 1878г. Албанското население, което е значително до 1878г. се изселва към Косово, а на негово място се заселват сърби от Северно Косово. Да сръбската пропаганда е много силна там след създаването на сръбската държава нач. на 19 век. Ниш е дефакто приграничен град на Осм. империя със Сърбия. Българската Екзархия в Ниш присъства след създаването си... но само номинално. 1870г. мнозинството от в град Ниш е с ясно сръбско самосъзнание, дори Екзархията не смее много много да говори за българи. А Ниш е център на Поморавието по него се водят и Лесковец и селата. След сръбската колонизация 1878г. вече твърдо всичко е сръбско...българско самосъзнание е като някакво екзотично минало.

Все си мисля че към 1878г. Пиротско и Вранско са можели да бъдат отървани. Ако Пиротско бе присъединено към България. А Вранско върнато в Осм. империя. Вранско щеше да си е чиста Македония. А то към Враня се ориентират и християните в Източно Косово.

И двата региона Пиротско и Вранско са със значителна демография за онова време. Като Пиротско напълно християнско, с изключение на една турска махала в самия Пирот. Щеше да е здраво демографско подсилване на България с Пиротско и на Македония с Вранско. На Македония с поне 10% и то цяла.

Поне Босилеградско да бяха присъединили към Македония след ВСВ. Поне щяха да пълнят демографията на Вардарска Македония, а не на Сърбия...

Чакай, нали доброволно са влезли в Екзархията. Нещо не ми се вързва със сръбското ядро в Ниш.
Аз, доколкото знам, работите са били на кантар през 1878 г. Сърбите подкупват няколко от нашите екзархисти там, за да надделеят.

Пирот категорично си е бил български. През 1885 г там местното население ни посреща като освободители. После има масови екзекуции и депортации.

Бях чел някъде доклад относно възможността за ребългаризация на района през 1917 г. Смятало се е, че процесът все още е обратим. Докато през 41-ва вече е ясно, че няма такива опции.