Re: Идва преломен момент за Северна Македония / Политика, Свят / Македония

Нов човек на масата. Идва преломен момент за Северна Македония

Димитър Бечев

Обикновено сме свикнали да говорим за миналото на съседна Северна Македония, но идните няколко седмици ще имаме повод най-накрая и да поговорим и за бъдещето.

На 17-18 октомври лидерите на ЕС ще вземат решение за начало на преговори за присъединяване с балканската страна. Това, че решението вероятно ще е положително, стана ясно от сигнала, подаден от председателя на Европейския съвет Доналд Туск, който от Скопие призова ЕС да отвори врати.

Междувременно Зоран Заев получи зелена светлина от партиите от управляващата коалиция в Германия, където беше на официално посещение на 25 септември. От трибуната на Общото събрание на ООН в подкрепа на преговорите се изказаха гръцкият премиер Кириакос Мицотакис и президентът Румен Радев. Докато беше в опозиция, Мицотакис се противеше на Преспанския договор, с който се уреди гръцко-македонският спор около името. Спечелвайки властта, той съвсем очаквано зае различна позиция.
Някой против?

Единствената неизвестна е как ще постъпи Франция, която се очертава като основен противник на разширяването на Евросъюза. Не е изключено Еманюел Макрон да “пусне” Северна Македония, но да каже “Non” на Албания, където реформите на съдебната система не са дали резултат. И така да убие с един куршум два заека, образно казано: да демонстрира едновременно конструктивност и твърдост, що се отнася до върховенството на правото.

Да оставим обаче политическите сметки настрана. Моментът е преломен. Повече от едно десетилетие (Северна) Македония буксуваше по пътя си към НАТО и ЕС. Към 2005-2006 г. тя минаваше за отличник заедно с Хърватия. Но с идването на власт на Никола Груевски и разпалването на спора с Гърция нещата се промениха.

Първо Черна гора, а после и Сърбия изпревариха Скопие в маратона по посока на ЕС. Черна гора успя да постигне членство в НАТО - резултат, който малцина очакваха през 2008 г., когато Гърция блокира присъединяването на тогавашната Република Македония.
Ако не мине котка път

Към днешна дата нашата съседка е на прага на Атлантическия пакт. През юли Комисията по външни отношения на Сената на САЩ одобри присъединителния протокол, подписан в началото на годината. Ратификацията от американска страна е чисто процедурен въпрос. Същото важи за останалите членове на НАТО, чиито законодателни органи още не са гласували. Държавният секретар на САЩ Майк Помпео ще посети Македония през тази седмица.

Северна Македония е на прага на Атлантическия пакт

Освен ако котка не й мине път, Северна Македония ще седи на масата на предстоящата среща на върха в английския град Уотфорд (3-4 декември т. г.) в качеството си на тридесетата поред страна - членка на Алианса. В края на 2019 г. Заев и външният министър Никола Димитров ще могат да се похвалят както с приема в НАТО, така и с преговорите с ЕС.

Без да омаложаваме НАТО, който все пак е гарант за сигурността на Северна Македония, процесът за присъединяване към ЕС играе изключително важна роля.

Членството е условие в страната да се състоят преобразувания, които да заздравят институциите, да дадат тласък на икономическото развитие и - най-важното - да гарантират върховенството на правото.
"Овладяната държава"

Разбира се, няма какво да се лъжем. Опитът на България, а и, както се оказа, на други страни от Източна Европа, показа, че подобни промени може да се окажат в голямата си част фасадни и козметични. В момента, в който влязохме в ЕС, фасадата започна да се рони – както стана с мазилката на някои псевдонеокласически сгради в центъра на Скопие, издигнати по времето на Груевски.

Една от поуките от разширяването на Евросъюза е, че без вътрешнополитически ангажимент за същностни реформи и обществен натиск отдолу, “екшън плановете” за борба с корупцията и налагането на законност и отчетност се оказват празни заклинания.

В Северна Македония до болка познатият ни феномен на “овладяната държава” има дълга и славна история. В известен смисъл корупционните схеми са и основа за вътрешната стабилност, тъй като позволяват на македонските и албанските политици да си сътрудничат в споделянето на властта и разпределението на порциите.

Как Зоран Заев или пък който и да е друг на негово място ще изчисти тези Авгиеви обори не е ясно. Особено ако се има предвид, че управляващият Социалдемократически съюз на Македония (СДСМ) се отличава от ВМРО-ДПМНЕ най-вече по това, че прекара дълго време в опозиция и беше встрани от паричните потоци и държавната машина. За другия важен играч в македонската политика, ДУИ на Али Aхмети, няма нужда да отваряме дума. Самият факт, че партията е почти непрекъснато на власт от 2002 г. насам, е красноречив.

До болка познатият ни феномен на “овладяната държава” има дълга и славна история в Северна Македония

Скандалът, който разтърси Северна Македония през последните месеци, свързан с изнудването на известния бизнесмен Орце Камчев (някогашен почетен консул на България впрочем), са илюстрация. Случаят “Рекет” коства кариерата на специалния прокурор Катица Янева, която разследваше корупцията по висшите етажи на властта и на практика спечели осъдителна присъда за Никола Груевски.

Правителството използва повода да печели точки пред ЕС: никой не е над закона. Може би е така. Но доказателството ще е, когато има обвинителни актове и присъди за политици и бизнесмени, свързани с настоящата власт. Именно тогава Брюксел ще може да се поздрави с успех. А София да си зададе някой неудобен въпрос.

* Димитър Бечев е автор на новоизлезлия Historical Dictionary of North Macedonia (Rowman, 2019)

Македония - през куп за грош

Андрей Врабчев

Кой е по-голям фактор за развитието на отношенията и постигането на целите ни- съдбата и живота на българите в Македония или покойният Гоце Делчев?
Скопие

„Европейската интеграция на Македония не трябва да става за сметка на българската история“, но не за сметка на българската история, която пишем сега.

Днес се провежда срещата инициирана от държавния глава Румен Радев, която цели да разгледа отношения между България и Северна Македония през призмата на резултатите от двустранната мултидисциплинарна експертна комисия. Съгласен съм с президента Радев, че „Европейската интеграция на Македония не трябва да става за сметка на българската история“, но не за сметка на българската история, която пишем сега,дали той ще се съгласи с мен? Политиците е добре да мислят за историята, която оставят след себе си, а историците за тази, която вече е оставена. Обратното е лошо, но очевидно такъв е случаят с мултидисциплинарната комисия и политиците. За това ще си позволя да предложа въпроси за днешното събитие:

1.Защо българската стратегия е „През куп за грош“? Издигането в култ един единствен интерес – историческия,който е причина да се блокира постигането на всички останали интереси – геополитически, инфраструктурни, икономически,културни и политически.

2.Дава ли си София сметка, че в момент когато приемането на Македония в ЕС и НАТО е въпрос много повече на сигурността и стабилността в региона и Европа отколото на политическа и административна готовност, момент в който има очевидната подкрепа за това от САЩ и ЕС , България си позволява да влезе в роля, която я дискредитира като сериозен играч и противопоставя на НАТО и ЕС –двата съюза на които е член. Дава ли си сметка ,че при тези обстоятелства ще „подвие опашка“ и ще се самоунижи вместо да трасира пътя на Македония и да си гарантира добри позиции и там и пред ЕС и САЩ. Помисли ли някой за това?

3.Представляват ли македонските българи ,желанията и вижданията им по въпроса за отношенията ни с Македония, и собственото им бъдеще в нея интерес за официална София? Ако е така защо техни представители не са поканени да участват в подобни събития и политиките ни спрямо Македония?

4.Нима София иска да накаже всички тези хора като за пореден път ги превърне в жертва на чужди интереси откъсвайки ги от България и изгубвайки по този начин всякаква връзка и шанс да влияе на процесите в Македония?

4.Ще се разгледа ли случаят с предложения за почетен консул Орце Камчев, който случай по общо мнение в Македония срина аторитетът на България?

5. Защо разузнавателните служби не са сред поканените на срещата?

6.Кой е по-голям фактор за развитието на отношенията и постигането на целите ни- съдбата и живота на българите в Македония или покойният Гоце Делчев? (Апропо Гоце Делчев не би могъл да докаже пред ДАБЧ,че е българин защото е роден преди преброяването на Кънчов,а бидейки католик Униат няма и кръщелно свидетелство от Екзархията (дано да си пази военната книжка)

7. Защо България превърна в залог на един от интересите -еврочленството на Македония друг от интересите си решаването на историческия спор? Трябват ли ни признания изстръгнати с мъчение ,не не ни трябват!? Необходим е път и за двете неща и той не е път на грубата сила, а на меката сила и най-вече на добронамереността и човещината.

8. Защо след толкова самоизтъкване и след европредседателство посветено на Западните Балкани ние се обръщаме срещу собствените си действия? Това не показва нито сила нито умения?

9.Защо трябва да спираме Македония в самото начало по пътят към ЕС когато процесът по присъединяване към ЕС е дълъг и тежък в него се преговарят много глави включително култура и образование. Именно там е мястото на което може да покажем характер без това да създава излишни проблеми. Със спирането в началото само ще продължим играта, която играем 30 години игра на омраза, която не води до нищо положително за България .Абсурдно любима игра на тези, които най-много се кълнът,че сме един народ ,но не го показват с нищо Вместо да обичат еднакво двете му части мразят едната искат да я нагазвате и прочае…..

10.Възможно ли е да защитим реалните настоящи български интереси оставяйки Македония в безтегловност и под влияние на Сърбия? Унищожавайки бъдещето в името на миналото?

11.Кой всява страх за Пиринско и от абсолютно маргиналните ОМО Илинден и внушава, че тласкането на Македония към Белград под формата на отстояване на историята за сметка на настоящето е борба за българските интереси ?И борба за запазване на българския характер на пиринско?!!!

КОЙ?

12.Защо не беше свикан подобен съвет когато Сърбия затвори главите култура и образование и част от българската история така скъпа на политиците ни беше присвоена от Белград? Защо не заплашваме Белград със същия патос?

13.Защо реакциите от страна на българските политици идват в учудващ синхрон с напрежението между Косово и Сърбия. Основна цел на Белград е смесването на Македонския въпрос с Косовския и търговията около това вече беше намекнато от Дачич, който каза, че те ни подкрепят за Гоце Делчев защо ние не ги подкрепяме за Косово? Наясно ли сме ,че Велика Албания може да се състои само и единствено успоредно сВелика Съърбия именно след размяна на територии ,а прецедент за това може да се окаже една нестабилна Македония! Е не подкрепяме ли Велика Албания и Велика Сърбия блокирайки Македония, влошавайки сближаването си оставяайки я на сръбското влияние?

14. Защо нашите реакции идват след отпадането на унгарската кандидатурата за комисар по разширяването на ЕС .Разбираемо събитие имайки предвид, че Орбан даде убежище на Груевски, но защо ние се явяваме спасител на евентуален сценарий за локиране на Македония?

15. Верни ли са спекулациите от македонските медии, че неуспялия консул Орце Камчев финансира предизборната кампания на ВМРО- ДПМНЕ .

16.С подкрепата си на тази личност не създаваме ли условия за дестаблизиране и връщане на власт на ВМРО ДПМНЕ, които са открито анти български и отказват дори воденето на разговори по историческите теми, отделно стремежът им към ЕС и НАто е фиктивен.С тяхното връщане се връща пълната изолация на БЪлгария в Македония и сценария за дестабилизация на западните Балкани с цел решаване на сръбските проблемистартира наново.

Миналото или бъдещето ще изберем,предстои да видим?!