|
Тема
|
Киро Бънчелов от Палеор
|
|
Автор |
komitaO3 (български) |
Публикувано | 04.10.19 13:39 |
|
Дядо Киро Бънчелов, стожер на българщината в с. Палеор с многолюдната си челяд, 5 женени синове и 40 внуци. Като член на Хукюмата в област Кайляри, с влиянието си в околията, дядо Киро се противопоставя на заплахите на гръцките андарти българското население да изостави Екзархията и да се върне в лоното на Патриаршията. Гърците се опитват да сломят непоколебимото българско самосъзнание на дядо Киро, като му устройват бомбени засади, взривяват класната стая на сина му Никола(Колчи), учител в българското училище в Емборе, който по чудо се спасява. Неуспешните атентати гърците редуват с опити да подкупят срещу 200 лири Колчи да псалва в църквата на гръцки, наместо български. След отказа му, дават награда от 2000 лири за главата на българския учител, но и тук се провалят. През есента на 1907 г. малко след смъртта на дядо Киро, няколко гръцки чети под водачеството на капитан Фуфас(Захариас Пападас подпоручик от гръцката армия) навлизат в Палеор. Четниците подпалват всички постройки на дядо Кировото семейство, убиват двама от ратаите и обграждат къщата му. Бомбените нападения през годините са принудили Кирил Бънчелов да превърне триетажната къща в крепост със зазидани прозорци и бойници за стрелба. По време на нападението с жените и децата в къщата са учителят Никола и по-малкия му брат Лука, подпомогнати от племенника им, пъдаря Георги Айтата, който бил и лична охрана на Колчи. В завързалата се 3-часова престрелка, всеки доближил се по-близо андарт с цел да подпали къщата, бива прострелван. Гърците изгарят околните къщи и в момента, в който мислят, че взимат надмощие, портата на къщата внезапно се отваря. Тримата българи, пазени от духа на дядо Киро, отправят последен залп към гърците, които панически се разбягват. На място е убит главореза Фуфас. Около къщата е бойно поле, осеяно с трупове на андарти. Никола обискира трупа на Фуфас и намира документи, които по-късно са предадени на българския консул в Солун. Героизмът на дядо Кировите синове се разнася като мълния из вцепенената от нападението на андартите околия. Смъртта на Фуфас демобилизира гъркоманите, които се скриват в миша дупка. Вечна памет на дядо Киро и синовете му, и слава на непоколебимия им български дух
| |
Тема
|
Re: Киро Бънчелов от Палеор
[re: komitaO3]
|
|
Автор |
Shtrkot (fyromophagos) |
Публикувано | 04.10.19 17:08 |
|
Не би било лошо, в Пловдив, където имаш известно влияние да се появи една улица с името "Кирил Бънчелов".
Ако се Бугари, арно - ќе се разберам...
| |
Тема
|
Re: Киро Бънчелов от Палеор
[re: Shtrkot]
|
|
Автор |
komitaO3 (български) |
Публикувано | 04.10.19 17:16 |
|
Последното именуване на ненаименовани улици, премина преди няколко години. Интересното е че когато се започне процедура за преименуване на улици като "Мир", "Победа", "Пролет" и т.н. живущите скачат като попарени, защото трябвало да си сменят личните карти, даже подписки събират. Но Пловдив се разраства и съм убеден че ще се отворят възможности в южните и западните квартали.
| |
Тема
|
Re: Киро Бънчелов от Палеор
[re: komitaO3]
|
|
Автор |
Shtrkot (fyromophagos) |
Публикувано | 04.10.19 21:24 |
|
Шегувам се, прав си, но все пак не е лоша идея, ако се отвори възможност.
Ако се Бугари, арно - ќе се разберам...
| |
Тема
|
Re: Киро Бънчелов от Палеор
[re: Shtrkot]
|
|
Автор |
komitaO3 (български) |
Публикувано | 04.10.19 21:33 |
|
Дебна на завоя
| |
|
Имах един съученик, който се смяташе за негов пряк потомък, сега живее в Канада и е автомонтьор.
| |
|
С 40 внука, напълно възможно.
| |
Тема
|
Живи ли са българите? Кукуш 1858 г.
[re: komitaO3]
|
|
Автор |
komitaO3 (български) |
Публикувано | 05.10.19 19:02 |
|
Почти във всеки дом ни дебнеха момченца от 4 до 7-годишни. Ние ги питахме по молба на българите: „Ти грък ли си?“ — „Не съм грък — отговаряше момченцето, — съм честен българин, истински славянин!“ Ние настоявахме, че е грък, момченцето тропаше с крака и крещеше: „Не съм, не съм грък лукав, българин съм!“ Но ние продължавахме да настояваме, че той е грък — момченцето не издържаше и се разплакваше.
| |
|
|
|
|