Re: Боян Чуков: / Политика, Свят / Македония

В отговор на въпроса на госпожа Alma Benaroy : Участието на Мадона в Евровизия в Израел има пряко отношение към вътрешнополитическата криза в страната. Кнесетът гласува своето саморазпускане след провала на преговорите с Авигдор Либерман, лидер на руската емиграция. След като стана очевидно, че той е в отбора на „дълбоката държава“. Преговорите се разтегляха нарочно за да се печели време. С цел старият враг на Нетаняху, сегашният президент Реувен Ривлин, да сформира друго алтернативно правителство. Премиерът Биби имаше само един ход. Да предизвика нови избори и да има шанс да сформира свое правителство. Нетаняху разчита през това време Доналд Тръмп да елиминира в САЩ първоизточника („дълбоката държава“) на неговите вътрешнополитически проблеми. Изпълнението на Мадона на Евровизия може да се разгледа и като призив за активизиране на определени религиозно-политически сили пряко свързани с „дълбоката държава“ в Европа и Израел. Обвиненията в корупция на Нетаняху са средство за шантаж. Както и „руската следа“ в избирането на Доналд Тръмп. Сценаристите са едни и същи. От политическата съдба на Нетаняху зависи съществуването на държавата Израел и бъдещето на Близкия Изток.Спомнете си предсказанието на Хенри Кисинджър, че скоро Израел няма да го има на картата! Гледайте още веднъж изпълнението на настиналата или хремава Мадона, която пее ужасно фалшиво и няма как да не се запитате: „ Кой и кое принуди певицата да излезе на сцената в това състояние?“ „Еднооката“ Мадона е кабалистка. Нейното изпълнение го видя целия свят. В първата част Мадона изобразяваше еднооката шумерска богиня Ламашту- жена демон. Която с едната гърда кърми свиня, а с другата куче. Ламашту идва от задгробния живот и носи болести и смърт. Най-много страдат децата, които тя ги заразява или отнася със себе си. В славянската митология тя е известна като Лихо-еднооката или Мара. А в кабалата, в която се увлича Мадона тази богиня се нарича Лилит. На Лилит била посветена една от статуите в град Петра, столица на набатеите и родина на цар Ирод. Артефактът е погребан под руините на втория Храм в Йерусалим, когато войниците на Тит Флавий Веспасиан превземат града. Според легендата точно тази статуя е изровил в Ал-Акса основателят на ордена на Тамплиерите по време на Първия кръстоносен поход. Артефактът е докаран в Европа и ражда култа на Черните Мадони. Уставът на Тамплиерите е написан от основателя на ордена на цистерианците „свети“ Бернар от Клерво (Бернар Клервоски). Уставът е изготвен след като статуята на Черната Мадона непосредствено преди литургия пред многочислените миряни напоява Бернар от Клерво директно в отворената уста с мляко от своята гърда. Тази случка е отразена в много произведения през Средните векове и се превръща в исторически факт. Много важен момент за евреите! Хитлер решава да унищожи евреите след като общува с един от последователите на „свети“ Бернар от Клерво и Йерусалимския мюфтия, който се разполага през 30-те на 20 век в Ал-Акса. А не е ли Бернар от Клерво бащата на антисемитизма?
Във втората част от изпълнението на Мадона става ясно, че освен от кабала тя се интересува и от суфизъм. Спомнете си видеото Bedtime story, в което се въртят дервишите. Точно тази култура става основа на Османската империя. В нея Ламашу-Лилит става първоизточник на понятието Даджал (Антихрист в ислямската есхатология). Точно във втората част от своето изпълнение Мадона-Лилит се превръща в Антихрист и пее ужасяващо фалшиво.
Допълнение: Що се касае до сатанинските секти те съществуват от много векове. Да не кажа хилядолетия. В критични моменти от историята те излизат от нелегалност. И ритуалната педофилия и канибализъм, които практикуват разтърсват емоционално хората по света. От които голяма част от тях считат, че това са измислици или конспирология. Но тези практики съществуват от векове. Именно тези ужасяващи ритуали и преклонение пред Сатана се считат за източник на власт на „дълбоката държава“. Доналд Тръмп незабавно след пожара на Лошарик заповяда да бъде арестуван регистрираният педофил Джефри Епстийн. Диверсиите, които имат за цел разваляне на ситуационния съюз между Путин, Тръмп и Нетаняху са дело на въпросните секти обслужващи „дълбоката държава“. Помислете! На 1 юли бе пожарът на Лошарик. На 2 юли е обявено, че е загинала една значителна част от ръководството на руския ВМФ. Има хипотеза, че Путин е бил в подводницата. На 3 юли обявяват извънредно положение в САЩ и вицепрезидентът Пенс се завръща скоропостижно във Вашингтон. На 6 юли е арестуван Джефри Епстийн. Видеоматериалите намерени в компютрите на Хума Абедин, човек от най-близкото обкръжение на Хилари Клинтън и нейния съпруг-педофил... най-вероятно показват ритуали на сатанисти. Подобни секти и ритуали са съществували в Древния свят, в Средните векове и в Новото време. Днес те са съществена част от „дълбоката държава“. Колкото и да не вярваме и да не искаме всичко това да е истина! Колкото и да не искаме да погледнем Жана Д’Арк с други очи, то да не забравяме, че последователите на нейния съратник маркиз Жил дьо Ре са опекли живи и са изяли части от великия мъж на Холандия Йохан де Вит (най-изявеният холандски политик през 17-ти век) и неговия брат. И всичко това публично...
Уважаема госпожо, Алма Бенарой! Моля за извинение, че отговорът на Вашия въпрос е много неподреден и разхвърлян. Но Вие като един от моите много интелигентни приятели във ФБ разбирате, че всяка една фраза може да се развие в дадена посока много обширно и пак няма да е достатъчно.

“Не знам нищо, но ще ви кажа всичко”: модата на псевдоекспертите
Автор: Раду Портокала, causeur.fr
ВСИЧКИ СТАТИИ НА АВТОРА
22.08.2019 10:08 6092 преглеждания 10 коментар/а Принтирай ИЗПРАТИ
В този свят, който едва се държи на краката си, да не знаеш нищо, докато се преструваш, че си извор на науката, е привилегия на надутите идиоти, на които е поверена мисията да правят история. Те са безполезни. Въпреки това ги слушат, следват, дори ги превъзнасят. Лъжливи учени и фалшиви гении образуват странна конгрегация, наводнила света от доста време насам.

Много нещастия, които ни сполетяват, произтичат от факта, че в ужасно перфектния свят около нас

вече никой не умее или не смее да каже “не знам”.

Модерният идиот е акумулатор на всякаква информация. Телевизията и вестниците напояват паметта му с празни приказки, създавайки му илюзията, че човекът с универсални знания от Ренесанса все още е възможен и самият той е щастливо въплъщение на тази възможност. И най-малкият повод е добър за него, за да говори, независимо от темата, с тон на доброжелателна снизходителност, потопявайки събеседниците си (когато се случи да са прозорливи) в мрачните бездни на скуката. Истината е, че той не знае нищо и прикрива своята нищожност под този порой от бабини деветини, за които обича да вярва, че са голяма и завидна култура.

В наши дни да знаеш, да знаеш всичко - вече не говорим за това да знаеш добре - е едновременно задължение и добродетел. Незнание не се допуска. И тъй като участниците в тази колосална измама знаят всичко, да научат - т.е. да признаят невежеството си дори в една-единствена мъничка област - е слабост, която малцина все още си позволяват.

Хората, които вършат зле работата, за която им се плаща, приказвайки надълго по теми, които смятат, че владеят като никой друг, вече не могат да бъдат преброени. Те знаят много, но не точно това, което би трябвало да знаят. Поставени един до друг, тези индивиди, от които зависи добрия теоретичен ход на света, образуват огромна катастрофа. Колоните на античните храмове все още стоят, докато злополучните балкончета, проектирани само преди няколко години от инженери, които със сигурност са много учени, се срутват.

Постмодерен свят, гъмжащ от некомпетентност

На върха на това крехко - и все по-крехко - съединение на арогантни невежи властват световните лидери, политиците, манипулаторите на нашите съдби. Няма никаква разлика между монтьора, който ви връща колата, която върви толкова зле, както и когато сте му я оставили, и министъра, чиито решения противоречат на здравия разум и общия интерес. И единият, и другият вредят със своята некомпетентност, която не искат да признаят. И за която никой не се е сетил да ги обвини. Освободили ли сме се - поне през последните десетина години - от политик или висш служител заради неговата некомпетентност?

Като гротескния герой, споменат по-горе, политикът не знае нищо за нищо. Никога кандидат или избранник не е чут да казва “не знам”. Подобна изповед би била непоносимо човешка за героите, които бродят (много често безполезно) в територията на боговете. Те винаги са готови да обясняват неща, които не знаят, да налагат решения на проблеми, чието съществуване им е било неизвестно допреди секунда. Отказът да кажат “не знам” е

отворена врата за най-ужасните самозванци.

Това нещо, колкото и да е ненормално, вече е нормалност в нашите общества. Вече нищо не работи, както трябва, защото твърде много хора знаят твърде много неща, без да знаят нищо конкретно или полезно. Какъв по-добър пример от очарователния спектакъл на предизборните “дебати” - потресаващ панаир на провалени експерт-счетоводители -, където числата валят като дъжд, защото е важно да знаеш, когато искаш да станеш нещо, където се изразяват със сентенции на имените личности и се демонстрират бюрократични познания, които в никакъв случай не са доказателство за компетентност?

Неизмеримият сбор от цялата тази претенциозна некомпетентност води света към разруха. Горди с алманаховата си култура, посредствените пораждат и насърчава посредственост. Образува се спирала, която се спуска все по-бързо и се стеснява се - и само отделни късчета могат да й се изплъзнат. В този свят, който едва се държи на краката си, да не знаеш нищо, докато се преструваш, че си извор на науката, е привилегия на надутите идиоти, на които е поверена мисията да правят история.

Авторът, Раду Портокала, е френски писател и журналист, роден през 1951 г. в Румъния, която напуска през 1977 г., бягайки от комунистическата власт. Сътрудничил е на различни медии, сред които RFI, Voice of America, BBC, Le Point, Le Quotidien de Paris, Libération и други.

Превод от френски: Галя Дачкова