Преди 10-12г., бях писал тук във форума старата фамилия на майката на баща ми. Та от гугъл, хората попаднали на форума, намериха ме, и днес тъдъм-тъдъм, на родова среща в Конуш. Туриха ни на една маса с 85г. баба Елена. Конуш било войнушко село(дотук от 3 страни имам предци от войнушки села), с българска и турска махала. Ама турците не били турци, а потурчени българи. И еничари взимали от селото, но не на сила, подчерта 85г. баба Елена, а подмамвали родителите с добър и уреден живот за децата им. Най-интересното е че бабата говори на "ке" и на "що дирите", както и всички други баби наоколо. Странно, за старо село като Конуш, намиращо се в Тракийската низина. Основателя на настоящата издънка на рода, бил първият който търгувал с тютюн, под българска марка и след 1878г., участвал в изложения в Хамбург и Виена. Днес на неговия имот са построени читалището, кметсвото и площада на селото.

Редактирано от komitaO3 на 28.09.19 16:42.

Доколкото виждам има две села с това име в Тракийската низина - в Пловдивско и в Хасковско. Кое е твоето?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Пловдивското.

Служих с един от Конуш. Преди 20 години още у него бяха живи старите български социални навици и патриархалност: беше селяк, но в добрия смисъл на думата - със здрави корени и трудови навици. Направи ми впечатление, защото беше на фона на пълния обществен и социален разпад в мисленето на моето поколение: всички масово клинчеха от казармата, всеки приемаше армията като перверзен абсурд като "Апокалипсис сега", а не като "Шуми Марица"

Редактирано от goga на 28.09.19 22:02.

Да, кротки и работливи хора.

Това е много интересно село, което май е основано от татари. Дълго време е било чисто мюсюлманско. После се появяват християнските Конуш Арнавуд /може би с преселници от Арнавуд /предшественика на Горнослав и Долнослав/, спуснали се по река Сушица и заселили се около мюсюлманския Конуш, и Босна Конуш /пленници от военна кампания в Босна/. От сливането им става по-късно Българско Конуш. Турски Конуш изчезва след освобождението.

В османски регистър от 1695 г., т.е. края на 17 век /в 18 век не водят такива регистри/, в Нефси Конуш има 15 мюсюлмански семейства, а в Арнавуди Конуш 22 християнски /Босна Конуш вече е погълната от него/. Нито едно от тях обаче не е войнушко. Може и да е имало войнуци в по-ранни регистри но са се вдигнали някъде другаде. Всъщност в нахия Конуш по това време има само 28 войнушки християнски семейства - 22 в село Ахлан /Браниполе/, 4 в Чернови /Червен/ и 2 в Куклен. Между другите четири нахии в каза Филибе има доста войнуци в нахия Коюнтепеси и по-малко в нахии Гьопса и Караджадаг, най-малко 28 семейства в нахия Конуш за които стана дума и нито едно войнушко семейство в нахия Рупчос.

Пропуснах още 10 войнушки семейства от нахия Конуш от село Зарит /Захаридово/ изчезнало през 1878 г., намиращо се между Белащица и Марково и преселило се християнското му население през 1878 г. в тях и в съседното Коматево.

Всички войнушки семейства в каза Филибе /без града/ към 1695 г.: Бурунсуз -10, Манол /Маноле/ - 9, Комат /кв. Коматево на Пловдив/ - 11, едно от тях е това на предводителя - бимбашията на войнуците в каза Филибе - Митко Бинбаши, родоначалник на рода Миткоглу в Пловдив, от който по майчина линия произхожда Константин Стоилов, вуйчо му Константин Моравенов, майка му е моминско Миткоглу и други. Дереджик /спорно дали се е сляло с Брестовица или е всъщност Перущица/ - 41, Излатитраб /Златитрап/ - 36, Мечкюр /кв. Прослав на Пловдив/ - 6, Цалапица - 40, Кьосте /Костиево/- 47, Радинова /Радиново/ - 24, Тахтали от нахия Коюнтепеси - 13, Агач от нахия Коюнтепеси - 14, Доганджи Илияс - 47, Лешник - 32, Саруджа /Царацово/ - 3, Рагош /Рогош/ - 53, Рагоши Шагър /сляло се с Рогош/ - 43, Чахлан - 6, Дудине /Черничево/ - 9, Салих /вероятно кв. Сушица на Карлово/ - 55, Шахин с друго име Карлиоглу Гебран /сляло се с Карлово/ -5. Има и няколко в самия Пловдив, в Клисура и в Станимака, но не ми се събират защото са по махали отделно. Ако някой се интересува от неидентифицирано село ще го посоча допълнително.

По-голяма част от войнуганските фамилии в Пловдивска кааза са от нахия Коюнтепеси, която се намира като цяло, с някои изключения западно от града и е между Родопите и Средна гора. Те са продължение на концентрацията на войнушко население в съседната западна Татарпазарджишка каза, в последната е най-голямата концентрация на войнушко население в нашите земи , около 20% от християнското население и ли около една пета от всички християни в казата. Интересно е че точно Пазарджикия район е най-активният през Априлското въстание и то най-активни са селища с концентрация на бивши войнуци.

Редактирано от Dean Dimov на 29.09.19 19:26.

Може ли линкът откъдето цопваш тази информация, ако не е проблем?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите