Искам да направя първо уточнението, че за мен цар Симеон е безспорно един от великите български владетели - въпреки всички условности, за които ще стане въпрос, по негово време за десетилетия българската държава доминира над почти целия Балкански полуостров. В края на управлението му България губи част от позициите си, но си остава европейска суперсила.

КОИ са според мен малко познатите и неизричани на висок глас поражения на Симеон:
-за пораженията му от хърватите няма говоря - те са по-известни;
-за неумението да облече в политически и социални придобивки бляскавата победа при Ахелой - също;
-по-интересно е според мен противоречивите действия и резултати на този български владетел спрямо новата напаст - маджарите.

Правя уговорката, че по темата за датировката кога точно България губи обширните си територии на север от Карпатите - няма твърдо единно мнение. Но все пак има някои податки. За тях говори историкът Христо Димитров. Написал е много добра разработка по темата - "България и номадите до началото на 11 век", в която са отделени две глави за отношенията и войните с маджарите от 9-ти до 11-ти век.
Правейки сравнителен анализ на маджарски, великоморавски, византийски и германски извори - той нарежда следната картина:
вероятно в първите години от възкачването на Симеон на престола маджарите стават враждебни на България /при Пресиян и Борис те са по-скоро наши съюзници на северо-източната граница/; от чисто грабителски набези - маджарите преминават към големи военни кампании срещу България, насъскани от Константинопол заради тежките поражения, които ромеите понасят от българските войски;
Първият момент: в края на 90-те години на 9-ти век маджарите опустошават открай-докрай всички български земи на север от Дунав; Симеон успява да ги отблъсне и им нанася поражение. Когато година-две по-късно маджарите се връщат, те вече са съюзници на Константинопол и са тръгнали с всичките си сили срещу нас. Успяват да преминат Дунава и атакуват и разоряват сърцето на държавата ни - столичния хинтерланд. На два пъти българската армия, предвождана от Симеон, излиза в открити сражения и търпи тежки поражения. При третото сражение с огромни усилия успяваме да отблъснем маджарите. След това Симеон насъсква печенегите и с тяхна помощ атакува и избива всичко живо в маджарските поселения между Южен Буг и Днепър. Избива, но не войски, а жени, старци, деца. Маджарските отряди по това време са на набег срещу Киев.

С този удар временно маджарският натиск е омаломощен, но както ще видим - проблемът не е решен, а се задълбочава. Просто Симеон спасява сърцето на държавата си, но с цената на огромна жертва - богатите земи на северо-запад.

Спорен е въпросът как маджарите форсират карпатските проходи - твърди се ,че подкупват и привличат местните славяни и част от нашите кръвни съплеменници оногурите.

Но е факт, че стратегията и целите им се променят - ако до българския набег срещу селищата им при Днепър, те са имали намерение да се установят в планинските проходи на северо-източните Карпати - след поражението, се отказват и тръгват на запад да търсят обработваеми земи и степи. Намират ги в Източна Панония. Може да се спори дали събитията, описани в "Маджарският анонимник" са едно към едно истинни и дали следват точно хронологията, но повечето учени смятат, че те имат голяма доза достоверност.

Според Димитров, някъде около 908-12 г България губи контрол над областите си на северо-запад - първо, областта между Дунав и Тиса, после част от Северна и Западна Трансилвания, накрая /вероятно в началото на 11-ти век/ - остатъците от Трансилвания.

Интересното е, че когато маджарите нахлуват в северо-западните български комитати, те в този момент събират контингенти за изпращането на войски към Преслав - за поход срещу Византия. Двама от българските управители оказват сериозна съпротива и дори получават доста голяма помощ от Симеон, но въпреки подкрепленията от вътрешността на страната - губят катастрофално военните си кампании.

Най-тежкото поражение България понася при Белград, в което се твърди, че самият Симеон застава начело на войските. Тогава на наша страна се бият и контингенти от Далмация, която е под властта на Константинопол.

След тежкото поражение Симеон сключва мир с маджарите: отказва се от Източна Панония и по-голямата част от Трансилвания, плаща данък и сключва някакъв тип съюзен договор с тях. При последвалите кампании на юг маджарски части действат в подкрепа на българската армия.

Ако тази възстановка на белите петна от нашата история е вярна, излиза, че всъщност Симеон търпи тежко поражение не просто от периферна сила, като Хърватия, а от номадска суперсила, която му изяжда огромна територия от богатия северо-запад.

Редактирано от goga на 24.09.19 21:35.

А, дали не са оставени нарочно да преминат Карпатите? С цел да се инесат на Запад и да не застрашават хинтерланда в Мизия?

Едва ли.
По-скоро Симеон е бил обсебен от войните си с Византия.

Всъщност Трансилвания вероятно е имало много по-важно икономическо значение за България, отколкото чукарите в Епир и Пелопонес.

Солни мини, сребро, желязо - с тях държавата ни започва да се замогва икономически през 9-ти век и започва да строи имперски столици, градове, пътища и дворци.

А, че Симеон не е отстъпил добброволно северо-запада говори фактът, че един от тамошните комитопули е бил негов чичо или първи братовчед. Точно на него Симеон изпраща огромни подкрепления от Преслав и Плиска. А после сам отива да води войските под Белград.

Редактирано от goga на 24.09.19 21:50.

Карпатите са значителна географска бариера, много по-голяма от Дунава. Преминати са масово или нарочно пуснати или проходите са били неохраняеми. Но принципно такава граница би трябвало да се охранява с малко ресурс. Те няма и от къде да бъдат заобиколени...

Ами, тамошните славяни не са били особено приобщени към нашата държава най-вероятно, както остатъците от аварите и гравитиращите около тях оногури.
Трябва да се вземе предвид, че маджарите са били близки по манатлитет и начин на водене на войната до авари и прабългари. Тъй че по някаква причина някои от трансилванските оногури, които са били силно поаварчени преди това, са избрали да станат федерати и съюзници на маджарите и после да бъдат част от тяхната държава.
Сега не можем да си го представим - но славяните в северо-източните проходи са били рутени, поляци и всякакви други, които нямат много общо с така наречената "българска група".

Редактирано от goga на 24.09.19 22:08.

Можем да направим сравението между това как и къде оцелява българската власт при чужди нашествия. Набива се на очи /вероятно не особено приятно за днешните северни македонци/, че най-фанатичните български защитници са били уж тамошните славяните и древни македонци около Охрид, Преспа и в южните албански планини

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Че то повечето ни "велики" царе, всъщност правят повече золуми за държавата, отколкото да я развият и военните им победи, не донасят никаква практическа полза. От малкото изключения е Крум, който слага началото на династия, при която държавата е в постоянен възход, има приемственост, устойчивост и развитие. Накрая идва точно упоменатия Симеон, който се разсипва от войни по обсебилия го Константинопол и изтърва наистина икономически важните мини в Трансилвания. Иван Асен 2 е същата работа, делото му не успява и след смъртта му се сриваме в рамките на 30-40г., до една плюнка на Балканите, с която вече почти всеки се подиграва. Затова за мен велик е Крум, защото след него има приемственост и надграждане. А великият владетел се познава по това, как си е възпитал децата и как е подредил държавните дела, за да могат да се развиват и след съответното царстващо величие. И Петър след Симеон и Калиман, след Иван Асен 2, са доказателство за оставено лошо наследство. Дет се вика, кел файда че баща ти е карал бентли и живял в огромно имение, всички ще го запомнят като широко скроен бохем, но само ти си знаеш, че ти е завещал 6 кредита и 5 заема към лихвари. Затова за мен владетели като Крум, Омуртаг, Пресиян са ненадминати. Същото е и за Аспарух и Тервел. Такъв здрав темел са изградили, че въпреки династичните смени и катаклизми в 8в., България устоява. А след разсипията на Симеон и безволевия Петър, дори военния гений на Самуил не ни спаси да паднем под гръцки ботуш.

Като цяло си прав. Но не бива и да сме прекалени съдници. По времето на Симеон и Петър маджарите са непобедими. Разоряват почти цяла Европа и на много малко места търпят поражения. Все пак българският владетел е един от малцината, който е постигнал някакви победи срещу тях.
При Иван Асен Втори също има голяма доза малшанс: той умира внезапно в разцвета на силите си, когато страховитите монголи нахлуват в Европа. Синът му е 6 годишен - няма как да знаем дали би имал качествата на баща си, просто защото реално не царува и ден.

Все пак обсебията на Симеон към Константинопол има и някакви позитивни страни: българската държава печели имперски престиж, който обаче е с цената на това тя да престане да съществува само 80-90 години по-късно.
Но пък е факт, че спечеленият имперски/царски престиж при Симеон и Петър е една от движещите сили към българска идентификация и възстановяване на Второто българско царство.

Редактирано от goga на 25.09.19 07:45.

Ако приемем, че цар Симеон беше станал и римски император и обединил двете държави, то резултата дали щеше да е много различен от ,,обединението" постигнато от Василий Българоубиец? Ромеите са били на значително по-високо ниво в развитието си от предците ни, а и при общата религия тогава щяхме да се стопим за стотина години и днес между две патрончета узо да се лъжем помежду си, че сме пряки потомци на Питагор и Аристотел.

Ситните влаинките къде са в схемата ти?

Редактирано от Superserb на 25.09.19 16:00.