Любица Спасковска- член на комисията от северномакедонска страна - релативистични схоластики в стил тюрлюгювеч: https://respublica.edu.mk/blog/2019-08-01-10-48-19

отговор от Наум Кайчев - член на комисията от българска страна: http://respublica.edu.mk/blog/2019-08-23-08-41-39

кажи му северномакедонец вместо да го обиждаш

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Активен линк:

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Кайчев е много ерудиран. Според мен им го начуква бавно.

мда, огромната разлика в ерудираността е очевидна, някак си не остава мегдан за една по-широка, двупосочна дискусия. момичето отдалече бие на гимназиална буквалистка/буквоядка. замитането под чергата на активното участие на македонските българи в националното възраждане от 19ти век и народноосвободителните борби от 19ти-20ти век /участието им в изграждането на новата българска нация като цяло/, или е признак на дълбоко непознаване на материята или е жалък опит да се манипулира на едно ниско форумно ниво. нито едно от двете не би отговаряло на един сериозен и добросъвестен научен работник. но веорятно е единствената северномакедонка на такава работа в чужд университет/колеж.
всичките глупости и схоластики са гарнирани с бруталната изцепка, че българите и северномакедонците имали условия за единна нация само между 41-44ва. което доста напомня за изцепката за честването на предаването на костите на Делчев. вероятно и авторството е на същия човек

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

кажи му северномакедонец вместо да го обиждаш

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Тежко подготвен. Костурчанин. За жалост на живо говори много дипломатично.

момичето отдалече бие на гимназиална буквалистка

Всичката им е такава.

По името имам и подозрения, че е с произход от бежанци. А това силно елиминира шансовете на фантастите в комисията.

Нагледно сравнение на какво е станало от потомството на емигрантите и от потомството на останалите в Югославия.

На целия тормоз там, кой би останал...

Роден е на 29 октомври 1970 г. в София. Родът му е с произход от костурското село Кономлади. През 1992 г. завършва специалност „История“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. През 1994 – 1995 г. е гост-докторант в Оксфордския университет, Великобритания. От 1998 г. е доктор по история, а от 2002 година преподава Нова и съвременна балканска история в Софийския университет. От 2015 г. е доцент и ръководител на катедра „История на Византия и балканските народи“ в Софийския университет.

В периода 1999 – 2002 г. е генерален консул на България в Торонто, Канада, а през 2007–2010 г. е генерален консул в Битоля, Република Македония.[1]

Специализира в Атина, Белград, Будапеща, Страсбург, Брюксел и Загреб. Член е на Македонския научен институт и на Българското дружество за британски изследвания. Автор е на монографиите „Македонийо, възжелана: армията, училището и градежът на нацията в Сърбия и България (1878 – 1912)“, София, изд. „Парадигма“, 2003, 312 с., „Илирия от Варна до Вилах: хърватското национално възраждане, сърбите и българите (до 1848 г.)“. София: Парадигма, 2015 г., както и на много трудове в специализирания научен печат.[2][3]

От май 2018 г. е заместник-съпредседател на Съвместната комисия по историческите и образователни въпроси с Република Северна Македония.[4]

Книги
Редактиране
Македонийо, възжелана: армията, училището и градежът на нацията в Сърбия и България (1878 – 1912) (2003)
Братя Миладинови. Избрани песни и стихотворения от източните и западните български страни (съставител, 2013)
Илирия от Варна до Вилах: хърватското национално възраждане, сърбите и българите (до 1848 г.) (2015)
Маски долу! Национализмът на Балканите през ХХ век (съавтор, 2018)

Редактирано от komitaO3 на 26.08.19 23:33.