"Румъните познава всеки, който веднъж е пътувал през земята им. Образът на "домно проприетеро" няма да срещнете в никоя друга страна. Разкривено от изтощение тяло, матово лице с отпуснати ланити, беззъби уста и хлътнали очи, в които гори огън на ориенталски жестокост и страх, на ратайски алч и завист. Неговата властническа воля напомня оная на палача: нещо нагло, което винаги надхвърля възможните цели. И любоугодничеството на тез, които се тълпят около "домно проприетеро", също надхвърля възможните цели и желания. Те са събрани от цял свят арендатори, адвокати, лекари, професори, музиканти, художници, артисти, журналисти, малки и големи чиновници и слуги. От тях няма да чуете разумно обръщение и измерена фраза: тук всичко се излива в странно подобострастие, тъй сластно, че бие на снобизъм. И то е ударило своя кървав печат върху целия живот на страната: в Румъния почти и до днес цари средновековието. Будапещенският професор Алексис в своята история на румънската литература преценява безначалието във Влашко тъй: "Тук хората с жените и децата си се употребяват по-зле от животните и биват убивани, като мрави." Александър Дюма характеризира същото с афоризъм: "В Румъния плодовете нямат вкус, цветята нямат мирис, жените нямат срам и мъжете нямат чест." А великият Щедрин наподоби Румъния на дом, пред вратите на който горят червени фенери.
Всички ханища в Добрич се превърнали от румъните в дом терпимости. И селяните почнали да спират вън от града. Тъй като после странните нрави на завоевателите почнали да се рисуват и сред бял ден по улиците, хората от околията престанали въобще да водят на пазар жените и децата си. Опитали се да противодействат и гражданите: изисквали заповеди за пазене на публичен морал поне деня. Но един стражар, който съставил акт на татарин, бил глобен и уволнен, защото румънката се оплакала, че й се нарушила свободата."

Това е писано преди 1918 г. Раните от издевателствата в Добруджа са били още пресни.
Сега, като четем тези неща, ни се струват отвлечени. Фактът, че румънците намериха сили да ни върнат заграбеното - завинаги ги издигна в моите очи.
Докато виж сърбите относно Западните покрайнини - една педя земя, която и те знаят, че не е тяхна - и не искат да я върнат. Затова и днес взаимното недоверие и неприязън между българи и сърби си остават. Факт. Кой каквото ще да говори.

Редактирано от goga на 24.08.19 23:35.