|
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | >> (покажи всички)
|
|
|
Точната бройка на убитите българи в последната фаза от войната я има в дигиталния сайт на ВИА "Войните на България". Там са и поименно, в нея влизат и изчезналите. Общо мисля бяха 9 хил и нещо.
| |
|
|
|
В отговор на:
[...] Всичко е планирано [...] че списъци са подготвяни още преди преврата.
Възможно е да е имало списъци, но изпълнението е било в средновековен стил. Все едно да дадеш легитимна власт на бразилски бандити.
През 44-та прабаба ми е видяла носещи се трупове в река Искър, някои обезглавени. Разказите са безброй. Някои са убивани само защото са високо образовани. Военните престъпления на Съюзническите сили и последвалото (не знам какво) на болшевиките са най-голямата несправедливост срещу нас.
То това е и добре документирано, но младежта се учи да пише "турците на дАрво" по спирките, за да не вижда истинските си палачи.
С волжките българи* се е случило същото, но когато младежите ни тук са с ниво на съзнание "турците на дАрво", а възрастните с "не е точно така", няма как човек да разбере.
* В тюркския български буквата "у" се произнася също и като "ъ". Това е от предаване на Божидар Димитров.
.........................
В един спор печели загубилият, защото научава нещо ново.
| |
|
|
|
Тук става дума не за численост , а за умение да изградиш коалиции и доверие. Германците, към края на 1941, се провалят тотално в това начинание. Началото на този си провал слагат с Кристалната Нощ, когато за Англия приоритет става спасяването на ервреите пред смазването на червена Русия. Минава през погазването на Мюнхенските споразумения през март 1939 , след което на Запад никои не намира думата на Хитлер за нещо на което да се вярва.
Грешката на Англия и Франция, че сами ще се справят , че дори и да поемат война със Сталин, до погрома през Юни 1940.
Вкарване в аритметиката на Италия ; нейните армии са по скоро тежест, от колкото предимство. Очакването от Хитлер, че останалите малки съюзници имат по големи амбиции освен да си решат комшийски спорове. Очакванията, че болшевиките не са успели да консолидират многонациолната си империя и тя ще се разпадне , а идеологията им не е хванала почва , както и индустриализацията че е неефективна.
Вкарването на САЩ във войната в Европа е също капитална грешка, дори и само Япония да я е нападнала.
Хората които вземат решенията в Германия , Хитлер, Гьобелс, Рибентроп, са идеолози , не професионалисти .
| |
|
|
|
За съжаление не всички загинали са тези списъци. Търсих брата на дядо ми, но го няма.
| |
|
|
|
Асен Китанов от с.Рашка Гращица бяга като запасен войник в Беломорието, в София се присъединява към сформиращите се бойни групи.В едно заведение убива униформен полицай( млад човек с току- що родено дете), поискал му документите.Заловен при опита да избяга, прави признания и разкрития, осъден, екзекутиран.
Септември 1944 кметът, бирникът, свещеникът, пъдарят, горският... от Рашка Гращица са заклани като животни в мазето на една сграда до Кадин мост в Невестино и там заровени.Уж като отмъщение за Китанов, на когото не са виждали очите, след като е взет запас.
В с.Таваличево при бягство на няколко партизани от една плевня, един от тях - Харалампи Аничкин, в неадекватно състояние вместо с останалите отива сред селото и почва да стреля.Прострелян е от пъдаря и по- късно умира.
Пъдаря явно после не са го пощадили.После, обаче, от Народния съд е екзекутиран командирът на разположените в селото войници- запасен офицер, учител, който при убийството на Аничкин е бил в домашен отпуск.
Край с.Злогош при акция на военните са убити Ем.Шекерджийски, Ст.Лудев и още двама партизани.Правели си пикник, дърво пияни, вкл.със стрелба във въздуха.Лично кметът дошъл да ги предупреди за акцията на военните , те - ербап : "Ебали сме им майката, нека дойдат!" Е, дошли...
След това, естествено , са търсени "предатели" , за изкупителни жертви.Злогошкият свещеник Дим.Евтимов, който преди това е хранил и поил партизаните от чисто хуманни чувства е заклан на 12. IX.1944, впоследствие осъден задочно на смърт - с конфискация на имуществото - затова са осъждали вече умъртвени хора- да ограбят близките им.
Последните 2 случая са през лятото на 1944.Военните не горели от желание да трепят шумкарите, ама те- нагли...
Като пиша "заклан, заклан..." - всъщност наистина изразът "наказан от партизаните" по-рядко значи "застрелян". Това, че са рязани партизански глави - ами които нож вади...
В тази връзка - за трагедията в Ястребино - можем да си зададем въпроса :какви са ги вършели партизаните, та военните да се увълчат така?И другото- при обстоятелствата в оня край със смесено население- говорим за преселници от Краището- партизаните са нямали подкрепа извън семейния кръг, което е било на доста места и се изтъкна неотдавна в клуба.
В тези случаи тук не виждам фашизъм, сътрудничество с Гестапо и т.н.Който иска - да търси...
Редактирано от tuzlija-179435 на 20.08.19 05:29.
| |
|
|
|
Имало е сляп бандитски терор, не "анти-фашизъм".
Не може да се отрече, че има престараване сред някои, които преди 9 септември гонят шумкарите - в смисъл, че се проявява излишна жестокост и садизъм. Но после идва десетократно по-голям и сляп терор срещу всеки, който е бил нещо при предишната власт. Избити са всички що-годе интелигентни, предприемчиви и заможни хора, които по някакъв начин са имали обществена позиция, различна от тази на комунистите. Да не говорим за чисто криминалните издевателства и убийства, който минават в графата "премахване на врагове на народа". Факт е, че всичко това е толерирарано от съюзниците като уж разправа по места с хитлеро-фашизма. Но както казах - този израз поначало е нон-сенс. И всичко е плод на пропагандата на победителите, които никога не биват съдени за престъпления срещу човечеството, а те също имат такива. Не само германците са лошите.
Редактирано от goga на 20.08.19 09:30.
| |
|
|
|
Каква е неговата история?
| |
|
|
|
Този сайт на архива се оказа доста полезен, благодаря много!
Разпитах майка ми за подробности около роднините на дядовците ми и намерих къде е загинал бащата на "селския" ми дядо - Марин Енев Колев, редник от 32ри пехотен полк, убит на 4 ноем. 1912 г. при Чаталджа.
На същия ми дядо и полу-брат му е бил убит, но майка ми не се сети в коя война или размирица, даже не помни името му, само, че му викали "Диньо" и че бил офицер (или подофицер). Не знам даже в кое село е роден, защото след като са убили мъжа й, прабаба ми е обиколила доста новозагорски села, докато намери подслон.
А на "градския" ми дядо брат му не го намирам никъде - Никола Петров Долушанов, убит при Драва. Тази или следващата неделя обаче има вероятност да се видя на вилата с единия му син, който още е жив и здрав, и ще го питам за подробности.
| |
|
|
|
При мен няма празно, намерих всички , които търсех. Понякога търсачките не са прецизни, търси по загинали от населено място. Има и грешно изписани имена. Една буква да е грешно и по име няма да го намериш, търси по населени места или по място на смъртта.
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | >> (покажи всички)
| 
|
|
[